Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Когато кацне вятър на рамото ти
загали се подобно животинка,
очи затвориш за да те погълне шепота,
гръдта ти се разтвори като шепа,
която стискала е пепурадата,
крилете и са пурпурни и мокри,
напомнят устни,
палаво запърхали,
изричат нещо многозначно,
което няма връзка със разумното,
което просто трябва да се случи,
което юли е,
и малко е съдбовно
напълно непознато,
своенравно е,
на сън прилича,
също и прераждане,
целувки, може би,
а може би дъждовни струи,

крилете и са пурпурни и мокри,
напомнят устни,
някъде отлита,

а тази нощ така далече съм,

но знаеш, че при мен ще кацне...