| |
  |
|
| Мадам Еротика |
« Предишната тема :: Следващата тема » |
| Автор |
Съобщение
|
| cefules |
 Пуснато на: Нед Юни 14, 2009 8:43 pm Заглавие: Мадам Еротика |
 |
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Аз искам, да искаш да те искам. Не съм щерка на дявола, не че ми е неприятно да ме наричаш така, ако си поет. Безнадеждно ме търсиш в любовници, неизбежно откриваш в любимата. Топлина на насъщен хляб, залъгалка...
Искаш ли да го направим, малко по-различно.
Просто да си поговорим. Знам, колко е часа. Току – що ми позвъни и няма причини да ме лъже. На няколко часа път е оттук, а ние двамата имаме време за всичко. Виждаш ли, лицето ми? Не, нали? Сянката на широкополата шапка пада така, че да виждаш копнежа си, а не мен. Знаеш, много добре, че съм по-красива от него. Личи и в гласа ми, а и този планински въздух е така гъделичкащ. Иска ти се да я махна, а аз само ти разрешавам да го направиш сам със своята ръка и все пак те съветвам да не разваляш магията.
Под нея съм тяло. Тяло което можеш да имаш, ако пожелаеш. Да откраднеш като забранен плод. Да остане спомен и усещане за неповторимост, макар подобни спомени навярно имаш. Тяло можеш да имаш, но толкова трудно е вече да имаш видение. И ще ти кажа нещо: стойността ми е да бъда второто.
Мога да променям гласа си, по-точно да го пременям. В различни дрипи и полички, носии народни и моди еднодневки, в барокови поли и туники, аз съм актриса, добра актриса. Това не е моят глас, не е истинския, а истинския може да чуваш в ежедневието си. Навярно си дошъл на риба и бягаш от него. Каква рибка хвана, а? Може да съм твоя съседка, може да съм момичето което те обслужва в някой от баровете, които посещаваш, това от което си купуваш баничка или вестници. Дребни слаби хубавици, колкото си искаш. Няма да познаеш гласа ми, присъствието ми е подобно. Сянката от широкополата шапка крие лицето ми. Искам да ти кажа, че съм по-достъпна отколкото изглеждам. Само да решиш да падне сянката от лицето ми, можеш да откриеш всяка от тях, най-вероятно силно си я желал, даже не си го признаваш. Тя е готова сега и да ти се отдаде, но моли те да си остане видение. Нейната воля стига да произнесе тези думи, нататък твоята взема избора.
Ако ме послушаш във всяка от тях ще продължиш да ме припознаваш, ще знаеш, че някоя от тях ти е дала възможност, но ти си предпочел всичките.
И без да си имал и една от тях, ще имаш толкова колкото, ако си имал всичките: копнежа си към тях.
Аз искам, да искаш да те искам. Този вятър е така гъделичкащ, ще сваля полата си, може ли? По-бански съм под нея, моля те, не полудявай. Виждал си на плажа и по-красиви бедра, за модните списания да не говоря. Не искам да те изкушавам сега, ако с гласа си не съм го направила до този момент, ако с думите си не съм го направила, толкова пошло ще е, ако с едно символично смъкване на пола го направя. Символично, защото какво ли толкова крие, впита е, къса е, а под нея бански, които само придават по-официален и лишен от интимност вид на формите ми. Искам само вятъра да ме погъделичка, като дъх е, даже имам усещането, че е дъх под мустаци. Искам кожата ми да настръхне, а така ще настръхнат мислите ми, а аз сега ги изливам за теб и мисля, че са повече от ласките.
Защото ласки на тяло всяка жена може да ти отдаде, но не всяка ласките на душата, както правя сега, умее. И иска, ако умее. А душата...честно да си кажем, по-голяма мръсница е от това невинно животинче тялото, на което приписваме цялата поквара.
Искаш ли да сваля и банският. Аз не го искам, но за теб ще го направя. За да видиш, че не е кой знае какво една непозната да разголи, просто ей тъй, заради самото си настроение, тяло. Сега можеш да направиш трезва преценка, като сравниш голотата ми под кръста и широкополата шапка с голотата на душата ми, която вече ти разкрих.
Аз съм копнеж, скъпи. Можеш да ме запазиш като такъв и да ме имаш до края на дните си. Можеш да ме експлоатираш сега като плът, да нахраниш своята за часове и пак да чувстваш глад. Глад, но не и апетита, който ще ти оставя като видение.
Което ще откриваш къс по къс във всички тела, но никога няма да събереш, а ще ти остане копнежа да го сториш.
А то е толкова повече, отколкото, ако сега го получиш. Защото получиш ли го, ще го изгубиш. Мъжът ми ще дойде след час, аз ще си тръгна с него, заедно с това което си имал, ако пожелаеш тяло. Пожелаеш ли видение, ще остана завинаги в теб и ще ти се отдавам с всяка, защото Мадам Еротика, не е под тялото, а е в главата.
О, ето го и него, подрани. Големи неприятности щеше да има, ако се беше изкусил.
И помни, ще ти се отдавам с всяка.
Не му обръщай внимание какви ми ги говори. Мисли се за загрижен, ще ме отведат пак в болницата, знам, не съм глупачка.
Аз съм Мадам Еротика, разбира се, че трябва да ме заключват.
