Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » интимен живот  » Любовницата

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Любовницата « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 6:36 pm    Заглавие: Любовницата Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Публикувам текста с отговорите такива каквито бяха в блог.бг. с оглед, ако може дискусията да бъде подновена:

26.09.2008 19:20 - Любовницата
Тя и ти знаете какво е времето, малко е. Нямате го. Заело ви е трохи от себе си и ще си изисква връщането на всяка, с лихва, а са толкова вкусни тези трохи, с истина засищат, чезне глада, онзи най-дълбокият, неразбираемият който тя чувства, ти чувстваш, но дотам сте свикнали с усещането, че разбирате за него едва когато изчезне. Трохите – мигове когато сте заедно, всъщност – другото име на вечното: оценената краткост, откраднатото от познатото, общоприетото, посредственото. Бягството, греховното, езическото. Всичко това откриваш в нея, всичко това открива в себе си, за да го съблече. За да ти го отнеме.
Кратка целувка, после дъжда, тръгващият автобус. Още усещаш устните й по себе си, лепкави. Чуваш гласа й, образа й не чезне от очите ти. Знаеш, че е излишно. Знаеш, че няма да си с нея. Знаеш, че трябва да се върнеш към себе си, а е тъй хубаво това бягство.
Някъде там, дъжда размазва стъклото на което е подпряла лице. Още усеща устните ти по себе си, лепкави. Чува гласа ти, образа ти не чезне от очите й. Знае, че е излишно. Знае, че няма да е с теб. Знае, че трябва да се върне към себе си, а е тъй хубаво това бягство.
Тя не иска повече отколкото й си дал, в клетви не вярва, поне така твърди, недоверие към собствените й думи се чете в очите й, когато изрича това твърдение, но е далеч по-искрена, отколкото е била и пред себе си, преди да ти каже това в което се съмнява сама.
Ти не искаш повече от нея, отколкото сама е откраднала от себе си за да ти даде.
Нямате бъдеще – имате мигове.
Нямате планове – имате истина.
Нямате тревоги – всъщност имате, но те не са видими.
Нямате общо с образите си, които имате когато не сте заедно, защото в останалото време сте с маските на благоприличието, нали трябва да сте хуманитарно приемливи, а сте се търсили за да откриете истинския си образ един пред друг. Този който не искате и не можете да показвате на тези сред които живеете.
Нямате утехата на дните, не разполагате с друго, освен часове. Опитвате се да ги разпънете като дъвка, да се обичате по-бързо, ако може със скорост близка или по-висока от скоростта на светлината, за да тече различно времето за вас. Отчаяно е. Толкова е тежко, че не може да не сте весели. Няма ли ги усмивките, ще е края, горчилката. Забравяте всичко. В няколко секунди, в които дори не помните вече сте извън времето и пространството, взели всичко онова което може да вземе жена от мъжа и мъжа от жена, а после идва паметта и го губите. Животът е същият.
Само дето още усещаш устните й по себе си, лепкави. Опитваш я да я прогониш от очите си, страх те е да съжалиш, че ще заболи, а и като помислиш, по-добра е болката, че си я изгубил, пред това изобщо да не си я имал.
И се надяваш по същият начин да мисли и тя. И може би мисли.
Там някъде.
До следващата среща с неизбежното.

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той
Прочетен: 2693 Коментари: 54



Коментари

1. evchet0 - Поздравления за страхотния разказ ...
26.09.2008 19:28
Поздравления за страхотния разказ - чете се на един дъх.

Изтрий
2. cefulesteven - evchet0 -
26.09.2008 19:31
Smile))

Не, не е разказ. Изповед е, споделена изповед която мисля, че много още ще разпознаят като своя. И мъже и жени.

