Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

admin

Символ на дома

Бравата се повреди преди десет години. Отвън можеше да се отваря, но отвътре - само ако завъртиш ключа в ключалката. Тя нямаше ключ. Не помнеше имала ли е някога, а ако е имала, кога го е изгубила. Както много други неща не помнеше. И не й липсваше. Както много други неща не й липсваха. Веднъж само се събуди посред нощ, плувнала в пот. Сънуваше, че е станал пожар, задушава се, пламъците я обвиват, дърпа вратата и не може да я отвори. Но бързо забрави съня си и не разбираше хладната пот, която понякога я избиваше. Когато съседки тропаха или звъняха, се правеше, че не е у дома. Притихваше и те се отказаха да я търсят през деня. Излизаше сутрин с мъжа си. Когато той тръгваше за работа, тя отиваше в супермаркета и пазаруваше за двадесет до тридесет минути. Прибираше се. Час-два й бяха напълно достатъчни, предостатъчни, за да се справи с домакинството. Останалите сама не знаеше как запълва, но минаваха обикновено минаваха бързо. Той често звънеше. Винаги намираше повод да позвъни. Някога й се струваше мило. После досадно. После й беше все едно. Не й пречеше, но и не я радваше. Нежност изпитваше само към котарака си. Дебел и мързелив. Огромен. Тупнал се в скута й. Неподвижен като възглавница. Риж. Вибрациите от мъркането му бяха приятни. Той също я обичаше. Символ на дома им. Обичаше да го гали, но сам не се галеше. Спеше през по-голямата част от денонощието, най-вече тупнал се в скута й. Тя не смееше да мръдне. Само ако много й се налагаше, и тогава му се извиняваше:
„Съжалявам, мацко, но ще трябва да стана.”
Тупкаше тежко на земята. Леко стреснат. Много сладък беше. Тръгваше след нея, залитайки и все още унесен. Като опашка й беше. Нуждаеше се от нея като от въздух. В кратките й отсъствия сутрин мяучеше. Седнеше ли - веднага в скута й.
Случваше се бъбреците да я режат, толкова й се ходеше до тоалетната, но не смееше да му развали спокойствието. Тъй сладичко спеше, тъй сладичко...
„Мързел безподобен! Но само ти ме обичаш.”
Мяучеше и мъркаше в отговор. Правеше опити да заговори по човешки. Сигурна беше, че знае и разбира всичко. Звуците, които издаваше, се различаваха. Гласните струни, а не разумът му пречеха да има реч. Разбираше я по-добре, отколкото тя него. Отчаяно се мъчеше да й каже какво желае. Извиваше мяучене във всевъзможни мелодии. Усмихваше я в началото, после й късаше сърцето. Знаеше, че ще й говори нежно, но можеше и да се нуждае от нещо. Искаше й се да му го даде, но не го разбираше. Искаше й се и да чуе, ако й казваше същото, което тя му казваше. В последните години обичта на мъжа й се изявяваше само в ревността му. Напълно абсурдна. Излизаха винаги заедно. Сутрин стационарният телефон звънеше минутка-две, след като се е прибрала. Тя никога не закъсняваше и беше у дома малко преди да е стигнал в службата, за да позвъни. Разменяха две-три сухи фрази. Но когато не звънеше, знаеше, че й е сърдит за нещо. Вече не я болеше в такива сутрини. Не й правеше впечатление. Говореше на котарака си, попиваше топлината му. Отдаваше му своята. Опитваше се да й каже нещо. Тя се опитваше да го разбере, а не можеше. Толкова я обичаше, колкото тя се нуждаеше, но може би и самият той да се нуждаеше от нещо, което тя не разбираше. Болеше я, че не е способна. Разкъсваше я болката, като котешки нокти разкъсваше човешката мисъл. Все по-гальовна ставаше към него, все по-силна ставаше връзката им. Все по-яростни ноктите в нея. Докато накрая болката премина в страст. И ноктите започнаха да разкъсват не само съзнанието й, а и кожата. Отвътре навън. Като завеса я късаха. Кръв не течеше. Чуваше се само звук от раздиране. За миг изпита ужас, после усещане за близка свобода. Възбуда. Нещо я късаше отвътре. После тя беше това, което късаше нещото, което я загръщаше и не я разбираше. Човешкото тяло. Стана за няколко часа, и ако имаше някой в стаята да я наблюдава, щеше да види как тялото й се разпада на конци и парцали. Неорганична материя, която хвърчи из цялата стая и изпод която излиза котка. Буйна котка с нейния поглед. Щеше да види как тя обикаля и флиртува по котешки с котарака си. Галят тела. Душат се. Борят се. Мъркат и мяучат, а тя издава сърцераздирателни звуци. Играят си още известно време, но понеже мъжът й преди години кастрира котарака, тя скача от прозореца на близкото перило на терасата, от него на дървото отсреща, и намира улични котараци, с които да прави любов.