Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Знойна

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Знойна « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пет Юли 03, 2009 9:44 pm    Заглавие: Знойна Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Слезе на земята да разбере една от рожбите си. Едно от подобията към което имаше слабост. Сам му беше дал свободната воля и правото да постъпи така със себе си, но не одобряваше избора му. Момчето беше истинско Негово подобие. Вярно, твореше от глина, не от кал и обичаше своите творби почти толкова колкото Господ, него. Не издържа, направи онова, което не бива да прави човек със себе си. Не издържа на нападките, че голите му скулптори били порнография, кич, апология на порока и с творчеството си задоволявал животинските си потребности, които понеже бил комплексиран, не можел да задоволи като хората и прибягвал до перверзните си отклонения.
Въздишаше Твореца за творбата си, както твореца – негова творба, навярно въздишаше за своите.
И реши за един ден да поживее като него, а и да провери някогашните умения.
Поиска да направи нещо като продължение на експозицията на мъртвия художник. Потъна в себе си, почувства се човек, почувства се мъж и забрави, че Той е Онзи, който от кал е създал и Мъжът и Жената и в този момент на умопомрачение, когато цялата вселена потреперваше от ужас, в най-екстремалния миг от своето създаване до сега и Той чувстваше ужаса й и желанието на всичките й форми на живот да продължат все още да живеят, усещаше страстта им и насладата, копненията и надеждите им и всички тези енергии, преминаха през пръстите му за да се превърнат в обич и както някога много отдавна сътвори Адам и Ева, сега сътвори Знойна.
Разбра, напълно греха на момчето и му прости. Всъщност и да не го беше разбрал, пак щеше да му прости. Човек беше, мъчеше се да създаде Знойна, но човек е неспособен. И колкото по-неспособен се е чувствал, толкова повече вина е изпитвал към творбите си, че ги е създал, но не съвършени и за да забрави болката, нови и нови и нови е творял, за да бъдат ругани. Не е издържал, човешко е.
И вдигна Господ рамене, възнесе се бързо, за да прибере колкото се може по-бързо несретника при себе си и двамата от горе да гледат как живее на земята Знойна.
А Знойна, както се досещате, беше самата Любов, на цялата Вселена. Самата Любов, в нежна и много кратка човешка плът. Щеше да живее само три месеца. Само три месеца, за нея щяха да са сто години. В които нямаше да остарява, нямаше да се разболява, а да отдаде най-красивото и най-чувственото, което е способна да отдаде една жена на един мъж.
И гледаха я двамата отгоре, как тя срещна своя избраник.
Всъщност, той беше избраник на сляпата случайност, защото Господ, привърза очи, за да даде шанс на всеки.
Понеже на земята, земните учени, постоянно му приписваха хазартна страст, липса на разум, случайно пренареждане на причинно – следствени връзки, за да не ги осъди сурово, за лъжите им, реши да казват малко истина и наистина от време на време си позволяваше хазартни игри на които е способен само той, като тази за която иде реч.
Момчето – мъж беше самотно, много самотно. Момчето – мъж, наистина заслужаваше жена като Знойна, защото я любеше като идея, а беше твърде млад да я открие, дори в по-несъвършените форми на жени, които притежаваха малко от нейната чувственост. Разхождаше се из брега по морските скали, изкушаваше го близката гора с пътеките си, слушаше прибоя, нареждаше рими, тогава тя се появи. Гола и истинска. По-красива от видение и с такава усмивка, че дори самата Ева, която също гледаше от горе и отдавна трябваше да е над земните характерни за жената особености, не издържа и изрече гневно:
“Това не беше честно! Гати и кучката!”
Просто си изревнува, реагира, опомни се притисна с ръка устните си и макар да беше на толкова хиляди години, изчерви се все едно е на шестнадесет, а момчето – мъж, долу на земята, макар да беше на осемнадесет, също се изчерви, но падаше сянка от дърветата върху лицето му и го спаси от неловкото му положение.
Пропуснаха първото ухажване, защото Знойна беше пряма, каза му си:
-Аз съм Знойна и съм тук само за лятото, аз няма да остарея, няма да се разболея, аз...нямам цикъл и главоболие, нямам спомени които да ме натоварват, нито бъдеще, което да ме прави пресметлива и плаха. Аз съм тук само за да изживеем най-красивото на което е способна една двойка.
И момчето понеже беше поет, и понеже се сети да погледне към мястото на пъпа, разбира се, че й повярва. Натъжи се и тя трябваше да допре ръка до гърдата си, за да почувства изключително високата температура.
-Не тъжи...-рече му нежно – При мен процесите протичат много по-бързо и един ден за мен е години. Повече ще съм живяла от теб, когато си тръгна. Просто ще е по-бързо, за да нямаме време да почувстваме печал или тревогите каквито осигурява земното съществуване. И казах ти, че една твоя минута за мен е часове, можеш да си представиш от колко време ти говоря...КАКВО ЧАКАШ, БЕ, ЛЕВАК!!!
Втори път не му изкрещя, изпусна си нервите само сега от вълнение при първата им среща, а момчето наистина я беше мечтал и когато я срещна реална, беше подготвен да я има такава каквато е и да я направи щастлива, като направи чрез нея щастлив себе си.
И задето първият път мина без ухажване, всеки следващ път се налагаше да я ухажва. Тяхна игра беше, знаеше, че ще е успешно ухажването. Знаеше, но винаги се боеше, че не знае истината и това правеше душата му искрена, тялото му желаещо я до отчаяние, а думите и нежностите му, смесица от уменията на онова което е на небесата и онова което е под земята. Всеки път я имаше като за първи път, а на него лятото се струваше кратко. Бързаше да не пропусне и един миг, но иначе течеше за нея времето и колкото и да бързаше, тя все от дълго и все с огромно желание го очакваше.
Няма да я описваме, тъмна беше кожата й, нежна. Стройна снагата й, крехка. Светли очите й, с много нюанси. Дъхава и гъвкава. С всяка следваща дума, само ще опорочим красотата й, ще я загрозим.
Но беше по-щастлива, отколкото е и красива, а делеше това щастие с момчето – мъж. И му даде всичко прекрасно.
Но свършваше лятото. Като езичници се държаха, с радост се разделяха, защото беше естествено.
-Изживях един щастлив живот с теб. Един дълъг, щастлив живот. А на теб ти остава още един. Два живота ще имаш, за разлика от повечето земни хора. Няма да кажа всички, защото няма да е истина. Но и повече от това няма да ти кажа, по въпроса, защото не ти е съдено да го знаеш.
Какво ги очакваше, ако не беше така: бит, остаряване, твърде много време, за да имат и излишно в което да се чувстват отегчени един от друг, защото и без друго, всичко си бяха отдали...
Прегърнаха се и се целунаха, но още преди да се затворят небесните процепи зад които тя изчезна, момчето – мъж внезапно беше овладяно от други чувства.
Вдигна юмрук срещу небето и изрече злобни, гневни и позорни думи срещу Твореца.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Знойна
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com