Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

kass · Пуснато на: Съб Юни 06, 2009 11:21 pm Заглавие:

Игрите са направени за забавление, но понякога в забавлението се наместват и чувства, които хич не ти помагат да се забавляваш. „Не се сърди човече” е игра за малките, в която има съвсем ясни правила и всеки започващ да я играе ги знае много добре, освен това и всички рискове да загубиш са си налице тъй като развоя зависи изцяло от зарче. Но едно шест годишно момче хич не обича да губи, някак си неприятно е това усещане. Не само, че бликва гняв, но и намира доста абсурдни причини за загубата, като например, че не съм хвърлила зара както е редно… а как е редно никъде не са описали в правилата на играта. Аз пък като негова майка се чудя, да го оставя ли да спечели за да не страда или още от сега да го науча да губи, което смятам за по-редно, макар че е много жестоко да го гледаш. Е, не го оставих да спечели, ако искате ме съдете строго, но щом се е хванал да играе, да се научи и да губи. Но баба му компенсира нещата като винаги го оставя да победи, макар че от сто километра се вижда, че вместо четири е изброил пет квадратчета. „Душичка е – казва ми тя в отговор на строгия ми поглед – сърце нямаш ли, та го оставяш да циври, за една никаква игра?” Все пак не става въпрос за играта… как ще печели с измама, а баба му ще ми разправя, че бил „душичка”, че ние да не би да сме без душички.
Но не си мислете, че чувството ми е непознато. Ето как един приятел реши да ме научи да играя табла, онлайн по скайпа. Не само че играта е със зарчета, ами дори и компютърът ги хвърля вместо теб. Та започва да ми обяснява и аз разбира се, се наточвам за голяма забава. Но какъвто и зар да ми се падне все губя, а той уж щеше да подсказва докато се науча, но щом види че играта се изравнява и онемява на секундата. Но аз внимавам и не се давам, защото много искам да победя. Много е гаден моментът когато ти изкарат пул и не можеш да го вкараш в игра, защото няма къде, така си е нанизал капиите, че нищо друго не ти остава освен да гледаш как те размазват отвсякъде. Но ако той е суров с мен и не ме обича, то компютърът е милостив и верен, и понеже зара зависи от компютърът играта се обърна в един момент. Сигурно ще се пукнете от смях, но ей така както съм си тридесет и пет годишна жена, така си и изпях песничката „нанананайна, нека ти…”
- Колко си злобна! Как не те е срам? - Малко ядно каза той
- Че разбира се, това си е спортна злоба…ако не ми пука, за какво да играя? – отвръщам му с усмивка, която допреди малко нямах.
Пак добре е, че възрастните сме наясно с тези емоции и гледаме на тях весело. Моето шест годишно хлапе се научи да не циври, особено след като се видя в огледалото, но все още му става много тъжно изражението, когато разбере че пада. Нищо и той ще се научи…
То не че целия живот не си е едно състезание. Вечно се състезаваме с някого. За сърцето на любимия/любимата се надпреварваме с поне още двама-трима докато го спечелим, ако го спечелим въобще. Кандидатствайки за работа мерим сили с най-малко петдесет човека, искащи същото работно място. Но нали чувството, че сме загубили е неприятно, та и ние като лисицата сме склонни да казваме, че гроздето е кисело като не го достигнем. Много хора например хич не се чувстват добре, когато съседа им паркира нова, лъскава кола пред блока. Не, не че е по-добър играч - си мислят - просто му се е паднал добър зар вероятно. Но истината е, че има хора които наистина са по-добри от нас. Цефулестевън например е по-добър разказвач от мен, добре че не си вадя хляба с писане, защото сигурно щях да съм на курс за преквалификация в момента. Бат Стефан пък е по-добър математик от мен, но слава Богу и математиката не ми е средство за препитание. По-важното е, че в това с което си вадя хляба ме оценяват високо.
Та спортната злоба, като всяка човешка емоция има две страни. Едната е да те разгневи и да те превърне в човек с ниско самочувствие и да те откаже от играта, другата да те стимулира да се упражняваш та да станеш по-добър. Така, че отивам да метна една табла с майка ми, защото никак не ми се иска да загубя, когато пак ме предизвикат он лайн. Макар, че в скайпа има и шах, ама моя приятел нещо не иска да играе тази игра с мен.