Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » любов » Изключителна промоция

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Изключителна промоция « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пет Май 29, 2009 9:51 pm    Заглавие: Изключителна промоция Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Късаха ми се гърдите. Тръгваше си. Мислите ми се късаха. Целунахме се. Каза, че е глупаво. Бързичко се целунахме, сякаш се клъвнахме. Винаги е така. Винаги, когато си тръгват. От първата още е така. Минали са двадесет години. Още е така, не ми личи, а е така. Вече се усмихвам, а усмивката ми не е гримаса. Не прилича на престорена. Не тръгвам към най-близката кръчма, нито бързам да пиша стихове. Понякога изобщо не пиша. Тръгваше си, смешно е. Смешно е, че го изживявам. Този път не заслужава, просто я засегнах професионално. Стана преди месец.

Получих няколко лични бележки. Не ми каза какво й е. Опита се да ме поучава. Сигурно съм бил груб. Мразя да ме поучават, най-вече по интернет. Знам, че всички са всезнаещи в състоянието си на анонимност, мога да оправя объркания си живот, ако ги слушам, но не съм способен. Природа, какво да се прави. Отговарях й небрежно, казал съм нещо нараняващо. Краищата на думите й режеха като бръснарски ножчета. Блестяха сълзи, но не от болка, а от гняв. Задъхване преди експлозия на буря. Иронията й - спасителен навес, под който за кратко се криеше от собствената си ярост. Станах по-остър, изглежда в самоотбрана. Спря да пише, отдъхнах си. Няма да й отговарям, ако ми пише пак. Тъй си казах. Даже ще изтривам бележките. Но не го сторих.

Пак се върна към старата тема. Писа ми. Беше ми омръзнало. Казах й.

Много лесно съм се бил отказвал.

Казах й, че изобщо темата не ме е вълнувала толкова. Че в крайна сметка платената любов в моя свят изобщо я няма.

Прекали. Каза ми, че не може така.

Писах й, че може.

Писа ми, че не е нормално. Почувствах се ненормален. Какво толкова бях написал за проституцията? Нещо от рода, че сигурно съм много задръстен, но не мога да си представя интимността като влизане в месарски магазин, че седемдесет процента от еротиката е във взаимното привличане, взаимното, фаталното, желанието, че не съм толкова закъсал, че дори и да съм, не бих залъгвал глада си с нещо толкова безсолно, лишено от каквото и да е било чувство, че може да съм враг на пазарната икономика, но не слагам професионализма над всички човешки отношения. Глупости, глупости, интернет – глупости. Но искрени. С цяло сърце и душа.

Уверена беше, че лъжа.

Не лъжех, казах й го. Писах й, че може би съм суетен нарцис, но приемам ласката като награда. Има тръпка, има предизвикателство, има несигурност, липсата на виртуозност дава възможност на истинското съвършенство на откровения импулс.

Писа ми да си барам ушите. Лъжел съм себе си.

Казах й, че не изпитвам омраза към проститутките, но няма, няма и няма да си платя за любов.

„Че кой ти я дава?” - попита ме. „То само така се казва. Любовта не е тяло, бе, пич!”

Заприлича ми на проповедник. Спрях да й отговарям. Тъпо ставаше.

„Не мога да си купя привличане. Не мога да си купя желанието й…”

Спря да отговаря тя. Сигурно съм й заприличал на проповедник. Тъпо й ставало. Следващата й бележка беше съвсем различна.

Наркодилърите зарибявали, безплатни промоции правели и издателски къщи, и производители на шампоан, и на сладкарски изделия, дори писателите пускали творбите си в интернет, а актриси - голите си снимки. Време й било и тя да направи промоция. Призна най-после, че изглеждала лично засегната, защото е лично засегната. Проститутка била. Щом не съм искал да плащам, предлагала ми промоция. Нека след като веднъж опитам, после да си говорим.

Сега, тук ще прескоча описанията на душевните и други, не толкова душевни терзания. Страхове от капан. Всякакви други страхове.

Срещнахме се. Почувствах се като девствен. Още щом я видях. За първи път ми беше, наистина. Имам предвид, с професионалистка. Нещо ново, нещо любопитно. При това не бях си нарушил принципа да не плащам. Имах съмнения, че има номер, но предпочетох да забравя за тях. А тя толкова разкрепостена, цинична направо, но очарователна по своему. Не бяха каруцарски вулгарностите й, имаше в тях нежна женственост, хедонистична идея, облечена в плът, плът, която в дрехи изглеждаше разсъблечена. Кошмарна беше възбудата ми, излизаща от границите на познатото. Точно като юноша се чувствах. Изключих, че е проститутка, стана ми мила, но пък загуби част от очарованието си. После, като усетих, че силите ми свършват, за стимул си спомнях, че сега ми се е паднало без пари и, разбира се, лакомо вземах. Не можах да разбера дали оргазмите й са истински. Зная, че умеят да симулират, но пък добре го правеше, ако беше симулация.

Говорихме си като с всяка друга, която съм имал и си е тръгнала. Тези часове са умален модел на живота. В тях осъзнаваш краткостта на всичко. Малка смърт настъпва след тях. Печал, но изпълнена с радостни искри. Езическа смърт, тържествуваща. Говорех й отнесено, кимаше, усмихваше ми се. Каза ми, че понякога има чувството, че се съсипвам. Хванати за ръце отидохме до автобуса.

Тогава ми даде листчето си с телефона.

- Ако ти е харесало. Не ми се искаше, но трябва да ти напомня, че това беше промоция.

Целунахме се, сякаш се клъвнахме. И си замина.

Седмици не излезе от главата ми. А трябваше! Аз не си поръчвам проститутки. Аз съм желан. Освен това е извън принципите ми. Седемдесет процента от еротиката е в привличането. Взаимното. Не мога да си купя привличане, нито... сякаш влизам в месарски магазин да си поръчам любов….

Прилошаваше ми. Притъмняваше ми. Птици грачеха в мрака. Присъни ми се. Очаквах всеки ден бележките й, но не пишеше. Канех се да изхвърля листчето, но изглежда джобът ми беше на дванадесет километра и все не намирах време да свърша тази работа.

Увлякъл се бях по нея. Това е истината.

Смачка ме. Доказа ми го. Сега ще трябва да си я купувам. Гадеше ми се. Но набрах телефона. Уговорихме си срещата.

Появи се усмихната зад ъгъла. Слънце все едно грееше, тъй е лъчезарна харизмата й.

Разтворих ръце да я прегърна и получих най-изненадващите два плесника в живота си. Пред мен стоеше бясна дива котка.

- Значи повярва, а! Искаш да си купиш плът, така ли! Толкова е долно, толкова е грозно! Мислех те за нещо по-различно! Как говореше, как разказваше… Хареса ми! По-различен мъж! Исках просто да проверя… И след два дни щях да ти се обадя и да ти призная всичко! Ама ти ме взе за кучка, която се продава. И искаш да ме купиш! Грозно ми е! Противно ми е! Безчувствено животно! И ти си като всички останали
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » любов » Изключителна промоция
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com