Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Бяхме приятели, добри приятели, много добри приятели, имала е и по-добри от мен, имал съм и по-добри приятелки от нея. И не си падахме по секс, без любов. Четеше ми стиховете си, понякога и аз своите. Слабичка беше, почти мършава. Не много красива, много очарователна. На птичка приличаше, на птичка със сладки зъбки. Не произнасяше ясно думите, усмивката й ги правеше разбираеми. По-скоро срамежлива, отколкото скромна. Харесваше се и го показваше когато може, но винаги беше притеснена. Имах любима отдавна, имаше любим отдавна. Сериозни връзки, не като няколкото които и двамата имахме откакто се познаваме до сега. Не сме се докоснали. Приятелски прегръдки. Е, пооткрадвахме някоя друга тръпка, която скришом и от себе си, отдавахме на другия. Малко ускорен ще стане дъха й, малко по надолу, ще се плъзне ръката ми. Малко по-дълго от секундите, необходими за невинният поздрав ще са докоснати телата. Малко по-силно, малко по плътно. Малко по-близо, разбира се, случайно ще бъдат устните, при целувка, която уж е била предназначена за бузката, малко по-разтворени ще бъдат. Играли сме си с погледи, с думи не сме флиртувахме. Виж, псевдофилософствахме, повечко. Колкото пъти някой от двамата е отказвал цигарите, при случайната ни среща, пропушваше отново. Години бяха минали. Приятели, нищо повече. Бетонирани отношения на границата. Плували сме полуголи, излизали сме на брега, търкал съм дупето й, да не настине. Сушала ми е косата кичур по кичур. Виждахме се, не ми е липсвала. Ту за минутки, ту за повече. Срещнем се, забравим се. Понякога само се поздравим. Повече бързаме. Наскоро смени работата си, наскоро смених работата си. Отдавна смених жилището си, тя не толкова отдавна. Пием си, говорим си глупости. После усещам, че нещата не са в ред. Най-малко сто пъти в това заведение сме сядали на бира. Очарователна е, много очарователна, но тази усмивка не съм виждал. Изведнъж ме озарява светлина на отдадена на сладки игри богиня, която прилича на нея. Смига ми, на танц ме кани. В тази кръчма не се танцува, глупаво изглеждаме. По някое време се целуваме. Не, нещо не е в ред. Магия е. Нямам сили, да й устоя. Иска ми се да й изкрещя да се опомни. Споменах за приятеля й...Тя се засмя й само каза, че го обича. После: няма да научи.

Само ние двамата ще знаем.

Толкова невинно го изрече. Винаги е била против изневярата, какво правеше! Магия е или на това прилича.

С една усмивка толкова се е разголила! Смятах я за очарователна, не и за красива, но беше красива, много красива. Просто не е искала да изглежда такава за мен. Бронирала се е в семплост, командвала е въздуха около себе си, откриваше непознатата. Каква жена е криела зад приятелството. Неустоима беше.

Само веднъж! Така ми рече.

Направихме го, все едно си го дължахме. На едно закътано място в парка, отдавна не бях правил секс на открито. Много отдавна.

После часове вървях, исках да си втълпя, че е сън, да се върна в стереотипите, да започна пак живота си. Красиво изживяване, но плашещо. Чуждо някак, твърде свободно за характера ми. Екстаз не приличащ на истина, освен по чувството за вина, след отминаването му.

Връщам се към къщи. Тази с която живея с месеци, която обичам, която ме обича, не, тя не спи. Питам я защо. В усмивката й разбирам, че най-малко се досеща.

Има и друго, много неща усетих, които не би искала да усетя. Наведох се под леглото. Не се опита да ми попречи. Само ми рече:

-Недей!

Протегнах ръка и пипешком открих кукличката. Малката. Постарала се беше, наистина приличаше на моята приятелка.

-Внимавай да не я нараниш, чувства. Все още чувства.

Кукличката беше гола. А моята любима, беше изменила на думата си.

-Беше ми обещала, никога повече!

-Вече не съм вещицата...-хладина в усмивката й имаше. - Не съм. И това беше за последен път.

-Ти си я омагьосала! За да ми се отдаде.

-Да, направих го! - сълзи удавиха очите й.

-А мен?

-Теб, не. Теб омагьоса тя. - изсмя се – Но толкова й бяха силите.

-Защо?

-Защото...нека да кажем: ревнувах. А ти? Не получи ли това, което пожела? Ако си...няма защо да съжаляваш, че нищо межде вас, няма да бъде вече същото. И, май, никак не се боя, за теб, защото сега си наясно, за много неща, нали!