Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » психология и душа  » СМЪРТОНОСНА ЛИ Е ДЕПРЕСИЯТА?

Създайте нова тема  Напишете отговор
 СМЪРТОНОСНА ЛИ Е ДЕПРЕСИЯТА? « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
The Saint
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 11:33 am    Заглавие: СМЪРТОНОСНА ЛИ Е ДЕПРЕСИЯТА? Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 1

„Нашата душа има по-голям капацитет за удоволствията,
отколкото за скръбта. Една силна скръб изтласква всяко
приятно чувство, докато едно силно удоволствие,
не може да задуши чувството на силна скръб“
М. де Биран

СМЪРТОНОСНА ЛИ Е ДЕПРЕСИЯТА?


Въпросът звучи зловещо, нали? Не му се впрягайте толкова. До голяма степен формулирането му се дължи на правилата на професионалната журналистика. Спецове в бранша ми казаха, че ако заглавието не грабне читателя отведнъж, статията я пиши бегала...
Но! От друга страна въпросът е резонен. Няма да се задълбочавам в статистическите данни, но истината е, че наред със стреса, депресията е един от най-сериозните здравословни проблеми на съвременния начин на живот. В много отношения е по-опасна, например от болести като рак и спин, взети заедно. Защото отнема не просто живота, а смисъла на съществуването ни.
Думата „депресия” има определен смисъл в ежедневното общуване, който, разбира се, няма нищо общо с реалното и съдържание. Обикновено я употребяваме, когато искаме да опишем у себе си или у другите състояние на тъга или унилост. Нямам идея защо го правим. Може би по-този начин искаме да покажем, че знаем сложни думички. Според мен, когато човек се чувства унил или тъжен е достатъчно да използва точно тези две думи.
Що се отнася до истинската депресия или както се нарича, според последната ревизия на международния класификатор на болестите: депресивен епизод - това си е сериозен проблем. Тя може да съществува като самостоятелна диагноза, а може да бъде и част от диференциалната диагноза на друга психична болест. Това често обърква и е една от основните причини да лепим етикета „депресиран” на всеки с по-продължително лошо настроение или... възпитание.
Обичайните симптоми, които характеризират депресивните епизоди са: потиснато настроение; загуба на интерес към дейности, които преди сме харесвали; повишена уморяемост и загуба на енергия; чувство на безполезност или свръх вина; загуба на апетит или увеличена консумация на храна, особено въглехидрати и сладкиши (придружени, съответно, със загуба или качване на килограми); трудност да се задържи съня, събуждане рано сутрин и невъзможност да се заспи отново или прекомерна сънливост; възбуда или мудност на движенията и говора; безизразна физиономия, изразяваща много малко емоции, сякаш човека носи маска; неспособност да се мисли ясно, проблеми с паметта, концентрацията или взимането на решения; и като капак на всичко, често са придружени с мисли за смърт или самоубийство.
В зависимост от броя наблюдавани симптоми се различават лек, умерен и тежък депресивен епизод. Ако сте в добро физическо здраве, не злоупотребявате с алкохол, лекарства или наркотици и изпитвате два от първите три симптома, плюс поне от два до три от останалите в продължение на поне две седмици, това означава, че преживявате лек депресивен епизод. Ако при същите условия изпитвате два от първите три симптома, плюс от три до четири от останалите, тогава говорим за умерен депресивен епизод. При тежкия депресивен епизод е необходимо да преживявате с ясно изразена интензивност, първите три симптома, плюс три и повече от останалите.
С подобна симптоматика можете и сами да заключите, че това е едно изключително мъчително психично състояние, което води след себе си и изключително сериозни проблеми в социален и личен план.
У нас, както обикновено, няма адекватно направени изследвания за разпространението на депресията, но за да илюстрирам сериозността и сложността на ситуацията, ще използвам резултати от изследванията в останалите европейски страни. Приблизително 12% от мъжете, и между 20 и 25% от жените страдат или са страдали по едно или друго време от депресия в по-лека или по-тежка форма. Това ще рече всеки пети човек. 15% от депресивните извършват опит за самоубийство. Процентите показват, че жените са два пъти по-застрашени от мъжете. От своя страна, продължителността на депресивните епизоди може да варира от няколко месеца до непредвидим брой години.
Данните сочат също така, прогресивно разпространение на депресията. Хората, родени в след 1940 г. са по-застрашени, както от депресия, така и от други разстройства на настроението, отколкото онези родени преди 1940 г.
По отношение на процента, ситуацията у нас вероятно е по-тежка, тъй като страната ни се намира в състояние на преход от една икономическа и социална система към друга, което води след себе си и качествена промяна в етичните и морални критерии за живот. Казано по друг начин, загубата на ценностна система и процеса на изграждането на нова, допълнително влошават положението, като количество и качество. Следователно, заболеваемостта би следвало да е с по-голяма честота и с по-висока интензивност. С по-леките форми на депресия общо взето не е проблем да се справяме както сами, така и с епизодични посещения при психолог. Не така стои обаче въпросът с умерените и тежки депресивни епизоди, които могат да изкарат всеки от обичайния му ритъм на живот и да го превърнат във формена развалина.
Важно е, да не допускате съзнанието ви да отхвърли симптомите, като ги приеме за естествена реакция на настоящите ви житейски проблеми. Разбира се, че е нормално да се чувствате подтиснати, когато нещата не вървят, но не е нормално или необходимо да страдате от тези симптоми, дори ако нещата са се объркали ужасно. Имайте предвид, че даже когато е ясно, че настоящите ви проблеми са отключили симптомите (например, ако сте в процес на развод), е възможно депресивната болест да се е развила самостоятелно и да е необходимо лечение.
Ако временно сте тъжен или меланхоличен, защото нещо в живота ви се е объркало, обикновено ще можете да получите облекчение, като се заровите в работа или се занимавате с неща, които да отвлекат умът ви от проблемите. Но когато обикновената тъга премине в депресия, лошото настроение стане преобладаващо и все по-трудно се повлиява от вашите опити да се разсеете, то е време да започнете да осъзнавате, че нещо наистина не е наред. Време е да потърсите професионална помощ.
Един от най-сериозните проблеми на депресивните е, че много често близките им ги възприемат като симуланти, които се опитват да изклинчат от отговорностите си, от работата и семейните си задължения. Често използват думи като: „Я да се стегнеш, какво си се разкиснал?!”, а това е почти убийствено за изпадналия в депресия. Той ясно съзнава проблематичността на състоянието си и може би точно това са думите, които най-често отправя сам към себе си. За негово и на близките му съжаление обаче, тези думи не само, че нямат абсолютно никакъв положителен ефект, но и напротив – задълбочават депресивния епизод. Депресията е болест, а не избор. Поне не е избор в обичайния смисъл на думата. Депресията нарушава способността да мислиш ясно и да се концентрираш, нарушава нормалното протичане на емоциите и чувствата и обърква тотално взаимоотношенията на засегнатия с всички около него.
Лечението на депресивната болест се извършва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО по две направления: медикаментозна и психологическа интервенция. Само медикаментозната или само психологическата работа не биха се справили с проблема. Ако психиатърът ви, не ви насочи към психолог, значи не е никакъв психиатър. Ако психологът ви твърди, че ще се оправите без медикаментозна терапия – значи не е никакъв психолог. В най-общ план, нещата са степенувани: ако започнете с диагноза, поставена от психиатър и лечение, предписано от него, трябва успоредно с това да се подложите на психологично консултиране или терапия. Ако започнете с посещение при психолог, той задължително трябва да ви насочи към психиатър, за да получите официална диагноза и да ви бъде назначено медикаментозно лечение, след което да продължите с посещенията при психолога. Ако психолога си разбира от работата, с течение на времето (и под контрола на лекуващия психиатър), лекарствата могат да бъдат постепенно намалени и в подходящия момент напълно спрени, като продължите само с психологичната помощ до пълно изчистване на симптоматиката.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
cefules
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 12:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Благодаря ви.

Твърде натоварената от популярният език дума "депресия", прави наистина много хора да подценяват опасността й и да минават на "самолечения" с което стават опасни не само за себе си.

Чувал съм, че голяма част от стрелците при масовите убийства, които разтърсват световните новини са спрели своеволно антидепресанти.

За всеки случай, редно е, човек, да знае, че само вие професионалистите, трябва да определяте лечението,
а той да се довери.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » психология и душа  » СМЪРТОНОСНА ЛИ Е ДЕПРЕСИЯТА?
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com