Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

zaycheto

Усещане за жена

Те бяха двама души, различни и същевременно толкова си приличаха. Никога не бяха се виждали, живееха в различни светове. Не са и подозирали че съществува друго същество подобно на тях, с подобна на тяхната душевност, усещания и емоции. Събра ги виртуалната реалност.

Намериха се в необятния свят на интернет. Съдба... Щастлива случайност... В реалния живот живееха два съвсем различни живота, далече... на няколкостотин километра един от друг. Всеки си имаше своето ежедневие, проблеми и дребни ежедневни радости.

Тя като се замислеше дори не помнеше в подробности какво я накара да го заговори в скайпа тогава. Помнеше само как я караше да се чувства когато общуваше с него. Тя беше едно объркано същество, потънало в своите проблеми но винаги положително настроена. Той беше добър слушател и никога не налагаше мнението си. Подхождаше към нея много деликатно и внимателно и я караше да се чувства така сякаш сама е стигнала до даден извод или решение на какъвто и да е бил споделен проблем.

С времето тя го допускаше все по-близо до себе си. Тя просто имаше нужда от него. Никога не бяха се виждали. Емоциите бяха толкова силни понякога, че се прокрадваха през мрежата и се долавяха от отсрещната страна.

Той я зареждаше с положителна енергия. Караше я да се чувства добре. Подклаждаше нейното самочувствие и я караше да се чувства много специална. Той й помогаше да изгради самочувствие и правилна самооценка за себе си. Без може би да го осъзнава наистина, Той й помогна да погледне живота си по различен начин. Помогна й да осъзнае че тя е способна на много неща. Даваше й своята подкрепа и беше нейното предизвикателство.

Въпреки, че бяха станали толкова близки той беше някак си затворен в себе си. Трудно допускаше хората до себе си. Да, беше слушател, даваше съвети, беше приятел, беше повече от приятел, но самия той се съпротивляваше когато Тя се опитваше да стигне до него. Но както казват старите хора, с времето всичко си идва на мястото. Той започна да я допуска до себе си. Беше интелигентен мъж, който хранеше нейния мозък с емоции и усещания. Може би процеса беше двустранен.

В състояние бяха да говорят часове наред и винаги имаше какво да си кажат. На нея й беше повече от приятно общуването с човек като него. След толкова време споделени и преживени емоции, проблеми и радости те все още не се бяха виждали. Освен на някоя и друга снимка, която си бяха разменили.

В един хубав ден (по-точно една хубава вечер, защото те си бяха запазили нощите само за себе си) той й предложи да я заведе някъде за два – три дни. Да обиколят малко страната, да посетят негови приятели и да се приберат. Щеше да бъде просто една приятна разтоварваща ваканция от която имаха нужда и двамата. Погледнато отстрани това беше налудничаво и глупаво, защото тя реално не го познаваше. И въпреки всичко Тя каза “Да”. Съгласи се, стегна си багажа и хвана автобуса до неговия град. Тя отиваше при напълно непознати хора, всъщност нямаше представа къде отива и какво ще стане. Но нещо й подсказваше, че е взела правилното решение.

Когато пристигна, когато се видяха за първи път една приятна тръпка на възбуда премина през цялото й тяло. Вълнението и притеснението й бяха големи. Но когато тръгнаха всичко започна да си идва на мястото. Щяха да пътуват с неговата кола и двама негови приятели, една много сладка двойка. И така натовариха багажа, качиха се всички в колата и потеглиха по предварително начертания маршрут. Всичко беше прекрасно. Тя се чувстваше много добре. Наистина имаше нужда от почивка. Беше й малко неловко и притеснено, защото не беше свикнала да я глезят и да се съобразяват с нейното мнение и желания. Тя за първи път се озова в подобна роля. Той винаги я караше да се чувства Жена, която света сякаш беше в краката й. Беше малко объркана и не знаеше как да реагира, но знаеше само че това отношение към нея й харесва. За първи път усети, че има кой да мисли за всичко, че има мъж до себе си и тя единствено трябва да се наслаждава на всичко случващо се в този момент. Пътуваха дълго но приятно. Късно вечерта пристигнаха в хотела уморени и гладни. Намериха някакво заведение, което остана да работи само заради тях, защото беше единственото място където можеше да намерят нещо за хапване по това време на денонощието.

