Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Гледам ги. Добре си свърши работата, момчето. Студент, но прие ролята на интимен шпионин или как там го наричаха: частен детектив, заради обещанието ми, а аз ще го изпълня, да му бутна едно рамо, за телевизията. Има бъдеще, безскрупулен, смел, че и изобретателен, че й артистичен. Истински Салвадор Дали зад камерата. Гледам изневярата на съпруга си, а ми иде да въздишам: "ах" и "ох", "каква красота", "божествена е природата". Гледам ги, за деветдесети или стотен път вече.
Той не целува гръбнака й, не е целувка това, а слалом на езика. Извила го е като котка, на геврек ще стане. Засмуква дупето й. Пъха си главата между бедрата й.
Цъфти природата наоколо. Пее им вятъра, роши тревата около тях, гали косите им. Настръхнали са кожите им, отразяват слънчевите лъчи. Смехът й би прозвучал курвенски на всякъде другаде, освен там. В измисленият им Едем.
Спокойна съм. Много съм спокойна. Знам, че ще е при мен. Защо изобщо ми трябваше този филм. Какво ме интересува тази незначителна част, истина. Не го ревнувам, не. Ревнивите се боят, че ще изгубят половинките си. При мен е невъзможно. И защото е невъзможно, знам, че ревнивите се боят да не изгубят половинките си. Аз бях, бях. Сега не съм, няма смисъл.
Нищо не ми трепва като ги гледам. На диви коне приличат. Красота и физика. Мускулести със слънчев загар. Блестят кожите им. Всичко на мястото им. Малко и завиждам, че са големи и кафеви зърната й. Той не целува моите така. Нейните ще изяде. Но, не, не ревнувам. Имам чувството, че ще потекат като шоколад по устните му. Не! Казах, не, не ревнувам.
Сълзи ли? Ай, стига. Не могат да бъдат моите. Нямам причини за тях. Тя има. Той ще я зареже, ще предпочете мен, мен.
Бях вербувана за рекламен модел на онова червило. И аз бях красива, по-красива от тази малката. Тя е само за камери на интимни шпиони. Аз ставах и за големия екран, но и малкият ми беше напълно достатъчен, че и доста се напечелих, а червилото не успях да рекламирам. Спряха го от производство, поради не знам си какви причини.
Той ме обича. До лудост ме обича, не може без мен. Побъркан е по мен. Мрази ме понякога. Минавали са му през главата и мисли, да ме убие, но е побъркан, побъркан по мен. Не ми изневерява за първи път. Двадесет години вече. Ту се увлече, ту при мен. Като кученце е.
И сега са щастливи. Изписано е по-лицата им. Плуват в реката, от диви коне се превърнаха в риби. После лепи листа по нея, тя се смее. Разтваря устни, тъй вдъхва, че поглъща цяла атмосфера. Нямам въздух...
Щастливи са. Но при мен, ще се върне.
Както и тогава, както и тогава.
Щастлив беше и с онази, а предпочете не толкова щастливия живот с мен. Не се разбирахме. Защо не му бия дузпата. Не мога, аз също вече съм зависима. Той се е превърнал символ на порока и на двама ни. Той не е самият порок, но само с него го свързвам. И съм наясно, че е заменим, но вече твърде късно за да мога да си го позволя, след като толкова съм свикнала с него.
А наивникът пак ще си мисли, че високият му морал го е накарал да избере съпругата си и истинската любов, а ще нарече истинската си любов, която е тази малка кучка: увлечение.
Накратко: научих защо червилото е спряно. Опасна химическа съставка в него, няма давност изработката. Наркотично вещество е, със сто процентова зависимост.
Миличкият ми се чуди, какво го влече да ме целува. Наистина не може без целувките ми, но не защото ме обича, а защото се дрогира. Защото ще се тресе като дърво под бензинов трион, ако остане за повече от две денонощия без дозата си.
Колко е просто, а за него е любов.
Свърши филмчето. Натиснах неволно клавиша с който изхвърлих диска вън от устройството. Малко преди края си мислех да го изгледам още веднъж.
Отидох до избата, дръпнах онази част от облицовката, която ми служеше като скривалище.
Имам още червило. Много, много червило. Две кашончета и половина. Поне за тридесет години още ще ми стигнат.
Как ще свикна без него. Възможно е да не понеса, да умра.
Не бях на себе си. Обвих кашончетата и ги пратих на адреса, който моят интимен шпоионин ми беше доставил. Подарих съкровището си на малката...

Учудващо е. Още не го вярвам. Седми месец, още е с мен, макар да не ползвам, вече червилото.