Луда съм и ми отива. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
| cefules |
| Пуснато на: Нед Юни 14, 2009 8:44 pm Заглавие: Мадам Еротика - 2 |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Разочарован ли си, приятелю. Не ти дадох възможността да се почувстваш силният и състрадателният, онзи който...Позволи ми да се посмея...Трогателен си бил с тези портокали и ябълки, вафличките и евтините цигари. Не те излъгах, трябва да разбереш, че аз не те излъгах. Да, сега си ми в гримьорната. Разбра, че не съм болното момиче. Момчетата сигурно са ти казали, колко ти завиждат за вниманието, което ти отделям. Три дни са висели пред портала на психодиспансера, не вярвах толкова да издържиш.
Е, сега си наясно, че съм някоя си звезда. Днес ще скрия коя. Козметична маска днес и без друго трябваше да си направя. Свалих всички плакати от стената. За твое добро е. Наистина ли беше за риба тогава? Няма значение, не ми отговаряй. Аз не те излъгах, аз съм идея. Идеята е в лудницата, разбираш ли? Тук е кожата ми, красивата ми муцунка, която сега не е по-различна от тази на съпругата ти когато си сложи козметична маска.
Актриса съм, казах ти и тогава, но по-лесно беше да повярваш, че съм луда. Защото жените не разголват така душите си. Свикнали сте да разголваме само телата си. Обожествявате ги. Копнеете за тях. Приемате го за естетика. Затваряте се в нея. Превръщате я в украшение, което ревниво пазите в едно много закътано чекмедже в паметта си или сърцето си, вадите когато нежността е безсилна да ви върне усещането за живот, онова пълноценното, което може би се нарича щастие или поне умело му подражава и може да бъде негов заместник. Вадите украшението му с блясъка да затвори зеницата на бездната: желанието за повече и повече нежност...
Не играя сега, говоря ти сериозно. Мога да сваля маската си за секунди, да разбереш коя съм и да умреш. Да умреш от присмеха на приятелите си, които няма да ти повярват като се хвалиш. Или да умреш в мълчанието си, което ще е разумно, но ще ти тежи, адски, адски ще ти тежи и накрая ще те смаже, защото няма да можеш повече да го носиш, ще омекнат коленете ти, ще скъса сухожилие волята ти, ще паднеш обезсилен, а това в гърдите ти ще те прегази. Защото на цял свят ще ти се иска да разкажеш, коя се е разголвала пред теб на езерото и коя те е довела с гардовете си в гримьорната си. Уверявам те, по-добре да не знаеш.
И защо? Позволи ми да се изсмея!
Просто жена съм. Като онази в кухнята или онази която вади картофи, някъде из планинските чукари на зноя. Която флиртува из мрежата и я е страх да разкрие самоличност, не защото има от какво да се срамува, а защото това би означавало крачката извън дома й, която не иска да направи, която не прави дори когато инкогнито все пак се среща с някого и наистина крие повече от мен сега. Защото аз крия лицето си, тя същността си. Жена като онова уплашено животинче, което чака сега боязливо съпруга си или онази самотна майка, която е чула едно предложение от което цяла нощ е повръщала, но сега се колебае дали да не го приеме, защото макар загубила надежди, все още има фигура и лице. Има и душа все още, при това чиста, боязлива, скрупули, хиляди задръжки, но защо й е всичко, когато чете болката в очите на подрастващите си. И дори и минава през главата, че няма да е толкова лошо, даже би й харесало, защото и без друго никога не е била обичана и в крайна сметка не е търсила обич, защото в себе си е една кучка, но си е въобразявала, че може да бъде друга. Такива й минават, повярвай ми. Смее се цинично, че ще използва за пред себе си, децата като оправдание, грижите и отговорността си към тях, като повод да постъпи така, както мръсницата в нея иска. И както плаче, изведнъж избухва в смях. Жена съм като онази която си има всичко в къщи: любящ див жребец, а не просто съпруг, деца, нормален микроклимат, възможности да постигне повече извън домашният си уют, но си има и скритата си тайна, любовта, която напълно необяснимо не я напуска и я раздвоява. На която никога, никога няма да се отдаде. Като всички тези които можеш и не можеш да си представиш, но твоя тайна свързана с тях, би пазил, защото не би означавала нищо, а виж, ако ти открия коя съм, причините ще са различни и вече ти говорих за тях.
Като всички тях съм, но не съвсем, о божествена приживе, без почти да ми е дадена възможност да избирам. Защото, аз, просто исках да играя и нямах на представа какво се случва.
Гърди и дупе, не и този речник, нито тази голота която сега ти откривам.
Крася списания, рекламирам от билборди неща, които не ползвам.
Всъщност, дори не аз, не съм аз, това е тялото ми. То е кумира – него набедихте за еротика, а аз Мадам Еротика, както ти казах съм идеята и тя е в лудницата.
Защото, мястото на идеите е в лудницата! В свят, който е превърнал дупетата в кумири – мястото на идеите е там!
Имаш ли представа колко щастливци, поболели се от мита по мен, сега там ме носят в гърдите си, далеч по-истинска отколкото съм сега, до теб в собствената си гримьорна. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| cefules |
| Пуснато на: Нед Юни 14, 2009 8:46 pm Заглавие: Мадам Еротика - 3 |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Какво казахте, правилно ли чух: “Улица “Свобода номер три”? О, разбира се, знам, знам къде се намира. В чистилището.
