Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема - Одисеята на едно писмо

zaycheto

Ето сега ще ви разкажа какво се случи при моето пътуване и престой в Белгия. Това е нерадостната част от историята, а иначе скоро ще ви покажа какво видях от красотите на тази студена европейска държава в снимки - един малък пътепис. Но това след няколко дни.

Сега ми се иска да чуя мнението и да дискутираме върху този проблем, който ще изложа тук.

Това е една истинска история, в която нещата са назовани с истинските им имена.

Една история случила се само преди месец, но едва ли е първата и се съмнявам че ще бъде и последната.

Участниците в тази одисея са съвсем обикновени хора (в това число и аз като пряк участник)и едно НПО (всъщност най-голямото национално представено НПО у нас).

Това е една Българска приказка за това, как една група от осем души + ръководител заминава за Белгия. Там би трябвало тази група да се обучава от Белгийска неправителствена организация (т. нар. НПО)как да мотивират хора с увреждания да съставят лични, индивидуални житейски планове. Как да ги мотивират да се борят за един по-самостоятелен и независим живот. Да се научат да си дават реална представа за възможностите и потребностите си.

Всичко това до тук е прекрасно. Идеята е страхотна. В Белгия тази стратегия работи успешно и аз се радвам че имах възможността да видя с очите си какво са постигнали. Първата мисъл, която ми мина през ума беше, че е трудно постижимо всичко това в нашите условия. Но като се замислих е хубаво това, че сме се докоснали до вече изградена система, която работи. Нашата работа сега е да предадем опита и да се опитаме да направим първата крачка.

До тук добре, но се налага да свалим розовите очила и да ви разкажа за липсата на организация и елементарна предварителна подготовка в съчетаие с несериозен и безотговорен ръководител на група.

Не разказвам всичко това за да се оплаквам.

Не искам и състрадание или съчувствие.

Искам просто да се научим да се уважаваме.

Да се научим как да поемаме отговорст за собствените си действия или бездействия и как да търсим такава (отговорност) от институциите и организациите за техните действия или бездействия.

А ето и самото писмо и развръзката накрая

Цитат:

Уважаеми г-н Захариев,

Обръщаме се към Вас, по повод участието ни в провелия се в Белгия семинар, в периода 11-15 май. Изразяваме искреното си възмущение и огорчение, относно липсата на организация и елементарна предварителна подготовка на събитието. Групата ни се състоеше от общо девет човека: трима от нас се придвижват само с инвалидна количка, с трима придружители и също така трима с помощни средства. Никой от нас не разполагаше дори с нищожна информация, относно мястото, където ще пребиваваме в Белгия, нямахме никаква представа за програмата и плана на семинара, също така неизвестна беше и самата тема на семинара. За нас деветимата, цялото посещение в Белгия беше една огромна енигма и всякакви опити от наша страна, да бъде поне частично разгадана – срещаха съпротива. Летяхме с ранния полет за Брюксел ( 06.00 ч. на 11-ти май), болшинството от нас идваха от Варна, Бургас и Плевен, единствено на представителите от Бургас беше подсигурен хотел и транспорт до София. Пристигнахме на летището в Брюксел след 30-часово будуване, напълно изтощени и уморени. Оказа се, че отговорникът по посрещането ни там закъснява, а нашия придружител, от страна на НЦСР-Боряна Андонова, дори на летището все още не беше наясно къде точно отиваме и по какъв начин ще се проведе предстоящия семинар.
Уважаеми г-н Захариев, въпрос на минимално разбиране и въображение е да си представите как се чувствахме всички ние, осъзнавайки че сме предвождани от несериозен и безотговорен човек, в чужда държава, на неизвестно за никому място, напълно неинформирани, изтощени и вече дори стреснати от проявата на лежерност и некомпетентност. След един час и половина престой на летището, в очакване на посрещащия ни и на транспорта ни, никой от нас не демонстрира каквато и да е било раздразнителност и нетолерантност, относно преживяното до момента. Проявихме свръх- търпимост и деликатност, за което, откровено Ви споделяме, към момента- горчиво съжаляваме. Отпътувахме за гр. Oostduinkerke, отстоящ на 150 км. от Брюксел, на брега на Северно море. Пътувайки до там, Лиляна, организатора на семинара от белгийска страна, ни информира, че за 5-дневния ни престой там не е предвиден нито полуден, нито час дори за посещение на каквото и да е било, извън рамките на курортното градче, в което бяхме настанени.Оказа се, че през целия период на престоя ни ще бъдем само обитатели на хотелчето ни, намиращо се в град, в който живота замира след 18ч., при положение че нашето свободно време настъпваше в 19.30ч.- след приключване на вечерята ни. Ще подминем описанието на усилията, които положихме, за да убедим организаторите, че никой от нас не приема с безразличие факта, че сме превърнати, против волята ни в затворници и заложници на нечия некомпететност, антипрофесионализъм и крайно безотговорно отношение. В буквалния смисъл на думата- „извоювахме” половин ден, който да бъде отделен, преди полета ни към България, за посещение на Брюксел.
След всички „премеждия”, най-сетне пристигнахме в хотела, настаниха ни, обядвахме и веднага бе поставено началото на семинара. На молбата от наша страна: да ни бъде предоставена някаква почивка, последва уверение, че това е демонстрация на неуважение, спрямо лекторката- младо, здраво момиче, пропътувало „цели три часа път”, за да открие семинара чрез опознавателни игри с надуваема детска топка. Проиграхме чинно всички игри, за първи път видяхме материалите, подготвени от домакините, за провеждане на обучението. За да не „обидим” домакините, стоически издържахме 30-те часа безсъние, период от време, напълно достатъчен, за да достигнем предела на физическите си сили. Хората, използващи инвалидни колички, вече не чувстваха дори подвижната част от телата си, а за останалите от нас– патериците вече не бяха достатъчно надеждни, за да пазим равновесие. Преживяхме и „преглътнахме” цялото това безразличие и неуважение, относно здравословното ни състояние, като единствено адекватни на потребностите ни и нуждите ни бяха Надежда Вълчева, Марионела Стоянова и Ивелина Братанова.
На втория ден от престоя ни помолихме да бъде организирано посещение на групата ни до гр.Брюж, емблематичен белгийски град, за който бяхме чували само прекрасни отзиви. Повярвайте, това съвсем естествено и мотивирано предложение от наша страна беше прието като проява на лошо възпитание и неуважение към домакините. Боряна си позволи да направи опит да ни вмени чувство за вина, заяви, че сме нагрубили лектора ни, демонстрира пренебрежение и безскрупулно отношение, спрямо мнението и желанията ни да посетим места, различни от градчето, където бяхме настанени. Направи изявление, че тя е длъжна да си направи отчета и да подготви доклада от семинара, а нашите желания и предпочития са маловажни и неосъществими. Уверяваме Ви, никой от нас не беше предприел това пътуване до Белгия с мисълта, че отива на приятна безплатна екскурзия, но също така никой от нас не допускаше, че ще бъдем буквално „арестувани” в малък хотел, в провинциално градче на брега на Северно море. Едва ли нормален човек би допуснал да го въвлекат в петдневен непрекъснат семинар, с полагащи се единствено и само по две 15-минутни почивки на ден,като нашата непрекъсната заетост бе от 7.30 сутринта до 19.30 вечерта. За всички нас, хора с двигателни проблеми, тази натовареност е сигурна предпоставка за образуване на труднолечими декубитални рани и множество други проблеми. Темата на обучението ни да се състоеше в следното: как всеки един от нас да си създаде „ индивидуален житейски план” и завръщайки се в Българияпоемаме ангажимента месеци наред да обучи поне още шест човека с увреждания да изготвят за себе си подобен житейски план, следвайки стъпките на белгийските си „братя по съдба” .Осъзнахме трезво създалото се положение и вече бяхме наясно, че нашата толерантност и въздържаност до момента са неоценени и за пореден път се прави опит да бъдем използвани и манипулирани в полза на нечии интереси. Сами се организирахме и успяхме със собствени средства да посетим дори само за няколко часа гр. Брюж и да се насладим на свободата си. За целта се наложи трима от нас предварително да изминат маршрута от Остендюнкерке до Брюж, за да сме убедени, че можем да се справим сами, без наличието на ничия помощ от страна на организаторите. Единствено Ивелина ни придружи, Боряна и Лиляна демонстрираха явен бойкот на самоинициативата ни.
Господин Захариев, предполагаме че ще Ви се стори хиперболизирано описанието на преживяното, допускаме, че ще проявите недоверие спрямо нас, може да се усъмните във правотата на недоволството ни- Ваша воля е! Уверяваме Ви, болшинството от нас са интелигентни, образовани и независими хора с професии и ангажименти. Повярвайте ни, организаторите на семинара ни накараха да се почувстваме не като група от хора с физически увреждания- те си позволиха да ни третират като стадо бозайници с ментални и психически увреждания, които нямат право на лично мнение, а камо ли на някакви предпочитания и желания. Като че ли бяхме подложени на нечии експеримент, докъде стигат пределите на издръжливост на хора с физически проблеми, поставени в извънредни обстоятелства, в непозната среда. Някои от нас споделиха, че се чувстват като герои от зле режисиран трагикомичен филм.
Уважаеми г-н Захариев, приемете писмо ни като форма на протест, като проява на самоуважение и явна демонстрация на достойнство ни; тълкувайте го дори като предупреждение- никога повече няма да допуснем тази бутафорност (имитираща организация на семинар) да се случи отново и всички ние да сме доброволни участници в нея! Не приемайте като заплаха ,а само като проява на добронамереност от наша страна -да Ви споделим всичко преживяно, да опишем недостатъците и безбройните пропуски, за да бъдат осмислени и избегнати в бъдеще. Също така, повода да изложим на Вашето внимание преживяванията ни са провокирани от вярата ни, че ще проявите чувството си за справедливост и хората, носещи отговорността за провала на организирането на семинара ще поемат своята вина и ще бъдат съответстващо санкционирани. Държим да подчертаем, че Лиляна Николова (организаторката ни от белгийска страна), в последния ден от пребиваването ни, прояви доблестта да ни се извини за причинените ни неудобства и за всичко преживяно от нас, подробно ни обясни, че тя от своя страна е положила очакваните усилия, два месеца предварително е изпратила до Боряна необходимата информация и материалите , касаещи семинара. Лично тя е останала с впечатлението, че от ответната страна ( на НЦСР) е проявено пренебрежително отношение и дори имейлите й са оставали непрочетени, което я е провокирало да ипрати всички материали по пощата на книжен носител. За съжаление се наложи ние да се извиняваме и обясняваме за нередностите и неточностите, защото се оказа, че още предния ден Боряна е напуснала семинара и е отлетяла за Германия, без да се сбогува с нас. И това само ден, след като се опита да ни изнесе лекция в стил- „Очаквания спрямо групата ни и разочарования, които тя и домакините ни са преживели”. В името на „бон тон”-а, за да не отправяме абстрактни и неадресирани обвинения, настояваме конкретно Боряна Андонова да поеме отговорността и вината за провала си. Заявяваме , че очакваме да бъде адекватно санкционирана. Ако всеки един от нас не получи нейните лични извинения- ще запознаем медиите и обществеността с фактите и с всичко, на което бяхме подложени и се наложи стоически да изтърпим. Ако ще се провеждат за в бъдеще семинари в европейски дух, то нека да демонстрираме цивилизованост на поведение, уважение и респект един спрямо друг. С огорчение, но ясно и отчетливо предупреждаваме, че ако споделеното от нас не бъде взето под внимание- категорично отказваме бъдещо участие в този семинар, в последващи такива и във всяко събитие, организатор на което е Боряна Андонова!
Уважаеми г-н Захариев, можем още много детайли и подробности да ви споделим, но се притесняваме, че „сигнала ни” до Вас придобива вид и размер на Алеков пътепис, затова , като заключение: изпращаме искрените си поздрави и надежда, че ще проявите разбиране и ще реагирате адекватно на дотук изложеното! Предполагаме, че ние, като ответна страна в създалия се конфликт, носим, по всяка вероятност, част от вината, за което се извиняваме. Но също така ясно и категорично заявяваме- няма да допуснем бъдещи подобни гаври с нашето достойнство!

С уважение:

Виолета, Ивелина, Юлия,Филип
Мартин, Светла и Владимир

P.S. : До настоящия момент адекватен отговор от страна на НЦСР не бе получен.

Нека поясня :

НЦСР - Национален Център за Социална Рехабилитация, съдебно регистрирана като сдружение с нестопанска цел и представителна организация на национално равнище.
г-н Захариев - директор

Ето и какво се случи след няколко седмици :

Цитат:

ЧАСТ 2 - За една пържола до София или историята на едно извинение.

След десетдневен аванс (през който от "главната щаб - квартира" десетокрактно сверяват информацията от писмото с шефовете на местните центрове на НЦСР - Плевен, Варна и Бургас) и след второ писмо от наша страна, в което информираме, че ако в най - кратки срокове ръководството на НЦСР не вземе отношение по случая, ще предоставим информацията относно този проект на пресета... ОТ ГОРЕ най - после реагираха. Вместо извинително писмо, получихме покана за вечеря... в София.
( Светла е от Бургас - в количка, Ива и Мартин - от Варна, Юлия, Виолета и Владимир - от Плевен. Виолета е в количка. )
Въпреки удобствана на родния ни железопътен транспорт, доброто ни здраве и приключенския ни дух, отхвърлихме поканата любезно, с уважителни доводи, далеч от истинската причина за отказа - ИДИОТИЗМА на идеята 5 човека с фукционални проблеми да пътуват до София в средата на седмицата за една пържола.. От НЦСР се обидиха.
Извинително писмо все още няма.

П.П - Владимир няма здравословни проблеми - той е жертвоготовен доброволец, който пътува до Белгия на собсвени разноски, като придружител на Юлия. Това начинание му струва 600 евро. Той до последно не беше информиран за цената на самолетния билет, с уговорката разплащането да стане в България, след приключване на проекта. На втория ден от семинара той беше информиран за сумата от 370 евро, с пожелателната добавка, че би било чудесно, ако може да я плати веднага.

А това е така заветно чаканото извинение ( цитирам точно, извинявам се за латиницата, но в такъв вид е изпратен e-mail. Автентично е!)

Цитат:

Zdraveite!
Vednaga sled vasheto pismo vazlojih na vsichki strani, da se prouchi mnenieto na vsichki v toz stranen konflikt za men.
I ne sluchaino iskah da se vidim vsichki uchastnici za da iziasnim vsichko i da podnesa izveneniata si na vsichki vas!Sajeliavam, che imate zatrudnenia v pridvijavaneo!Tai kato ne se poznavame e hubavo da znaete, che az darja lichno da se srehtam s horata i za men pisaneto ne e chast o moia stil.Ne obicham formalizma v moiata rabota i v otnosheniata mi s horata.Shte doida kam Pleven i shte se zapoznaem s vas lichno.Za sajelenie, shte mi e mnogo trudno da doida v skoro vreme!
Blagodaria za sirioznoto otnoshenie kam proekta!Mislia i kato se opoznaem da rabotim zaedno i po drugi interesni proekti!
Molia da podnesete i izvineniata mi i na drugite kolegi s, koito poemam angajimenta da se sreshtna lichno!
Jelaia vi mnogo uspehi!
Plamen Zahariev

[/quote]
_________________
Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая...