| |
  |
|
| Жега |
« Предишната тема :: Следващата тема » |
| Автор |
Съобщение
|
| valiordanov |
 Пуснато на: Сря Юни 17, 2009 5:53 pm Заглавие: Жега |
 |
|
Регистриран на: 27 Май 2009
Мнения: 6
|
Надгарча разпиляна топлината.
Слънцето в прозорците се хили,
с лъчите си танцува по стената.
Паяци в ъглите са се скрили.
Въздухът тежи като причина.
Банята с прегръдка ме зове
да излее водната лавина
върху мойте потни рамене.
Въздухът подгрят е и клокочи
сякаш, че на огън боб завира,
а с прозявка топлината сочи
да отворя, че не ме разбира...
Жегата във почвата попива,
иска да достигне до сърцето
и дори от себе си се скрива...
Слънцето жълтее като цвете.
Житената грива е налята,
а зърната молят за хамбара.
Жертвената клада е в страната
и гори... Очаква ни изгаряне. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
| Slava56 |
| Пуснато на: Сря Юни 17, 2009 8:23 pm Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 11 Май 2009
Мнения: 91
Местожителство: Ямбол
|
| Ако не бяха нагарчащото начало и изгарящият финал, бих пратила тази творба при хумористичните...Но знам, че не е за там! |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| cefules |
| Пуснато на: Пон Юни 29, 2009 9:31 pm Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Финала, идва като топлинен удар. До последният момент, бях с друго отношение към жегата, казвах си, че може и да е различна, макар днес да ми беше жегав ден във всичките смисли на думата. С края обаче ме накара да я почувствам, такава каквато е.
Силно!!! |
|
| Върнете се в началото |
|
|
|
|
|
| |
|
Страница 1 от 1 |
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|
