Регистриран на: 09 Май 2009 Мнения: 557
|
Не знаех
какво
и коя,
със какво ли,
защо ли,
къде ли,
осмисля ме,
иска,
по пътя объркан,
поставя ми знаци
във мрака привлича
ту блян,
ту зверче,
ту момиче,
ту черна енигма,
ту книга старинна,
ту плод неоткраднат,
ту мост,
ту заплаха,
пътека трънлива,
до пропаст,
препречена с жилави клони,
подобни на змии,
ту птиче
ранено на близо
ту мисъл подобна
на сладостна криза,
която обърква,
побърква,
ту чаша горчива
със враг и приятел,
последна цигара,
крилете треперят
пред полет последен,
настръхват перата
без ужас,
но писък:
екстазен
и зверски
пред полет,
пред полет
последен,
последна цигара,
...но смях...
и без сила,
опомням се седнал,
а хълма шепти ми,
подобно лисиче,
ветреца се смее
от храстите близки
и мен ме разсмива,
е, стига! до утре...
а следващо утро,
пътеки отваря
макар и безцелни
към тебе
стремял съм
и полет,
и ходом,
дори и пълзял съм
но ставал,
защо ли,
коя ли,
с какво ли,
предавала
смисъл на всичко,
но чувствах,
че има,
там нейда зад мрака,
мъглата,
горите,
не съм се, не съм се излъгал... |
|