Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Носих новите й дрехи и не ревнувах от нея. Какво като в мен я открива. Има ли ме изобщо: не знам, но съм щастлива. Не знаех, че е възможно, не знаех какво е било. То е за нея: да. Може да се каже, че съм й го откраднала, но нямаше изобщо да го има, ако не бях го сторила. Отдава ми всичките ласки, които е пропуснал да й отдаде. Тази нежност, която са нямали време да споделят. Все са отлагали. Малко като в онази трогателна притча, оспамила цялата глобална мрежа. Попадала е в пощата ти, нали? За мъжът, който намерил на погребението на любимата си, наразпечатано еротичното бельо, което преди време й подарил, а тя пазила, все пазила за по-специален случай. Не бях я чела, ползвах компютъра, само за да въведа поръчката и да пусна разпечатка на сметката, докато работих като сервитьорка. Преди да стана: тя, разбира се. Сега често сърфирам в кратките часове, докато не сме заедно. Кратки, кратки, на мен ми се струват адски дълги. Влизам с нейната парола, в нейните профили. Нямала е много приятели, свалячи много. Забавлявала се е с тях, преструвала се е на самотна, без да съзнава, че наистина е била. Много повече от престореното. Заети са били, твърде заети. Сигурна съм обаче, че е можела да обърне внимание поне на здравословното си състояние. Започвам и да мисля, като нея, за това отгатвам. Отдала се е на болестта, вместо на някой от смешните си ухажори. Просто защото би означавало да измени на щастието си, с неговата пародия. Той е невероятен мъж. Таял е в себе си към нея, всичко онова което сега, изживявам. Нарича ме с нейното име. Заблуждава се, че съм преродена. Иначе е нормален, много рационален. Реално той стои зад няколко строителни фирми, въпреки, че името му никъде не фигурира. Сега открива, че е имал и време и нужда да обърне внимание, по-скоро на себе си, отколкото на нея. Тя не е скучаела, липсвало й е само това, че не може да го направи достатъчно щастлив. Бил е дрогиран от динамиката. Работохолизъм не е точната дума. Бягал е, бягал е от страха си, от болезнената мисъл, че няма да я има вечно, че разполагат с толкова кратко време. Опитвал се е да го спести в друг план, а освен това се добавя и работохолизма. Не са се разбирали накрая, признава ми всичко. Имала е нужда да го чуе и тя. Просто за да го освободи от товара му, но той е мълчал. Други проблеми са си измисляли. Приличаме си външно като сестри. Само външно, тя е била изтънчена и образована. Аз не съм много умна. Страх ме беше да мисля, намирах го за ненужно. Прочела бях две художествени книги, преди да се срещнем. Сега чета доста. Той заспива преди мен. В началото опитах с очилата й, но очите са ми здрави, поне за сега. Груба бях, много груба преди да го срещна. Мислех си, че е част от характера ми, че е очарователно, че ме прави мъжко момиче. И докато те са спорили, ние в квартирата се биехме. Но накрая вече не издържах. Болеше ме главата седмици, когато пак ме удари. Разплаках се, като малко момиченце се разплаках, но когато го нямаше. Иначе му изсъсках като змия. Не знаех, какво да правя. Освен малкото си градче, нищо друго не познавах. Това, че съм била родена под щастлива звезда, през ум не ми минаваше. Освен като шивачка и за кратко като сервитьорка, нищо друго не съм работила. Малко неща и умеех. Нямам и десети клас, завършен. Тръгнах просто да умра или да ме отвлекат за проститутка. Една уплашена животинка, улична превъзходна като порода. Нищо повече от бито селско кученце. Дори не кучка, а кученце. Не съм предполагала, че съм двойница на непрежалима съпруга. Срещнах се с просто един прекалил с чашите мъж със зачервени очи. Че щеше да има секс, щеше. Но мислех си, че ще е само за едното спане под покрив. Нямах нищо в главата, нямах и в гърдите. Ни ум, ни душа. Исках само да се скрия, много дъждовно, много лошо време, а ме тресеше. Винаги съм знаела, че съм красива, но не съм знаела какво означава красота. През други погледи съм я виждала, през различни критерии. Твърде бедни критерии, за да разбера колко повече е. Уча се, уча се да бъда нея. И не я ревнувам. Въпреки, че чувствата са към нея, не към мен. Въпреки, че има вина има и любов. Жал ми е и за нея. И като преценявам нещата, не е живяла значително по-добре от мен, ако изобщо може да се каже, че някоя от двете ни е живяла. Също твърде ангажирана, измисляла си го е по-скоро. Изобщо не са я вълнували тези интелектуални битки, тази социална суета, не е вярвала в добродетелите, които е защитавала. Нито в добрите си дела, срам я е било да признае, че тя е финансирала онзи парк и онази статуя, малката книжка на онази своя болна приятелка, която е очаквала да погребе, но поетесата още е жива. Тя също ни бърка, мисли си, че е обект на черна шега, когато твърдя, че аз не съм тя. Нали са били приятелки, как не чувства, че съм друга? И това беше единствената, която можеше да се нарече близка.
Вярвала е, че ще дойде времето. Все е отлагала да го пожелае. Забързано е живяла също като него. Но в бързината е избързала и да си иде. Както аз от някогашната си половинка, но много, много по-далече. Сега я целува, насладата чувствам аз. Чувства целувките й, а са мои. Не, не го ревнувам от нея. Безкрайно разтворени са ми клетките, и устните, и мислите за да пият щастието й. Нося червената й рокля и диамантеното колие. Нося черната с дълбокото деколте. Ползвам червилата й, откакто открих козметиката й, осъзнах колко млада съм все още, а от парфюмите й, колко по-секси мога да бъда. Слагам кимоното й, принадлежало е някога на гейша с голямо влияние. Иронията е, че също не е било обличано, най-красивото от най-красивите и владетелката на мъжки души го е пазила за най-специалният, сигурно за Господ, като се съди по легендите, които той ми разказа за нея. Нося обиците й, златните. Чувам шепота му, преди събуждане. А той е повече за ушите ми, отколкото обиците й. На няколко пъти се опитах да му разкажа, как съм живяла преди това. Страх ме е било да не научи от другаде. Вече не ме е страх. Аз съм кумира в който се крие богинята му. И честно, ролята ми, не ми е неприятна, с нищо. Нося джинсите й, когато искам да изглеждам неглеже. Същото дупе имам. Колко обича да го целува. Купува ми от същите онези високи чорапи, които тя е обичала да носи. За година десет пътувания из екзотични кътчета на света. И все повече го обичам, а той все повече я обича.
За такъв късмет не съм и мечтала. Не прилича на сапунена опера, по-сладко е щастието ми, много по-сладко, а сълзите...
Не, не са от щастие. Лявата й обувка, винаги лявата, на всеки чифт, който не е обувала или обувала. Толкова, толкова ме стяга!