Редактирай | Изтрий
3. анонимен - и остава емоцията
26.09.2008 19:40
идеализирана в забързаното ежедневие и отлитащата младост

Изтрий
4. hera - Neveroiatno e! I tolkova, tolkova ...
26.09.2008 19:43
Neveroiatno e! I tolkova, tolkova istinsko!!!!! Blagodaria, che go napisa, blagodaria ti! Blagodaria, che obleche mislite s tezi krasivi i v sastoto vreme izpepeliavasti dumi! Dokosna sarceto mi dalboko i me nakara da se pochuvstvam stastliva i oste vednaj da osaznaia kolko bogatstvo ima v takiva migove, a cenata....tia prosto niama znachenie zastoto "оценената краткост" e nad vsichko, i nai-veche "извън времето и пространството", a tam da, tam e vechnoto! Tam sme nie! Prosto nie!


Изтрий
5. magarenceto - Една от тях
26.09.2008 19:45
Прекрасно си го написал..
Така е- хиляди сме..които можем да се разпознаем в твоята изповед..наистина ли и мъжете чувстват същото?:
"Нямате общо с образите си, които имате когато не сте заедно, защото в останалото време сте с маските на благоприличието, нали трябва да сте хуманитарно приемливи, а сте се търсили за да откриете истинския си образ един пред друг. Този който не искате и не можете да показвате на тези сред които живеете. "
"И се надяваш по същият начин да мисли и тя"

Така ли е наистина?
Къде/кога/как се преминава границата от чисто физическото усещане към красота на усмивката, защото него/нея я има?


Изтрий
6. cefulesteven - 3. анонимен
26.09.2008 19:49
И емоционалното богатство, растежа в една друга емоция...По-дълбокото възприятие към нещата изобщо....

Благодаря ти.

Редактирай | Изтрий
7. cefulesteven - hera
26.09.2008 19:50
Дълго ми се е трупало да го излея и то за някакви си минути, а съм се опитвал с годините през разказите си, но те нови емоции са отприщвали и така....

Но днес се получи един диалог в отгворите ми под разказа, казах едни думи: от сърце ги казах и личен опит и те отвориха тези...

Най-неочаквано, а съм бил подготвян с години.

Редактирай | Изтрий
8. cefulesteven - magarenceto
26.09.2008 19:53
Като, че ли природата която обличаме в ежедневие и крием от ежедневното, иска да се разголи, да се открие и да покаже истината си, красотата си. Тя ни води към него/нея.



Редактирай | Изтрий
9. elfieta - Прав си. . . разпознаваме това в о...
26.09.2008 20:34
Прав си...разпознаваме това в определен момент от своя живот...много вярно и много реално, случващо се всеки ден. Това са най-сладките мигове, които човек може да има, най-бързо отминаващите...и най-чаканите!

Изтрий
10. анонимен - sisi
26.09.2008 20:36
znae6 li , 4ela sam i drugi tvoi postingi .. no samiq stil na pisane i izrazqvane.. mi e malko truden li4no za men da go vazpriema... no tova tuk koeto si napisal mi haresa.. uspqh da go razbera...izvinime , 4e trudno vazpriemam tova koeto izrazqva6... moje da sam malko glupava .. znam li... no ti jelaq uspqh.. i leka ve4er..

Изтрий
11. анонимен - i tolkova istinsko,i vsi4ki sme lubovnici....
26.09.2008 20:45
ami da, 4etox za sebe si.... i za mnogoto drugi,koito sadim bez da poznavame....
bravo!!!!
i mnogo si davame i o6te pove4e vzemame...


Изтрий
12. cefulesteven - 9. elfieta
26.09.2008 20:51
Невъзможните за повторение. Тези които не се притежават. Тези които отлитат преди да сме се запитали какво са, а са щастливи. Тези от чиято красота понякога боли, но това е цената за божественото преди това.

Редактирай | Изтрий
13. cefulesteven - анонимен - sisi
26.09.2008 20:53
Не, не си глупава и това е последното което може да ми мине през ума. Нямаше да го кажеш иначе. Най-вероятно си попаднала на жанрова разновидност, която не ти допада или си търсила послание, там където не съм се замислял за конкретно, а просто съм написал случка. Просто се чувстват, а всеки ги разбира по своему както живота.

И радвам се, че в тази вечер ти хареса.



