Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Тя не обича книгите му -
те я очароват и омагьосват,
но тя не ги обича...

Той не обича зърната й,
те го побъркват и възбуждат
до животно, каквото й ангел е неспособен да бъде,
а природата е удивена от себе си,
но е свикнала безсрамницата
да се изчервява
от творбите си,
прави го още веднъж
и унесена във фибрите му
се разтваря и обзема до сетната му мислеща клетка
и повече от това правят с него зърната й,
но той не ги обича...

От време на време разтварят криле
и се срещат в тайната й стая,
в нейният замък
под бретона на незримата гора,
там реална е единствено фантазията им,
а целият останал свят е фантазия,
филм, чиято прожекция е свършила,
а за следваща серия е още рано,
но още тъпкани от впечатления,
не бързат за нея,
отдават си взаимно безвремието
и са в рая му,
но не обичат и него.

Тя не обича очите му,
а те я усмихват...

Той не обича усмивката й,
а тя го прави щастлив...

Думите им галят тела като котета,
мързеливи домашни любимци
извили гръбнаци,
издули опашки...

Пробягва света отвъд стъклото на автобуса им,
когато пътуват двамата
и изглеждат като всички и може би са,
ако за всички пътуването по земята е космическо пътешествие,
а всички форми, плъзгащи се по переферията на зрението им, метафори,
на една поема,
любовна поема написана за тях двамата,
но не обичат и това...

Защото и ако бяха различни,
пак толкова щяха да се обичат
и в друго което си отдават да откриват щастието,

те просто се обичат.