Не се стягай, шегувам се, не ме ли позна? Аз съм и сигурно ти писна вече от мен. Липсваше ми, липсваше ми. Добре, знам, че бързаш, ще те откарам където искаш. Учуден ли си, че се срещаме така? Аз съм навсякъде, приятелю, аз съм навсякъде. В съзнания и подсъзнания, в приказки и почти членоразделни фрази, които минават за приказка. И в Словото Божие съм даже. И Бог, създал жената. Ето ме! Учудваш се, че съм таксиметров шофьор ли? Детска мечта, забавлявам се. Достатъчно печеля да си купя цялата таксиметрова служба. Тук съм вътре във филма си, няма сценарии, героиня съм, а не онази жена медиум, приютила скитащият й дух, в своето тяло, за да я направи за кратко жива и да я отдаде на сладострастни фантазии...
Ако си мислиш, че те преследвам...прав си. Лесна жертва си ми. И без друго те имам. Обсебила съм отдавна съзнанието ти и дори да не бях толкова близко физически до теб, пак щях да съм ти толкова близка, колкото съпругата ти или дъщеря ти.
Малката ми подражава. Не й отива. Нито тези сплетени коси...и защо трябва да ги изрусява. Изобщо не й отива.
Моля те, не се кокори и не се мъчи да ме познаеш, взех мерки. Сложила съм достатъчно грим за да изглеждам по-възрастна, а е и тъмно, уличните светлини само ме размазват. Те не са като онези които ме правят да изглеждам по-бляскава, отколкото съм и в действителност. Онези откриват повърхност, тези дълбочина. Не искам да ти причинявам неприятности и няма да ти открия коя от всички съм. Жени за леки мечтания, за хормонална терапия без медикаменти, ако щеш и за пропаганда. Изобщо не е смешно, не ми се смей. Говорих за дъщеря ти.
Вече не ти е смешно. Искаш да ме попиташ нещо! Питай! Какво пък искам, аз, от нея. Искам да престана да я искам. Ето, това искам. Исках я, още я искам, постигнах я, смлях я. Не съм я докоснала, успокой се. Поне тялото й не, иначе съм я обладала. Върху всичките й мисли е почерка ми. Тя не ме има за реална, няма и себе си за такава. Опитва се да живее в мечтанието си. Постига го. Аз печеля от това. И средствата, а и колекцията души ме прави далеч по-богата от материално. Така живея повече, чрез всички тях живея. Имам достатъчно сетивност за да се уловя, през сетивата на милионите които съм зомбирала със себе си.
Те ме имитират, подражават на божеството си, аз да ти кажа им завиждам. Иска ми се простотата на съществуването им. Не говоря за това на твоята щерка. Нейната е по-сложна. Много по-сложна. Баща й имаше лошият късмет да се срещне на живо с Мадам Еротика и обсебен от мисли по тайната й, не вижда, че в дома му едно нейно подобие се готви за скок в бездната...
Какво можеш да направиш ли? Нищо. И родителите ми не успяха. За щастие. А тя прилича много, много на мен. И много повече приличаше, преди да започне да ми подражава.
Бях на нейната възраст, когато го срещнах. Слаб й печален, с рядка брада, отнесено изражение, топли кестени – очите му. Имах чувството, че се дрогира, но той беше роден дрогиран. Дрогиран от красота. Рисуваше, много хубаво рисуваше. Със девет или единадесет години по-голям от мен. Нямах седемнадесет, лъгах го, че съм на деветнадесет. Само гори и нимфи рисуваше, но от облаци. Не ми харесваха, смятах ги за много неестествени. Сега разбирам, че е рисувал тази идея, за която все ти говоря. Тази идея която замени душата ми, която малко след срещата си с него, започнах да губя. Тази идея, която от самото начало ти разголвам на место душа. Не я разбирах, честно. Дразнеше ме малко. Имах неистово желание да съм около него, да дишам печалта му, усещането му за друг свят. Привличаше ме повече от мъж, като едно особено божество, на което бих се отдала като при жертвоприношение, но което би ме довело до по-голяма екзалтация от отдаването от любов. Много четях тогава, много фантазирах. Мислеха ме в училище за злобна, не бях. Пазих се. Врабче с женски форми, много лесно може да бъде смачкано в мъжката шепа. Не владеех като сега уханията си, те се изливаха, омагьосваха наоколо. Създавах си бариери да се опазя. Липсваше ми усещането за близост. На никого не можех да се доверя и когато реших да е на този мечтател, се отприщих, до дъно се отприщих. Нищо скришно не оставих. Разголих с тялото и душа, за да я рисува. Уж, позирах, просто исках да се покажа. Връщах го към живота, то се виждаше. Нуждаеше се да нарисува истинско женско тяло, за да изчезнат онези облаци от картините. Светлина започна да струи от лицето му, заглаждаше кожа, за седмици стана по-едър, по-представителен и енергичен. Това вече не беше героя от приказките, а мъжа, който още повече ми харесваше. А картината ставаше все по-хубава и по-хубава, грабваше сетивата ми, провокираше нови усещания. И макар да се бяхме разбрали само да му позирам гола. Той ми го предложи, но всъщност, той изказа само моето желание. Трябваше да спрем дотук, трябваше да спрем...
Разбираш ли, живота ми нямаше да е този!
Не знам, какво се е случило с него. Няма и да разбера. Все още не бяхме дотам оглупели от магията между нас. Голяма възрастова граница, аз тийнейджърка, съвсем различен живот, пред мен, предначертани пътища. Достатъчно разумен мъж беше, а освен това не егоист, като повечето разумни. Щеше да ме избие от главата си, заради самата красота. И без друго му я оставих в картината, вече я имаше.
Но аз пожелах повече. Да му оставя любов. И му позирах любейки го. Беше ми първият. Някои съученички си признаваха, че не било кой знае какво първият път. При мен се получи божествено. Просто защото освен аз, бях и красотата която ми беше открил, че притежавам. И играта се обърна в любов. И той започна да наслагва следващи пластове бои и любов върху красотата. Картината ставаше все по-съвършена. А накрая завършена: просто онемях.
Все едно се събудих и видях до себе си един съвсем различен човек от онзи с когото се бях запознала. Променил се беше. В мен беше открил завършеността, същата завършеност, която виждах в картината.
Тази нощ правихме най-фантастичната любов, на сутринта изгорихме старите му картини. Пихме много вечерта, не трябваше да изгаряме старите му картини. Те бяха талантливи, много талантливи и на сутринта. В тази сутрин на прозрението, докато ми миришеше на пепел, осъзнах, че те са много по-стойностни от тази сладникава картина която беше грабнала ума и на двамата.
Хубава беше, много хубава, но в нея имаше нещо потискащо. Смазващо ме направо. Осъзнах какво е.
Това беше любовта. Да: самата любов. Неговият шедьовър. Моят шедьовър. Любовта между двама ни. Истинската хармония, като женско тяло. Като моето тяло. Овладяно и опознато от сетивността му, обичано докрай от нея. Неговите усещания и моите форми като едно.
Любовта. Той я беше създал и я имахме. Аз му я бях вдъхнала. И я имахме.
Но нещо ме плашеше, много ме плашеше.
И разбрах.
Унищожи всичко останало за да се хареса на кучката от картината. Тя го ревнуваше от света му и го вкарваше в...
Рамката на картината беше много, много тежка. Прекалено тежка, той имаше изключително усещане за красота. Защо е допуснал толкова груба грешка, че аз, една...пикла, с извинение, я усещах.
Фината картина беше смазвана от тежката рамка.
Чувстваше ме като ограничение, а аз го мразих, мразих, мразих.
Защо е толкова глупав! Заради една малолетна да унищожи творчеството си. Заради тази кучка на картината...но това нали е любовта!
Да, тя е! Самата тя.
И реших да му докажа каква крадла е любовта.
Изчезнах, изчезнах от живота му, като откраднах и картината.
Изчезнах и от своя живот. Твърде много ме беше променила връзката с него, а и не исках да ме открие, дори случайно.
След време се свързах с нашите. Казах им, че съм добре. Още не бях, излъгах ги.
Преброих парите си, доста ми се сториха. Хванах такси, казах адреса на една приятелка, която познавах от интернет.
Преди да заспя в колата, бях адски изтощена, рекох на шофьора.
-Отведи ме не там където искам, а където трябва!
Беше в просъница. Не знам дали е взел думите ми на сериозно или е ангел. Стори ми се самия дявол. Когато се събудих, валеше. Силно валеше. Попитах го къде ме кара, а той ми рече:
-Където трябва.
-Отвличаш ли ме? – попитах го с безразличие.
Не ми отговори, а аз отново заспах. Остави ме пред една масивна врата, каза ми само краткото: “Позвъни”
Сторих го и за пръв път в живота си се оправих нататък сама.
Картината, тоест любовта, остана в колата ми.
Иска ми се да разбера логиката му. Защо го е направил? Няма да ти кажа къде ме остави, просто наистина беше подходящо за мен. Как разбра?
Не мога, не мога да отгатна нищо за него. Приятно ми е само, че сега мога да си позволя да държа волана в своите ръце и да съм наясно къде отива.
Ето, сега съм пред дома ти.
Боя се за тийнейджърките които ми приличат, много повече ми приличат без да ми подражават, но правят и второто.
Защото още не съм открила нито картината, нито...тежката й рамка.
Хайде, до скоро. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| cefules |
| Пуснато на: Нед Юни 14, 2009 8:48 pm Заглавие: Мадам Еротика - 4 |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Самотен ли си?
Аз ще дойда при теб, искаш ли. Не, не ми казвай, къде са...
Знам, че си сам, а не си свикнал. Знам и, че сега си самотен по-малко от всякога, а на това още по-малко си свикнал. Кажи ми само искаш ли да дойда, няма да ти досаждам вече със своята история. Ще съм влюбена сянка, ще разбереш колко топла кожа може да има тя. Токът няма да дойде, аварията е голяма.
От къде знам телефона ти ли? Знам повече за теб, отколкото можеш да предположиш. Слабостта си не мога да изтълкувам, какво си в последните месеци за мен, защо се превръщам в твоя тайна, защо искам да ме имаш, защо нямам сили да се лиша от теб.
Може би, богините си имат вместо домашни любимци, любимци – души. Избрала съм една сред всичките помияри които ме зяпат.
Заваля, аз съм много наблизо. Видях преди часове жена ти и дъщеря ти да излизат, по дрехите им съобразих, едва ли ги обличат често, няма да се върнат, нали? Поне до малките часове не се очакват. После тази повреда, не издържах, позвъних ти. Чувствам се излъгала всички които ме очакваха в това време в дома си. Малко развлечение, час убиване на времето, могат да дъвчат и да ме гледат, като гарнитура съм често на всякакви ястия. С всичко вървя добре и с бира от бутилката и с чаша хубаво вино, с кисело също предавана от стар телевизор с лоши цветове. С бекон или рибена чорба, с шкембе – чорба или зелен фасул. Между крясъци на ревящи деца и звън от счупено стъкло в другата стая. Миризма на загоряла манджа в кухнята или на изгоряла електрическа инсталация. С всеки бит и всеки проблем, така съм изчислена. Стотици години са правили експерименти алхимиците за да създадат този реактив, който съм, влизащ в добра комбинация с каквото и да е. Оживялата богиня на античното, песен на тялото, на тялото като дух. Как се възпявам само, а? А ти пак удари шестица от тотото. Случайно стана, напълно случайно. Светлината ме облича, нали съм звезда. Дори гола в леглото на някой от ловните ми трофеи съм облечена. Сега изведнъж анонимност. Мрак е, пак съм онова момиче което бягаше на никъде, за да стигне някъде. Искаш ли ме, кажи ми. Ще имаш естеството ми, не легендата. Нея имаш, колкото имат останалите за всички ослепели прозорци.
Съблечена от блясъка си съм толкова нежна, колкото искам да изиграя, а не успявам. Колкото повечето ми почитатели фантазират, че мога да бъда, а не съм си и представяла, как мракът може да ме изненада в квартал далечен от живота ми, как този квартал може да се окаже, кварталът на моето малко голямо увлечение, а то да е само в дома си. Може би единствено с фантазията си за мен и аз да дойда като част от нея, да я облека в плът и да сбъдна мъжката му, детинска мечта.
Ето, че било възможно, че шанса дава и на всекиго!
Разбра ли, няма невъзможни неща. Няма. Трябва само да бъдеш подготвен и за невъзможното и ще разбереш колко лесно се сбъдва.
Трябва само да бъдеш подготвен, както аз бях.
А не отегчен от живота, да си толкова ревнив към малкото тишина, че да изключиш телефона си.
Представям си физиономията ти, когато го включиш по някое време и изслушаш гласовата си поща, кълна ти се, всичко това което е записано, щях да ти кажа и не се шегувах.
Нямаш си на представа, колко пъти така ти се е разминавало.
Не само с мен, а изобщо...с Мадам Еротика. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| cefules |
| Пуснато на: Нед Юни 14, 2009 8:49 pm Заглавие: Мадам Еротика - 5 |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Когато четеш тези редове, ще са минали месеци от настъпването на физическата ми смърт.
Доста клиширано, нали? Целувки за теб. Не прилича на истина, нали? И не е. Виждаш ли, света не се е променил без мен. Ти си останал с усещането, че отново сме разговаряли, че отново сме се срещали. Толкова двойници имам в живота, а ти не успя да видиш добре лицето ми, нито да научиш името ми.
Знам, че много си се променил. Станал си киноман, подаваш се на изкушението на хубавиците, не си верният съпруг, отдавна. Защо ли трябваше толкова да ти вдигам самочувствието. А и да гъделичкам желание, което никога няма да бъде удовлетворено. Беше намерил покой в живота, създал дом, обзавел го с любовта, която не си срещнал и няма да срещнеш, защото тя не се среща, тя се пропуска, винаги се пропуска, за да остави копнението да бъде открита, музата която драска по съня, отваря очи към други реалности и прави пролетта да мирише на парфюма на мръсница.
Сега ще ти кажа още нещо. Ти беше един от милионите, средностатистически, почти безличен и такъв с какъвто навярно бих споделила по-дълъг живот, ако не бях избрала този който беше към своя завършек. Исках да се приближа до теб, да те опозная, за да не съжалявам, че толкова са кратки вече дните ми.
Какво постигнах? Май нищо. Глезих те като кученце, така си мислех поне, докато се опомня и разбера, че съм ти дала кученце което да глезиш. Едно такова, малко, много гальовно, което ти близва ръцете и гори от нетърпение да се прибереш от бита си в дома на грешните фантазии, който споделяте. Кученце от женски пол, непораснало. Заключено в тялото на богинята. Неусетно се беше привързало към теб. Дължеше ти го, след като богинята ти беше отнела толкова много.
Опознавах чертите ти и преживяванията ти, откривах, че нито си толкова безличен, нито толкова посредствен. Може би, твърде търпелив и често заради умората си, изпускащ много шансове в живота. Като онази вечер, когато беше спрял тока в цял квартал и вън от светлината на прожекторите, които ме обличат с блясък, инкогнито се почувствах гола и изпълнена с мръсни желания и бих ти се отдала, но ти уморен, твърде уморен от ежедневието си, беше изключил телефона си. Твърде често ти се е случвало в живота ти. Знам го това. Твърде често!
Миг преди да изгрее щастливата ти звезда, заспиваш.
Може и за добро, защото онази вечер наистина щях да правя много див секс с теб, а не ти казвам от какво съм умряла. Възможно е да е от СПИН, много е възможно. Не казвам, че е. Просто ти го оставям като предположение.
Възможно е и да е от рак, твърде късно открит. Аз също съм натоварена, не винаги се грижа за здравето си, правила съм го по задължение, защото работата, която съм обичала повече от себе си го е изисквала.
Може и да не е било болест, да съм знаела, че рано или късно ще ме догонят, онези с които не съм си изчистила сметките, а е трябвало.
Или е била катастрофа, която съм предчувствала. И не гадай коя съм, не пропилявай дни и нощи да ме търсиш сред статиите в които иде реч за трагичната гибел на някоя си, без която света няма да бъде същият. Ще видиш, че са доста повече отколкото си забелязвал. Умираме също толкова често колкото простосмъртните.
А и за теб, искам да остана анонимната, защото и без друго ще съм живата. Оказала съм своето влияние, ти ще долавяш характера ми, негови отражения, присъствието ми. Знам, че вече си се припознавал и си ме имал в други жени. Какво, дадоха ли ти повече от твоята? Едва ли, освен това, че изпълниха една фантазия.
И знай, няма да те оставя на мира.
Възможно е да е било злополука по време на снимки. Имам дубльорки, но може този път да съм се наговорила с някоя, аз да съм дубльорка на дубльорката си. Правим си всевъзможни шеги божествените. Знаеш ли, че някои дубльорки далеч повече приличат на мен, отколкото аз самата си съм приличала.
А може и в някоя от срещите ни, да не съм била аз, а да съм пращала нея.
Светът си е същият, приятелю, но не и за теб, щом се видяхме.
Странна обич, нали?
По-загадъчни станаха всичките жени, защото зад маската на всяка мога да се крия, по-секси дупетата им, по-уханна кожата им, по-близки изглеждат, дори онези...които си наричал “невъзможни”, защото ти доказах, че няма невъзможни неща, а само изключени телефони, умора, недоверие в сбъдването им.
И заблудата е повече от истината, защото буквално или не, аз съм под всяка онази жена в която ме припознаваш.
Мислех си, че не означаваш нищо за мен, средство си ми за печелене на пари и слава, хипнотизиран да ми бъде обожател, а всъщност ти си ми бил любовта, ти и всички като теб, на които уж отдавах само своя роля, защото явно не съм повече от ролите си, а онази другата, която ти пише сега, вече мъртва, ти признава, че едва сега разбира живота.
Хубав почерк, нали?
Целувам те. Не съм те напуснала. Няма и да те напусна. До скоро. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| cefules |
| Пуснато на: Нед Юни 14, 2009 8:51 pm Заглавие: Мадам Еротика - 6 |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
И какви си ги говорил:
“ПОМОЩ! ПРЕСЛЕДВА МЕ СЕКССИМВОЛ!”
Иде ми да отмъкна ушите които сега слушат този аудиозапис. Ама, че си глупав, приятелю! Но очаквах го. Предупредих те, но не ме разбра. Казвах ти, че лудниците са пълни с такива на които говоря. Защо трябваше да разказваш за онзи загадъчен секссимвол който ти говори по телефона, под широкополата си шапка, канил те е в гримьорната си, искал е да прави любов с теб? Не издържа, а? Знам, че си мъж, който може да пази тайна. На омъжените жени, например, знам за тях, знам. Не издържа, защото е истина. А, да не мислиш, че другите с които прекара последните месеци не казват истината? Защо си мислите, тъй наречените нормални, че техните гласове са лудост, а вашите не. Обиждаш ме, аз съм твоята лудост! Нищо, че най-малко три пъти се отрече от мен, за да минеш отново за нормален. Сигурно, дори си повярвал в лъжата, че никога, никога не си ме чувал, че няма такава жена. Е, има такава жена. Невъзможни неща няма. Сега когато слушаш записа, отдавна ще съм възкръснала и ще съм се възнесла. Ще се е отворил гроба ми в човешката памет за да отлетя от нея в небесата под кожата, онези небеса в които сме когато отдадени на любовна тръпка, без да сме мъртви, съществуваме истински, без да сме живи сами сме живот, реалността е повече от съновидение, а съновидението не е покой, нито пък реален кошмар. Небесата под кожата на милионите ми любовници и милионите ми сексуални робини. Първите са ме имали чрез вторите, вторите са ми отстъпвали тялото, за да ме имат първите и докато в целувки са горели зърната им и слабините им, носила е душата им в мрак, хлад и несподелено, девствена и несполучила, черна монахиня в зноен храм на поквара. Мой храм, в който съм влизала за да бъда имана, като фантазия, частица реалност, чрез плътта на тази душа, която няма блясъка на моето име. Сега, когато най-вероятно съм забравена, защото толкова трае безсмъртието на имена като моето, освободена от блясъка на звездната си слава, аз ще бъда премигващото пламъче над восъчното усещане което се излива под телата на милиони, което свързват със свои спомени, а под корена на тези спомени съм аз. Жена държала се като моя героиня ги е създала на случайно момче. Или момиче е припознало във възрастен подобие на мой партньор и е решила да ми го отнеме, за да създаде усещането на този печален тип като теб, а той да го предаде на друга. Като зараза да го предаде, зараза, която осъжда на живот, а не на смърт. Сега ще съм част от нея, ще се изливам из планетата. Ще тлея без да съм жива. Капки кръв на Афродита съм, жива едва сега, когато ме няма, достигнала истинската си Слава – сега, когато е забравена. Като име, не и като емоция. Името я е потискало и я е затваряло във формите ми. Не бяха силиконови, но приличаха на такива. Лъгала съм, че имам операции, защото е по-приемливо. Както и лъгах за ранните си години.
