Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » психологическа » Черешата и самодивата

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Черешата и самодивата « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 8:01 pm    Заглавие: Черешата и самодивата Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Ожених се за самодива. Избяга. Булчината рокля беше най-тъмната дреха която е обличала. Каза ми, че се чувствала с нея като в траур, а това я възбуждало. Изкиска се както се кискат самодивите. Кръвта ми заигра от този смях, така заигра, че чак се измени. Не кръв течеше, а пеперуди с огнени крила пърхаха в мен и галейки ме с пламъци опиваха. И все тъй лудуваха цели три месеца, а когато се умориха и кръвта ми нормално започна да циркулира, а мисълта ми се проясни, тя ми рече:
-Ти ще ме разбереш. Трябва да си ида. Аз цъфтя и връзвам плод. Като черешата, също като нея. Не се ли оберат плодовете ми, те капят и гният. Печално е. Всяко нещо трябва да изпълни своята мисия. Плодовете, черешата, аз. Сгреших, че мога да бъда вярна съпруга. Аз съм самодива. Плодовете ми са от страст. Твърде пищна е реколтата им за да бъде нечия. Сбогом, мили. Обичам те.
Глътнах си езика. Вместо да заплача, заспах от болка. До зазоряване оставаше много и можех да си го позволя, а когато се събудих, мислих си, че ми се е присънило, тя както винаги е станала по-рано от мен и шета из двора. Уви, не беше сън, а приятели и неприятели побързаха да ми се скарат:
„Казах ти, аз. Нямай вяра на тези гражданки. Сами не знаят какво искат. Харесва им ден два на село, после скучно им става, много им идва работата, напукат им се ръцете, подбият им се петите и тръгват си. Ама ти видя хубавелката и за самодива я помисли…”
Не щяха и дума да чуят, но тя си беше самодива. Кажех ли го, даже не ми се смееха, че съжаляваха ме. Но къде да иде пеш. Най-близкият град надолу четиридесет километра, а тя мъничка и крехка, а и времето хладно.
Мислеха ме за луд. Тяхна си работа. И без друго са ми омръзнали приказките им. Аз си говоря с черешата. С черешата която засадих на първата сутрин след женитбата ни. Домът си бях построил преди мустаците да ми пораснат, заедно с татко, който си отиде рано. Оставаше ми дърво да посадя и дете да ми се роди. Дете не дочаках, но черешата растеше и виеше форми подобни на съпругата ми. И започна да дава плодовете които не ми даваха да забравя думите й:
-…. Аз цъфтя и връзвам плод. Като черешата, също като нея. Не се ли оберат плодовете ми, те капят и гният. Печално е….
Обирах я до сетна череша. Докато имаше деца из селото, радваха се на щедростта ми, на щедростта на моята череша, но после пораснаха и свои пътища поеха, но вече бях открил магията на плодовете й. Ракия?! Не просто. Разбирам от ракии. Необяснимо въздействие имаше тази. Знам какво е да си пиян. Всички състояния знам. През всички съм преминал. Пиянство: да. Пиянство, но не съвсем същото. Приличаше на онова което моята самодива предизвикваше със смеха си. Кръвта се обръщаше в пеперуди които пърхаха с огнени крила и галейки ме с пламъци опиваха. Самодивата се връщаше, чрез черешата ми при мен. Самодивите не са само тяло, дух са. Почерпените от мен, твърдяха, че това е просто прекрасна ракия. Близка до вълшебството, но просто не го разбираха или не вярваха във вълшебства, за да допуснат, че е самото вълшебство. Имаше нощи в които тя си идваше при мен, лягаше при мен, любехме се. По-тихо от някога. Като въздишки които се преливат една в друга. Не беше сън от препиване, защото тогава бях млад и силен, носех много и да ме видите само на другият ден колко работа върших, а и вместо да е свита в махмурлук душата ми пееше, че моята любима е била при мен.
Минаваха годините. Времената се обръщаха. Както кръв в пеперуди, а пеперуди в кръв се преобръщаха. Селото опустяваше. Все по-възрастни ставахме обитателите му. Обикновено хората се опомнят богати наследници след смърт на непознат чичо, но аз разбрах, че съм наследник след смърт на племенник. Чудеха ми се и недоумяваха хората защо не си ида в големият град където имам апартамент, а стоя в това умиращо село. Мислят ме за страхливец който няма сили да промени живот, дори когато има златна възможност. А черешата? Всъщност мога да се връщам когато е сезона и да я обирам. Няма кой да й направи нещо, докато ме няма. Но самодивата? Чакам я, още я чакам. Лудост я, но я чакам. Може би ме изпитва. Така си мисля. Вече съм стар да имам друга любов, а най-силната вече съм срещнал. Тук където е толкова беден избора. За мен е била. Отгоре назначена. И като си отиде, тя не ме остави сам. Омагьоса черешата, всели се в нея. Дава ми част от чудото си. Не мога да я забравя. Не мога да я оставя заради една лудница в която нищо не ми е познато.
За цяла година бутилирам магия. Няма вечер в която да не усещам любовта й. Чувам, че тежко живеем, осъзнавам го. Пенсията ми е малка. Стига само да си платя тока. Каквото мога извличам от земята. Грижа се за него и зная как. Не мога обаче да си купя всички семена и въпреки усилията ми, двора опустява, също като селото. Щастлив съм обаче, защото знам, че ме чака наградата. Нейната магия ме чака. Свиркам си и работя. В последните години доста преди свечеряване започнах да пия. Не е от нетърпение. Работата е по-тежка, но е по-малко. Наложи се да продам говедата. Изкупната цена на млякото падна, а цените на фуражните смески скочиха. От едрият добитък си оставих само магарето за да си имам приятел, а една нощ сънувам как с човешки глас ми говори:
-Виж, аз нямам ината ти. Уморените магарета ги убиват, нали. Знам, че недояждаш, заколи ме и си направи от мен луканка.
Протестирах.
-Уморено съм. Разбираш ли, уморено. Всяко нещо трябва да изпълни своята мисия. Плодовете. Черешата. Аз
Събудих се, смея се и плача. Гледам тъжните му очи. Мисля си да му забия чука. Отказах се, защото чух по телевизора, нещо в смисъл, че луканката вече не отговаря на наложените от закона стандарти и производител ще бъде санкциониран. Как? Не ми стана ясно. Сигурно ще ме пратят в затвора. Не искам приятел да си отиде мърцина. Печално е. Отново звучеше в главата ми гласа на моята самодива:
-… Не се ли оберат плодовете ми, те капят и гният. Печално е….Всяко нещо трябва да изпълни своята мисия…
Галех го, говорих му като на човек, а по-тъжен ставаше погледа му. Аз поне си имам едничката радост, магията на черешата-самодива, а той не знам дали намира радост в близостта ми.
Когато въведоха акциза на домашната ракия, не осъзнах какви последици ще има. Направих си сметката, можех и да събера достатъчно пари, изключа ли си тока. За всеки случай, няма да изоставя черешата.
Така си помислих, но тъй и не успях да разбера ще мога ли да спестя. Казанът беше затворен. Нямаше да се намерят толкова хора, които да пожелаят да си платят акциза след като купешкото пиене изглеждаше по-достъпно, а и работа не искаше. Смеят ми се като говоря за магия.
Обрах черешата….
-…Не се ли оберат плодовете ми, те капят и гният. Печално е…-като развален грамофон повтарят ли се, повтарят думите й.
Какво да правя плодовете. Сладко? Деца в селото няма. Компот. Чувам, че самодивата ми се смее. Страхливец съм. Знам. Сладкото и компота няма да върнат радостта ми. Все едно не съм обрал плодовете.
-… Не се ли оберат плодовете ми, те капят и гният. Печално е….
В една нощ с пълна луна се напих с водка. Взех резачката от един комшия и сторих което трябваше. Екзекутирах я, за да не страда.
Седмица по-късно я качих на каруцата и я покрих с брезент. Впрегнах умореният ми приятел. Срещнахме погледи. Разбрахме се.
Издържа. Силен дух имаше. Много километри минахме и падна едва когато стигнахме площада, а пред нас беше сградата. Огромната сграда в която се вземаха решенията за всяка мисия.
Бяла беше като булчинската рокля на моята самодива.
Магарето риташе. Слязох от каруцата. Прерязах му сънните артерии.
Отметнах брезента и се откри черешовото топче което бях направил от тялото на любимата си, защото всяко нещо трябва да изпълни своята мисия.
Насочих го към сградата.
И запалих фитила.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
yabangulu_bg
МнениеПуснато на: Нед Юли 05, 2009 12:57 am    Заглавие: Череша Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 9
Местожителство: kardjali

Черешата е сладка и сочна, но се яде само един сезон! Но твоята Череша ще бъде вечна... Wink Невероятен психологизъм!
_________________
R.M.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение MSN Messenger
cefules
МнениеПуснато на: Пон Юли 06, 2009 9:27 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Благодаря ти Very Happy
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » психологическа » Черешата и самодивата
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com