Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Печеля от тотализатора, колосална сума. Тъкмо пускам фиш за последно. "За сбогуване!", "Край на вредният навик", не че от двадесет години насам, не паля последна цигара, но този път щеше да е наистина. Вярвайте ми!
Печеля и напук на очакването ми, свършва спокойствието ми. Заблуждавах се, че имам въображение, докато нямам пари. Или съм имал докато нямах, а сега от веднъж. Чудя се къде да ги инвестирам. Финансова криза е, не вярвам в банките. Да ги държа под дюшеци, глупаво. Да ги изпия и да ги изям, способен съм, но страхлив съм. Да си поживея като човек - душа нямам. Цял живот едва съм свързвал двата края, успявал съм. Мога да пътувам, но вече апатичен съм. Мога да ги пръсна за благотворителност, но не вярвам в нея. Да се обградя с красота, лицемерна ще ми се стори.
И правя нещо отчаяно. Запознах се из блоговете с една пълна откачалка. Пълна! Разбирате ли, за какво иде реч. Та, този човек ми говори за анабиоза, че открил средството, че му трябвали само известни условия, които стрували пари и можел да доведе жив организъм, че дори човек в състояние на сън, в който стареене не настъпва.
Искрено се забавлявах с него. Мечтател един такъв, също като мен. Малко го съжалявах, както съжалявах себе си и си приказвахме по цели нощи, за да не чувстваме самотата си.
Предлагам му сега финансиране. Текат сълзите ми, че съм толкова неразумен, че милиони спечелих, но пак ще си остана беден, защото такъв съм възпитан отдавна да бъда и друг да бъда е невъзможно. Толкова съм отчаян, че лягам на масата му, за да бъда първото му опитно свинче, а той мисли, че за мен е голяма чест. Не стига, че се самоубивам, ами и единственият искрен приятел, пращам в затвор или лудница за особено опасно душевно болни. Тъй си мисля, унасям се, отварям очи, а съня не свършва. Около мен хора, но странно облечени. Не се виждат стени, висим все едно във въздуха, после разбирам, че и пода и стените и таваните: екрани, при това с мириса на заснетото, можеш да го докоснеш и да го почувстваш. Ахкам и охкам, това наистина е бъдещето.
Значи съм спечелил! Да. Още по-богат съм. Както предвидихме с онзи откачалка бил съм в състояние на анабиоза цели шест века. В това време си направих депозид от сто долара, а той шест века ми трупал лихви.
А, сега къде пък да инвестирам. Съвсем се отчаях, дотук бях! Май е време да си поживея. Беден съм се родил, беден ще си умра. Това е положението, примирявам се. Питам внуците на внуците на моите внуци, къде може да се намери момиче за забавление. Гледат ме учудено. Аз пък шокиран крещя: "Какво сте направили с най-древната професия!". Е, сега вече разбират, усмихват ми се, насочват ме към един публичен дом. Картата ми е в джоба, гледам разголения крак на стената. Е, милион години да минат, пак ще се познават. Разтрепервам се по-скоро от вълнение, отколкото от сексуална възбуда. И ако това не е сбъдване на най-перверзна фантазия. Секс с момиче с цели шест века по-младо от теб!
-Трябва ли ти момиче? - игриво заговаря.
-За час, колко? - пристъпвам към съществото.
-Толкова малко не продаваме. Нощ най-малко.
-Колко?
-Една нежна дума.
-Моля?
-Да, знаеш детектора на емоцията, ми е най-ново поколение. Веднага ще уловя, ако не е казана от сърце.
Вадя кредитната карта, а тя се изсмива.
-С това можеш да идеш при баба си. Днес всички имаме достатъчно, едно не ни достига...-покри с длани лицето си.
И с бърза крачка, въртейки дупе се отдалечи.