Спомняш ли си, че един таксиметров шофьор ме остави пред непозната врата в непознат град. Знам, какво си мислиш, че е имало зад нея. Мол на оргията, публичен дом, никога не съм го отричала, всъщност – легенда е. Истината е малко по-различна, даже много по-различна. Беше художествена академия. Изглежда съм говорила на шофьора за своя художник, за картината в която моето тяло не беше алегория на любовта, а самата любов. И ме остави наистина там където трябваше, а не там където исках. Позирах така си набавях част от необходимите средства за да уча. Нямам диплома, учих се от учениците и станах по-добра от тях. Не бях просто модел, аз създавах модела. Виждах въздействието си върху съзнанията и ръцете, техните усещания като мои подобия върху платната. И подражавах на своите подобия, превръщах се в тях, избирах между тях. Значително по-зряла и по-красива от времето когато позирах за да бъде нарисувана любовта, аз бях красотата, тялото и емоцията търсещи красота, а това търсене е самата красота. Вселявах се във виденията им, манипулирах ги. Сама се учих да рисувам и рисувах и себе си и по себе си. Търсих средната аритметична на представата за съвършенство на всички погледи които се взираха в мен, за да пресъздам тази общоприемлива красота, чрез себе си. Учих се да бъда, онази която бях преди да избягам. Но когато позирах за картината на онзи който обичах беше Красота, сега когато същата тази Красота позираше беше Рутина. Създавах я, тази която по-късно се яви на кастинга за онази малка роля и разбира се, спечели я. Не беше нужно да спи с продуцента, не че не се случва, не е задължително. Ако съм го правила, било е по-късно, много по-късно, когато не съм очаквала никакви услуги, а пак съм се опитвала да приличам поне малко на легендата си. И порно – филмите, които по-късно излязоха наяве, като свидетелство за разпътната ми младост, изобщо не бяха младежки и не са ми били никакъв трамплин, а също опит да приличам поне малко на легендата си. Да, учудва ли те, винаги си го предполагал, снимала съм се в порно – филми, истински порно – филми, с всичкото му. На един изглеждам млада и невинна и съм с превързани очи, а опитна и по-зряла хубавица, на чиято усмивка е изписана “поквара” ме въвежда в стая, в която строени стоят дванадесетина жребци, а аз трябва ръкувайки се с мъжката им готовност да си избера партньор. Този си е направо философски. Все с превързани очи вземаме избора си, а сценария тогава не знаех, беше ми подарък от приятелки. Нямах представа каква реклама ще ми бъдат след години тези ми “хубости”. Даже рискувах, защото снимах и “сериозните” роли, които нека да си призная, нямаха повече смисъл от тези филмчета. Като ти го казвам, можеш да се досетиш, че нямах нужда и от пари. Правила съм го за себе си, вече разбра защо, да приличам на легендата.
Защото едно не избират богините. Не избират легендите които хората създават за тях. Истина е приемливата за съзнанието измислица.
Показвах твърде красота пред камерата, за да може да бъде асимилирана от масовото съзнание и за баланс трябваше да я има кучката в биографията ми. Иначе нямаше да изглеждам от тази планета.
И тъй като съм актриса и тъй като съм модел, не приемах това тяло за свое, лесно ми беше, да го отдам на легендата.
Защото имах нужда от нея.
Защото от истината никой нямаше нужда.
Защото в крайна сметка, тази истина не беше и толкова важна, какво толкова съм, без цялостната легенда за себе си, която трябваше да има и онези сенчести, пикантни страни.
Лъгала съм, че онзи таксиметров шофьор ме е оставил пред публичен дом и съм била момиче за забавление, започнало с порно – филми.
Смяла съм се, а ми се е плакало.
Коя е Мадам Еротика? Истинската си биография или легендата? Нито едното, нито другото. Истината за легендата е само ехо от същността й.
Но трябва да имаш дупе. Не хубаво, а здраво дупе, за да носиш тайната си.
Разбра ли защо?
Е, изписаха те. Момчетата вече са ти предали записа, който беше предназначен за теб, в случай, че си излязъл от там, където беше доста вероятно да попаднеш.
Разбра ли защо!
Защото лудницата е пълна с такива каквито казват истината. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| cefules |
| Пуснато на: Нед Юни 14, 2009 8:52 pm Заглавие: Мадам Еротика - 7 и Епилог |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Седми (последен) епизод
Колко е секси по вътрешно стълбище да слиза, бавно, бавно гола жена?
Ето стъпалата ми, скъпи, боси са и истински, съвсем истински. И мои, нищо, че вече съм мъртва.
Търпение, търпение, моля те, няма да ти се разголя изведнъж, иначе ще бъда като всяка лятна нимфа на русият плаж.
Харесват ли ти прасците ми? Коленете ми, ето ги...
Знаеш ли, колебая се да побягна обратно нагоре.
Казах ти, че съм възкръснала, но ти не ми повярва, Тома. Поиска да бръкнеш с пръст в раната...Хубави ли са бедрата ми? Малко възпълни, не са онези които имах, но така трябваше да бъде. Сега ми харесват повече, останах си художник, не актриса. Има повече плът и живот, не само дисциплина спрямо модната линия. Ще бръкнеш с пръст и не само с пръст...ако искаш например и с език, много, много навътре в раната.
Ето и слабините ми, мислиш си, че няма какво повече да видиш, знаеш вече кое е лицето ми. Издири, научи коя съм.
Подхвърляйки ти небрежно, с едно изречение сюжета на онова порно – филмче, съвсем не допуснах грешка, дадох ти джокера от който ти се възползва. Защото за филмче точно със същият сюжет, не че е кой знае какво, аз не съм чувала.
Съветвах те, да не го правиш, да не ме дириш и се надявах да ме послушаш, но знаех, че не си способен на това...
По-пълна съм отколкото очакваше, доста по-пълна, нали? Няма да видиш звездата, ако искаш няма да открия лицето зад което се крие сега, ще изкача пак тези стъпала по които слязох.
Да, твърде далеч стигнахме. Ето мига на истината?
Какво! Какво е това изражение, няма ги луничките ли или нослето ми не е вирнато? Приличам малко на жена ти. Пардон: бившата.
Снощи пак беше при нея, ех, че трудна за разбиване е рутината. Преминава любовта в омраза, омразата в любов към свобода, свободата във факт, а когато я имаме, пак се връщаме при онова с което сме свикнали, защото ни е трудно да възприемем живота без стереотипа, който ни е заменял истината.
Не те излъгах, теб не. Актрисата е мъртва, нейни остатъци и нейната памет са кеширани под мен.
Казах ти част от истината за порно – филмите. Публиката ми се нуждаеше да бъдат извадени, защото вече ме обожествяваше, а обожествявайки не е разбираше, чувстваше като обвинение за посредствения си живот красотата ми. А, аз, си бях виновна за поощряването на този масов комплекс. Публиката ми не желаеше някакъв светъл ангел с черти на мръсница, сигурна беше, че съм мръсница, повече ме харесваше такава, защото такава бях разбираема. И понеже залязвах, изпълних желанието им, извадих онези филми на показ. Без да съзнавам съм очаквала този момент. За да поддържам имиджа на мръсницата, пред самата себе си да поддържам имиджа на мръсницата която играех в медиите, за самата себе си, снимах онези любителски филмчета. Показах си, че мога...
Голям смях!
“Да бях истинска порно – актриса, но нямам нейната невинност!” или беше: “Да бяхте животни, но нямате тяхната невинност!” – така май е казал, не Заратустра, а онзи велик мислител, който е ставал по-силен от всичко, което не го е убивало. В крайна сметка сифилиса си го е убил, при това много е вероятно да не е хванат при първият и последният му сексуален контакт в публичен дом, както гласи легендата, а по-скоро както премълчава легендата: от родната му сестра. Ницше имам предвид, знам, че позна.
Далеч по-суперстар е от мен. И май, колкото си по-високо, толкова са порочни тайните ти.
Честно, изпитах облекчение, когато излязоха тези филми. Това беше тяхната Мадам Еротика, нищо общо с онази която показваше, а тази каквито всичките знаеха, че е.
Това беше мечтата им. Изпълних отново тяхното желание, защото ги обичах. Защото ви обичам!
После, следваше неизбежният конфликт на това което наистина искаха от мен с това което смятаха за свой морал и свое чувство за естетика. И разпънаха своята богиня между желанието и лицемерието си.
Бях на върха на славата си, привидно. Но аз и не само аз, а всички които създадохме моя образ знаехме, че това е края му.
Направихме го като на филм.
За какво се касае ли?
Крупна застрахователна измама.
Не трябваше да е самоубийство, но ние сме правили толкова филмчета, че единственото от което можем да се оплачем е липсата на въображение.
Открихме онази моя алергия към онзи медикамент. Не можеше да се докажа, че е самоубийство. Щеше да мине за злополука, а приходите от нея, щяха да ни осигурят старините и без звездните ми доходи.
Стана по-лесно отколкото сме очаквали. На никой не му мина през главата, гледайки в рейтингите ми, че ще пожелая да си ида точно сега. Колкото и умни и хитри да са, тези които трябваше да броят парите им се е сторило параноично само да го заподозрат. Изглеждало им е, да изпусна хлебозавод за трошица чер хляб.
По-късно разбрах, че техните пари са интересували хората, които се плашиха, че тяхното слънчице, залязва. Интересували са и лекаря, не и мен. Направих се на моя героиня и за няколко дни нон – стоп из казината ги пропилях. Чак се плаших на моментите когато се обръщаха в печалби.
Това което исках от себе си е да скъсам с образа си, за да бъда...Никоя и всяка. Истинската Мадам Еротика.
Плановете бяха много преди онази нощ, в която се почувствах решена. Колебаех се преди нея, дали искам да го направя, но разбрах какво ще е за мен. Спомняш ли си я, онази в която загасна тока в целия ви квартал.
Тогава се почувствах разголена от светлината, бяса на истинското си желание. Далеч по-фриволна, по-хедонистична, по-чувствена от онази която снимах на онези оргии. Не се срещнахме, но докато ти говорих, без да съм се докоснала изпитах най-силният си оргазъм.
Гола бях, природата, по-истинската.
И ето ме. След като постигнах богинята, избрах живота на обикновената жена. И искам да го споделя с теб.
Трябва да те предупредя, за да не се изкусиш от друго, което ти е нетипично, че вече не съм богата. Имаме достатъчно, за да започнем нов и нормален живот на чисто, моята мъртва сродница, звездната ми двойница ми остави малко, но то е колкото да се установим.
Помисли си, няма да те грабвам.
Разбих ти вече семейството, но още можеш да се върнеш при нея. Вече не съм по-хубава. Имам само спомена си и тайната която до края на живота ще трябва да пазим.
Не бързам за отговор. Сега искам просто да се любим...
* * *
Знаех си, че си страхотен любовник. По-добър от онези с които съм снимала.
Защото си страхотен любовник, чрез мен. Защото не си бил такъв без мен и се нуждаеш от мен и съм ти скъпа, това те прави много, много по-силен и по-чувствен от всички за които съм била тяло или завоевание. Партньор или утеха.
Знаех си, че ти можеш да ме направиш щастлива за разлика от тях. Защото те правя щастлив, а истинската жена е щастлива само, ако може да направи мъжа щастлив, чрез себе си. И споделят това щастие.
Знаех си, че ще избереш мен.
И помни коя е под лицето ми.
Двете заедно сме твоята Мадам Еротика!
Епилог
Две сутрини по-късно, той се събуди и я намери дълбоко заспала, без пулс в банята. До нея се търкаляше празното шишенце от онзи медикамент с който веднъж беше симулирала своята смърт. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
|
|
|
| |
|
Страница 1 от 1 |
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|