Редактирай | Изтрий
14. elfieta - Най-много ни нараняват именно х...
26.09.2008 20:55
Най-много ни нараняват именно хората, с които имаме тези мигове, защото те са истински, защото обичаме, защото в тия срещи се отдаваме всецяло.

Изтрий
15. cefulesteven - анонимен - i tolkova istinsko,i vsi4ki sme lubovnici....
26.09.2008 20:56
Изпитах чувството, докато споделях себе си, че не съм само аз. И чувството беше съвсем обективно, защото се виждам в този си образ навсякъде. В повечето дишащи и търсещи, и любещи, губещи, и търсещи отновоSmile))

Редактирай | Изтрий
16. cefulesteven - 14. elfieta - Най-много ни нараняват именно х...
26.09.2008 20:58
Защото пред тях сме свалили броня, открили сме се до дъно, няма какво да ни пази.
Но като, че ли въпреки това щастливото е в повече.

Редактирай | Изтрий
17. alisa - трохите
26.09.2008 21:32
онези мигове, които правят живота пълноценен и истински, усетен, изпълнен, за да продължиш с малко повече криле, докато чалгата на живота те обладава. Сякаш не си толкова малък и дори извисен Smile

Изтрий
18. cefulesteven - alisa
26.09.2008 21:44
И свободен. Истински свободен. Красиво свободен. Плашещо свободен. Когато всичко около теб са небеса, защото си на върха, но от върха пропастите са най-дълбоки. И все пак прекрасно е.

Редактирай | Изтрий
19. wwwivi - 03.Анонимен -> wwwivi
26.09.2008 22:22
Smile моля

Изтрий
20. cefulesteven - . wwwivi -
26.09.2008 22:24
Усмивки, така наистина е по-добреSmile)))

Редактирай | Изтрий
21. molinesia - ***
26.09.2008 22:59
Хубаво е, че понякога предлагаш нещо различно от обикновено - не разказ с неочакван край, а неочакван разказ за непостижим край.
В реалния живот няма по-неочакван край от невъзможният.Затова човек винаги се примирява, както казва Егзюпери. Примириш ли се, значи е дошъл краят на копнежите. Спираш да копнееш, за да не те боли, че си изгубил нещо, което си намерил, без да си търсил, защото не си очаквал, че е възможно да съществува.

Изтрий
22. анонимен - Нямам думи,с които да ти кажа какво усетих сега!
26.09.2008 23:10
Стеф,приятелю,спри се за миг,моля те!Поеми си дъх вдишай по-дълбоко и с това дихание поеми целия спомен за краткия,но вечен виг на откраднатото помежду ви!Нямам думи,с които да ти кажа какво усетих сега!Няма начин да сме на една вълна точно в този момент!Просто не ми се мисли,че това го изричаш ти в мига,когато го мисля!Поздрави от мен!Аз съм Ро

Изтрий
23. анонимен - Просто една роля.
27.09.2008 00:51
Не вярвам в това, че в тази игра на дарено късче удоволствие любовниците могат да си дарят истинска наслада.Не вярвам. Как ще бъдеш себе си с човек, който познаваш "само за удоволствие", някак е изкуствено....същото е като да наречеш приятел човек, с който не си преживял нищо друго освен безгрижни приключения........
Или си с един човек напълно или не си.......другото е .......нещо друго, но не и отдаденост.Наблюдавайки околните, обаче, си мисля че може би и генетично някои хора са предразположени към моногамия или полигамия.Smile)))))
Поздрави за текста!Smile

Изтрий
24. анонимен - niamame
27.09.2008 01:14
niamame pravo da sadim onezi , koito iskat da badat shtastlivi.

Изтрий
25. анонимен - hio
27.09.2008 01:30
здравей и поздрави за чудесния постинг.......много неща мпгат да се кажат по темата , която е повдигната ...но може би най- тъжно е че ценим единствено тези кратки мигове в смисъл че осъзнаваме тяхната предходност , което им придава по тежък смисъл за нас.(малко неясно се изказах но по просто изречено ..тъжно е че именно разделите осмислят срещите или както е в случая краткостта се превръща във вечност във сърцето..а е тъжно защото ако миговете не бяха кратки или откраднати нямаше да носят такъж силен заряд...защото ние оценяваме само това което придобиваме с болко или вече безвъзвратно сме изгубили...)..Smile

Изтрий
26. krassko - Любовница?
27.09.2008 04:40
А може би котка? Кое ли е за предпочитане? Smile))

И нещо се промени. По друга пътечка отиваш до кладенчето. Различно е. Храстите са отрупани с цветове и бодли има. Цветята и тревата са други и тази пътечка е някак по красива. Дали защото никой не е минавал още по нея?
Поздрави !

Изтрий
27. анонимен - viki11
27.09.2008 05:13
Смятам, че човек има тази си същност. нямал е момента, в който да излезе на повърхността това усещане.
В дадения момент нещата се отприщват, спънката е премахната, и излизат като извор.
Подготвян? Да. Развил си, извадил си ги наяве.
Този момент можеше да се случи и в друг отрязък на време. И щеше да усетиш това. И може би пак да опишеш.
Много пишеш.
Количеството намалява качеството.
Все пак го отчитай-
Чувствам се "виновна" за твоето израстване.
нали ти казах аз, че пишеш блудкави неща. А и усещаният пораждат други думи.
Но има още много страшни неща в измислиците ти.
Нещо ме кара да не беше истина. И изпитвам страх.
Дано Бог ти покаже пътя.
да си добър може да е лесно или трудно, зависи от настройката
най-важното, не търси благодарности
Какво отприщи в теб по-положителното? То е моментно , уви, но все пак се случи. Дано това същото го отприщи пак.
Раждаме се ангели, ставаме дяволи, за да се борим отново да станем ангели.
Нещо не ми се връзва.
Дано дяволското у теб, което ме плаши, да си отиде. Защо не искаш? Което искаш става.

Изтрий
28. cefulesteven - 27. анонимен - viki11
27.09.2008 07:38
Вики, това което наричаш "дяволско", аз наричам човешко, а в случая и искрено, което е в дефецит.
Другото е твърде общо за да мога да ти дам сериозен отговор и не в стила: "това не ме кефи, следователно за цял свят е лошо" в който общо взето е отговора ти.
И на мен не ме кефи крайния ти конформизъм и охотата ти да даваш съвети и оценки, но свят различен.
Злоупотребата с думата "дяволско", обаче дава на дяволското път, защото след като си нарекла хиляди други неща на които не отговаря "дяволски", как ще наречеш него, ако не дай си Боже, го срещнеш.

Редактирай | Изтрий
29. cefulesteven - 21. molinesia
27.09.2008 07:44
"Спираш да копнееш, за да не те боли, че си изгубил нещо, което си намерил, без да си търсил, защото не си очаквал, че е възможно да съществува."

И често пак неочакваното.
Откриваш извора, когато към усещането за жажда вече имаш наркотична зависимост.

И пак изкушението да прекършиш себе си. Да излезеш от покоя който си открил във волята, като си напълно наясно какъв ще бъде края.

Посягат към цветето копнеещите ръце, само за да изчезне, но без да го докоснат, не може да са сигурни, че е истинско или е пореден мираж в пустошта.


Редактирай | Изтрий
30. cefulesteven - 22. анонимен
27.09.2008 07:45
Ро, пак ще го кажа, просто от самото начало си имах чувството, че това не е само моя изповед....



Редактирай | Изтрий
31. cefulesteven - 23. анонимен
27.09.2008 07:53
Винаги е различно. Няма общовалидно.
"Само за удоволствие", това е презумпция, а изкушението е толкова безпринципно, а житейските сценарии толкова разнообразни, че дори тя не е общовалидна, но дори в повечето случаи когато все пак е основателна е основателна само в началото, нататък са различности, а в немалко случаи това "само за удоволствие", желанието за самото желание, е липсвало на някого за да бъде истински. Но различно е, винаги е различно.

Благодаря ти.

Редактирай | Изтрий
32. cefulesteven - 24. анонимен
27.09.2008 07:55
Поседното което бих направил е да осъдя.


Редактирай | Изтрий
33. cefulesteven - 25. анонимен - hio
27.09.2008 07:56
Под тези думи мога само да се подпиша с усмивкаSmile

Малко тъжна разбира се.

Редактирай | Изтрий
34. cefulesteven - krassko
27.09.2008 08:02
Най-добре компромис: любовница която прилича на котка. Smile

Имах един постинг, тук в "Той и тя": "За котката", там съм по-подробенSmile))

Редактирай | Изтрий
35. dodo73 - Това е различно от всичко, което съм ...
27.09.2008 08:32
Това е различно от всичко, което съм чела от теб, cefules! Толкова истинско...! Толкова земно...! Обичам да чета разказите ти! Но това не е разказ. Това е... преживяно... СЪпреживяно... истинско... изповедно...
Ще бъде неточно, ако кажа само "много ми хареса". Усетих го с разума си, с душата си, със сърцето си... с всяка една фибра от тялото...!
Не мога да коментирам... Само те прегръщам! И ти благодаря за този постинг!

Изтрий
36. iliada1 - Трудно ми е да коментирам!
27.09.2008 08:46
На времето остро осъждах това поведение ,сега се опитвам да разбера ,да оправдая и да го приема след множеството човешки драми в които съм се ровила!Навярно и така се чувстват любовниците след кратките мигове щастие..........
Поздравления!

Изтрий
37. furiika - Стеф! Много точно попадение!
27.09.2008 09:20
Поздравявам те!
Smile

Изтрий
38. cefulesteven - dodo73
27.09.2008 10:50
И азSmile)))

Редактирай | Изтрий
39. cefulesteven - 36. iliada1
27.09.2008 10:52
Някои така се чувстват, мисля, че голяма част.
Аз поне....

Благодаря ти.

Редактирай | Изтрий
40. cefulesteven - . furiika
27.09.2008 10:53
Усмивки!!!

Редактирай | Изтрий
41. zapetayka - Без коментар!
27.09.2008 16:05
Как да коментираш изповедта на душата и сърцето?!?! Всеки е изпитал по някакъв начин красотата на откраднати мигове, в които е бил такъв, какъвто не може да бъде в заобикалящия го свят...
Боже колко е хубаво- без правила!
Не мога да коментирам...
Прегръщам те, Стеф и ти благодаря за споделеното!!!

Изтрий
42. cefulesteven - . zapetayka -
27.09.2008 16:08
И от мен: прегръдкиSmile))

Редактирай | Изтрий
43. анонимен - maria
27.09.2008 19:24
do /32/razbira se, che ne te osajdam.samo izrazih mnenie,izraziavashto saglasie s teb.

Изтрий
44. анонимен - maria
27.09.2008 19:24
do /32/razbira se, che ne te osajdam.samo izrazih mnenie,izraziavashto saglasie s teb.

Изтрий
45. realna - анонимен23
27.09.2008 21:08
позволявам си волността да ти отговоря ., Очите ти са затворени, докато не видиш и не усетиш Живееш в свой свят, и когато се появи той или тя изведнъж разбираш че живота не е кръг а много повече .Там с него няма роли там си ти какъвто си и си бил но си забравил .
cefulesteven благодаря за постинга Wink))

Изтрий
46. cefulesteven - realna
27.09.2008 21:17
Не знам дали се досети, но ключов за този постинг беше твой отговор към разказа ми: "Само за секс ли й е? Или повече..." На там тръгна, че споделих с няколко реда нещо лично и се отприщи и останалото което съм искал да напиша от години.

Редактирай | Изтрий
47. kleopatrasv - Странно завъртяни във вихъра, о...
27.09.2008 21:20
Странно завъртяни във вихъра , образуваш някакво неясно сияние ,без видим и разбираем отговор. без неудобни въпроси , без лъжлива илюзия .без клетви и обещания , но ненаситно търсещи се и искащи се - те ....ТОЙ и ТЯ .....
Поздравления !

Изтрий
48. cefulesteven - 47. kleopatrasv -
28.09.2008 07:44
Eдин малък и безкраен свят в който истината е само на двама.

Редактирай | Изтрий
49. анонимен - Успех! Нямам думи. Всичко твое н...
28.09.2008 21:11
Успех! Нямам думи. Всичко твое написано е прекрасно!

Изтрий
50. анонимен - една нежелана
29.09.2008 00:46
Съжалявам че това което съм ви написала ,явно не ви е харесало. ОПитвате се да сиропирате нещо което е доста горчиво и доста болезнено,колкото и да е красиво, колкото и да има откраднати ХУБАВИ И НЕЗНАМ КАКВИ СИ МОМЕНТИ–пак ще ви го напиша макар да не ви харесва.Не мога да превъзнасям нещо което е взаимно ограбване, пък било то и толко красиво написано.Била съм любовница и знам какво е!CEFULESTEVEN,Нека всичко твое написано е прекрасно, усещането обаче в една такава връзка е ужасно, това е което се опитах да кажа, но явно не се хареса, нищо, жив и здрав и много любов ,който я търси,пък дано я намери така...

Изтрий
51. анонимен - болка
06.10.2008 12:53
Благодаря ти!Толкова добре си описал всичко,което аз самата преживях.Минаха три години,откакто сме разделени,а толкова боли.Има ли начин човек да забрави,да спре да обича,след като любовта вътре в него е все още жива и го убива?

Изтрий
52. s1s1l1t1 - разплака ме
13.10.2008 08:58
Ох,наистина ме разплака.Подписвам се с двете ръце под всеки ред.Аз не искам повече отколкото ми е дал!Просто го искам пак.

Изтрий
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Slava56
МнениеПуснато на: Нед Юни 07, 2009 7:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 11 Май 2009
Мнения: 91
Местожителство: Ямбол

Стеф, това наистина е една невероятна изповед...Иска ми се да съм изживяла всичко това, въпреки неизбежната болка...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
zaycheto
МнениеПуснато на: Нед Юни 14, 2009 4:03 am    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 25

Цитат:
"Ти не искаш повече от нея, отколкото сама е откраднала от себе си за да ти даде.
Нямате бъдеще – имате мигове.
Нямате планове – имате истина.
Нямате тревоги – всъщност имате, но те не са видими.
Нямате общо с образите си, които имате когато не сте заедно,..."


Тук няма маски, няма преструвки...
Има толкоова много неща. Стойностни и важни.
Един поглед, една целувка, еди миг, доковане ... Болката е малка цена която плащаме за това , което получаваме. Струва си всеки един откраднат миг.

Цитат:
Когато бяха заедно, нищо друго нямаше значение. Останалия свят не съществуваше. Тя потъваше в море от усещания, чийто вълни я заливаха и завладяваха цялото й същество...И двамата попадаха в един малък оазис от усещания, насред пустинята на ежедневието...Това беше тяхното спасение...Никой друг нямаше достъп до това райско кътче, което беше защитено от тишината и безмълвието...
- това е цитат от един мои разказ, просто не бих могла да изразя тази емоция по друг начин [/quote]
_________________
Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
qbylkov^cvqt
МнениеПуснато на: Съб Юли 11, 2009 11:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 15 Май 2009
Мнения: 32
Местожителство: Русе

Лястовицата


Така я наричаше той. Така наричаше всички жени, преминали през живота му като прелетни птици. Научи се да ги има през лятото и знаеше, че неизбежно идва есен. Все още е лято - има я и тя го има. Тя също знае, че вечността е скрита в изпълнените със страст откраднати минути лято. Откраднати минути топлина, които го караха да се усмихва... да се усмихва и у дома. Лястовицата го караше да се чувства по-добър, даваше му силата и адреналина, който му носеше усещането за живот, усещането за пълнота. С нея имаше всичко. С нея денят му беше завършен. С нея щастието от живота имаше вкус. Тя беше предизвикателство, дяволско изкушение с лилия на кръста си - божествен знак, разцъфнал изпод майсторските пръсти на художникът на татуировки. Черното и отиваше - лястовица съща - подчертаваше бялата и кожа. Подлудяваше го. И той нея. Тя изпълваше пространството му с аромат, а ясното съзнание за неизбежната есен ги правеше още по-всеотдайни. Не беше това любов, а някаква стихия, която ги владееше, която лееше огън в кръвта им и палеше пожари в душите им. Изпиваше я всеки ден, както пътник зажаднял изпива изворна вода до дъно. Тя му се отдаваше със същата жажда и жадна биваше всеки ден отново... Целувките и, парещи огньове, зареждаха неугасваща жарава в душата му и му даваха топлината, която той щедро раздаваше. С лястовицата имаше всичко. С нея денят му беше завършен. Но... лястовицата не разбираше змията в историята за Малкия принц...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
qbylkov^cvqt
МнениеПуснато на: Вто Авг 18, 2009 12:46 pm    Заглавие: Кървавочервена Отговорете с цитат



Регистриран на: 15 Май 2009
Мнения: 32
Местожителство: Русе

Кървавочервена


Остана във влака. Отпътува. Съдбата и подаваше поредния знак. Скъпа беше. Няма я. Отпътува. Остана във влака.
За миг се усмихна - кой ли ще я намери. Дали за него това ще бъде знак... В нея беше събрана цялата и Голяма любов. При кого ли ще иде сега... От нея самата си отиде.
Вървеше по пътечката към работа, а розата, онази разкошна кървавочервена роза, която беше купила за него, остана във влака. Щеше да му я подари вечерта. Както някога, дали както някога той бавно щеше да откърши бодлите и един по един... както правеше с нея самата толкова години... Защо се опитваше да възкреси миналото... Вървеше по пътечката към работа, беше забравила за розата. Мислеше за внезапната, случайна среща на гарата преди да се качи на влака. Пламтеше цялата, ръката и още гореше. В нея пареше телефонът с номера му... Вървеше по пътечката към работа... отиваше към една нова среща, към нещо ново... вървеше към греха...


Сега тя беше от другата страна. Тя беше лошата. Странно. Това разгаряше пожара в нея още по-силно. Угризенията и не траяха дълго. В душата и гореше бунта и... не само... Беше се събудило нещо старо, недоизживяно... душата и още беше млада и луда, нямаше я умората... беше пълна с живот...
Оглеждаше се в очите му. Те се усмихваха. Четеше почуда в тях и недоумението му. Говореше и... дълго... странни искри проблясваха в полумрака... той виждаше, че тя дави нещо в коняка, но се усмихваше и усмивката му беше добра. Тя противно на правилата пиеше коняка си с лед, горещо беше в душата и... сякаш адът се беше разтворил...
Сега тя беше от другата страна. Тя беше лошата. Странно. Не се усещаше лоша. Беше и хубаво. Повече от хубаво. Влюбена ли беше. Обичаше ли го. Не беше сигурна, не си задаваше тези въпроси. Беше жадна, като че дълго бе изгаряла в пустиня и беше намерила своя оазис, пиеше направо от извора. Не можеше да се насити. Превърна се в роза. Кървавочервена. Коварна. Пазеше добре бодлите си, като котка гальовна и нежна, мъркаща сладко, но готова да покаже ноктите си...
Сега тя беше от другата страна. Тя беше лошата. Странно. Сякаш за пръв път правеше любов. Отдаваше всяка фибра на тялото си, усещаше не само страстта - усещаше обичта му във всяко докосване... виждаше любовта в очите му... вземаше си нежност. Имаше свян у нея, но греха беше по-силен. Не се чувстваше щастлива, а се усмихваше. Беше луда и лудостта и отиваше. Нямаше забранени неща и всичко беше красиво. Тя беше отново красива. Жива беше. Не просто дишаше. Тя Живееше отново. Живееше в греха, чрез греха. Грехът и показваше лицето на любовта...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » интимен живот  » Любовницата
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com