Настаниха се в хотела, Той беше наел луксозна стая за тях двамата. Предварително се бяха разбрали, че това не означава нищо по-специално. Можеше просто да спят и на другия ден да продължат с пътуването си, както си беше запланувано в самото начало...

Тя си взе душ, облече сатенената нощница, която нежно галеше кожата й и се отправи към леглото си... Да тя вече беше сигурна... Искаше този мъж. Искаше го не заради това, което правеше за нея... Тя имаше нужда от него, искаше да го усети. Беше го допуснала до такива места в душата си, искаше просто да допълни усещането, което пораждаше общуването с него... Тя беше щастлива, чувстваше се пълноценна, умна, капризна, специална, желана, глезена... Просто се чувстваше Жена и това усещане й харесваше. То запълваше една празнина, която винаги си е мислела че ще остане незапълнена...

Тяхното кратко пътешествие приключи. Тяхната авантюра може би беше към своя край...Една сълза се стече по нейното лице...Сълза от щастие, сълза от емоции...

Той не видя тази сълза, защото тя беше успяла някак си да я прикрие. Тя рядко успяваше да скрие сълзите си от него. Той просто я усещаше. Не искаше никои да вижда колко ще й липсват последните дни...Не знаеше какво ще се случи след това...Ежедневието отново навлезе с гръм и трясък в нейния живот. Беше й трудно, но някак си успя да се стегне. Нещата се бяха променили. Той започна да я отбягва...Тя недоумяваше какво се случва. Това я влудяваше просто. Отваряше огромна рана в нея...Положителния заряд с който се прибра от пътешествието бързо започна да се изпарява...Той все още беше нейното вдъхновение, нейната муза...Неговото мълчание просто я унищожаваше - бавно и сигурно...

Една вечер, когато тя почти се беше примирила и единствената й радост беше спомена за преживяното. Тогава Той се появи. Плахо и внимателно я попита дали може да поговорят. Тя от доста време чакаше този разговор, но не знаеше какво да очаква от него.

...Той имаше чувства и се страхуваше от тях...

Сега тя беше човека, който трябваше да помогне на една объркана душа. Сега тя трябваше да бъде неговата утеха и подкрепа, неговата муза...

Изведнъж, в онази тиха и гореща нощ нещата се промениха...Те започнаха да кроят планове, чертаеха бъдеще и възможности...Те отново бяха онези двама души, на които принадлежеше щастието и хармонията...В този момент те бягаха от действителността и всичко придобиваше смисъл и изглеждаше толкова реално...В един кратък и красив момент те бяха като две деца, които си мислеха че пясъчния замък е прекрасно място за живеене, единствено трябваше да го построят и света щеше да падне в краката им. Нищо друго нямаше да има значение – единствено техните мечти и желания...Те живяха в тяхната приказка докато слънцето не протегна сънено първите си лъчи. Те проникнаха в нейната стая и нежно я погалиха по раменете. Беше време да се оттеглят в покоите на феята на сънищата. Умората постепенно прогонваше магията на нощта...

През тази нощ си бяха казали много истини, бяха мечтали, бяха полетяли заедно...Както винаги техния разговор беше наситен с много емоция, усещания, искреност и чистота.

Всичко след това беше както преди, даже по-силно и по-истинско.

Очите й бяха пълни със сълзи в онзи момент. Те бяха породени от реалността, от усещането за безсилие да променят света...техния свят. Живота беше жесток понякога. Въпреки всичко и двамата го обичаха толкова много. Всеки от тях беше намерил своето местенце в него и обстоятелствата не позволяваха те да напуснат своите убежища. Единствено под прикритието на нощта в необятния виртуален свят те можеха да строят своя пясъчен замък. В тези моменти те бяха господари на съдбата.

Тяхната приказка едва ли ще приключи някога. Те продължават да строят техните пясъчни замъци в очакване на първите слънчеви лъчи, чието докосване е като целувка за лека нощ. Понякога си подаряват едно от онези усещания от първата им среща – толкова силни и истински...

Той никога не позволи Усещането й за Жена да я напусне...
_________________
Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая...