Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

papadok · Пуснато на: Сря Май 20, 2009 7:45 pm Заглавие:

Тъмни облаци рисуват оловно небе. Озъбен вятър препуска по уплашени улици. Забързани хора покорно свиват глави между раменете си, зъгръщат се в сигурните си дрехи и бързат да се скрият в тъмни входове-миши дупки, осигуряващи спокойствие.Аз, бездомникът и безродникът, притиснат в ъгъла, се изправям срещу бурята, прикрит зад щит от картон. Не от кураж. От липса на миша дупка се възправям. Вятърът ме поглежда с презрение и подло ме удря в лицето с внезапен шрапнел. Боря се. Хващам го за гърлото. Той се изплъзва между стиснатите ми пръсти. Събаря ме в облак от прах и отминава. Не съм му достоен съперник. Той търси гиганти да събори. Но те не обичат да ги бръсне режещ вятър. И изчакват с гигантско спокойствие в уютни бирарийки. Успокояват нервите си с вкусни мезета. Отмарят заслужено след тежки битки с вятъра. В компютърни симулации например. Или пък в диспути за доброто на обществото. И дори от благотворителност отдъхват заслужено. Просто заслужено отпочиват.Опитвам се да се изправя. Май успявам. Картечни откоси мръсен дъжд плисват в лицето ми. Мокро е. Не зная от сълзи, или от дъжда. Мокро и мръсно е лицето ми. Тръгвам бавно. Гръмотевици осветяват милостиво пътя ми. Или не толкова милостиво, зная ли? Защото осветяват път, постлан не с розови листенца, а с кал. Много кал.Чисти сиви лица надничат от високи прозорци. Чисти сиви лица прикрити културно зад тежки завеси. Сочат ме на децата си и гнусливо ги учат:-Не бъди като него! Не стой на дъжда. Ще се измокриш и ще се окаляш. Стой на сухо. Помни-винаги трябва да излизаш сух! Помни!Свивам се под една козирка и се моля да спре този шибащ шибан дъжд. Моля се за слънце. За сушинка. Моля се за топлина. За най-обикновена човешка топлина. Без която бурята винаги ще бушува в сърцето ми.