Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Проветлива е, а не се вижда и един отворен прозорец. Приятна температура, резедава и розова замазка. Огромна видеостена на която текат стари филмчета без глас. Стюардеси бутат талиги, предлагат на пътниците вестници, студени и топли напитки, алкохол и сандвичи. Включено е в цената на пътуването, а всички пътуваме до различни точки. Това е чакалнята на сбъдването, ако щете можете да я наречете на мечтите.

Няма разписание, разбира се.

Достатъчно е да имаш мечти и желание да чакаш. Не е неприятно, чакам от двадесет години. Вчера се запознах, всъщност пресилено е да се каже запознах, с момичето с което прекарах нощта. Мислех, че просто не са обявили името ми. Те обявяват името на всеки чиято мечта е пристигнала да го вземе. Той излиза. От вътре всички свързваме сбъдването с отпътуване, с някакво превозно средство, но всичко е направено така, че да създаде тази заблуда. Възможно е нещата да не изглеждат точно така. Тя приличаше на сбъднатите ми мечти. Ефектна, ефирна страст, отдава се до дъно. Часове ми трябваха за да съм напълно наясно, че я обичам. Не съм доверчив към желанията си. Нито от тези които вярват на първият поглед, първото докосване или нощ. Заблуждавах се обаче, че са ми трябвали години. Сутринта обаче, назоваха нейното име. И тя макар и скована тръгна към мечтата си. Дали с това не сбъдна моята. Почувствах, че съм щастлив и за нея, че е открила повече дори от тази нощ от това което беше между нас, колкото и щастливо и спонтанно да изглежда. Пак мина през главата ми, че просто не са назовали и името ми, а също с нея съм тръгнал. Десет минути по-късно пристигна един шумен тийнейджър, изглеждаше страховито в стероидният си ръст и видимо агресивното поведение. Нямаше време да разтрие рамото си, от пораженията които му е нанесла презрамката на тежкият сак. Назоваха името му. Почти недоволен тръгна към изхода, че не е имал времето да седне. Като, че ли го разбрах. Жена на средна възраст шумно му завидя:
-На нищо не прилича. Тук чакаме от толкова години, а той...Никаква организация...Следващият път, ще избера друга фирма...
Съвсем се е объркала. Едва ли има друга фирма и едва ли тя я е избрала сама. Всъщност, нямаше за какво да му завижда. Недоволен тръгна към изхода и ако се замисли малко ще разбере за какво.
По ирония на съдбата, следващото име беше нейното. Вратата се отвори, но тя не тръгна към нея, разплака се и избяга. Назад, откъдето беше влязла в чакалнята.
Наведох глава. Дали и за мен не е закъсняло? Но тази жена чака от едва две седмици, аз вече двадесет години.
Привечер дойде дамата с която пихме до късно. Не стигнахме до интимност, но разговора беше красив като интимност и тръпката почти достигаше тръпката при интимност. Дори не си спомням за какво си приказвахме.
-Сигурен ли си, изобщо, че искаш да назоват името ти?
-Да, сигурен съм.
-Помниш ли изобщо за какво си мечтал?
-Да, помня.
-Какво?
Казах й. Тя се засмя.
-Толкова е човешко. Не прилича дори на мечта. Чудно ми е, как най-малките неща най-трудно се сбъдват.
Засмях се и аз.
-Искаш ли нещо повече от тази нощ?
Не помня как деликатно отклоних изкусителното предложение. Много ми дойде.
-Добре е, че все още помниш за какво мечтаеш. И все още желаеш да изрекат името ти.
Пропуснах една малка подробност. Помнех каква беше мечтата ми, но бях забравил името си.