Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема - Препоръка

cefules · Пуснато на: Сря Май 20, 2009 1:22 pm Заглавие:

“...е много кадърен служител, а единствената му слабост е, че не се грижи достатъчно за външният си вид и здравословното си състояние...”
Да запазя ли последното? Защо изобщо го пиша? Той е душа, топла душа, която раздава, с която обгръща, пръска на поразия. Толкова е маловажна тази му слабост. Ще ми липсва, много ще ми липсва. Да напиша ли и това?
“...е много кадърен служител, а единствената му слабост е, че не се грижи достатъчно за външният си вид и здравословното си състояние. Притежава умението да работи в колектив, позитивно емоционален е и създава добро настроение около себе си. Умее да мотивира. Работата за него е удоволствие, увлича се по предизвикателствата, но добре преценява рисковете си. Има богат трудов опит в различни сфери, но е изключително формиран специалист. Във времето в което е служил във фирмата ни не е показал склонност към пороци. Към семейството си е грижовен, макар да е готов да пренебрегне домашните си задължения заради работата си...”
Да. Като например да отиде на море с шефката си, да и маже дупето с лосион против изгаряне. Тя да си играе на Клеопатра, а той - на верния й роб. Да пиша ли, че е смотаняк. Няма смисъл, то си личи, като зле поддържания му външен вид и здравословното му състояние. Да пиша ли, че е малко загадъчен. То и това си личи. Има нещо в главата му. Преминал е всички възможни тестове, през всички възможни специалисти, иначе щях да живея с мисълта, че не е с всичкия си. Или по-скоро е с малко повечко в главата и не се знае какво е онова повечко. Що за звяр. Да пиша ли, че освен, че маже дупето на шефката си с лосион, изобщо си обича хубавите дупета. Шарят му очите, променя се изражението му, личи, че настъпват трудни за овладяване химически реакции, при които се отделя голямо количество топлина. Това, изглежда, е горивото му. Има си някакви турбини, той си ги знае какви, които завърта, за да впрегне необуздания пламък в обществено-полезна енергия.
“Отличава се с чувство за хумор. Интелигентен и дискретен хумор...”
Хей, това е препоръка и трудова характеристика, не е любовна лирика. Защо не пиша направо, че си падам по него!
“Съвестен е!”
Да си призная, рожба ехидна е. Следва си интересите. Всъщност какво по-добро от това. Дали е точно така? Ще ми липсва. По-скоро ще трябва да махна пасажа в който обяснявам, че е готов да прави жертви от личен план. Току-що го взели и се възползвали от тази му слабост. Защото си е слабост. Голяма слабост. Голяма слабост, която приемаме като положително качество само защото сме станали всички използвачи. Дори той, въпреки че му отива ролята на всеотдайния, сладък глупчо. Даже като че ли е най-големият използвач и използва цялата система. И икономическа, и онтологична, психологична и майна-та-и-стична. Започна използването от самия себе си и през себе си, всички останали, които обичат застаряващото дете с опулените очи и тази наивност, която би трябвало отдавна да е загубена и няма причини да не е изгубена, освен ако не е, ако не е изкуствена...
Ще ми липсва. Наистина ще ми липсва. И толкова хубаво беше тогава на морето. И из пътечките в горичките зад плажа и гледката с онези две полудеца, които се любеха, но наистина си беше любов, а ние видяхме. И толкова хубаво беше, че се разстроих, но истински се разстроих. А той го усети и в опита си да ме разведри, самият забрави да се разстрои, а също имаше причини. Имаше дъщеря на тази възраст, аз - син. Хлапаците даже приличаха на нашите, не че бяха. Но много приличаха. Достатъчно, за да ни напомнят, че ни е време да се подържим като хлапаци, защото не сме, отдавна не сме хлапаци, без някога да сме се държали като такива. И сега не разпущахме за удоволствие. Беше си конференция, едва откраднахме тези часове, но го направихме също по задължение, за да не изгубим престиж, защото е нормално хора, които знаят да работят, да знаят и да се забавляват, и всички трябваше да научат, че сме намерили време и за един плаж. Е, намерихме време и за бири вечерта, а аз - и да поразцапам грим, той да ми бърше сълзите, а аз - от светлината било, от слънцето, липсвало ми. Той: приличала съм на кацнало слънце. Ама че ласкател. При това на море, тези ми сини очи. Е, това е клише, но харесва ми.
Пак ще размажа грим. Ще ми липсва. Много ще ми липсва. Да, но трябва. Смени се много системата, не ми е придворен, трябва да се развива.
“Човек с изключителен опит.”
Спирам дотук. Намирам изречението глупаво като финал за трудова характеристика, но не мога да го махна. Иначе ще пиша: “За жалост, много предвидим.”
Да добавя ли: “Страхотен любовник!”
Колежката и без мен ще го научи.
Тогава ми позвъниха. Още не мога да повярвам.
Щях да напиша, че е предвидим.
Характеристиката беше в джоба ми. Наведох се да го целуна и я пъхнах под гърба му в ковчега.