Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules · Пуснато на: Вто Сеп 29, 2009 8:31 pm Заглавие:

Той не е красив, нито грозен, той е ситуация. Той не е атлетичен, но не е торба или скеле. Без да е небрежен, не е конте. Среден ръст, средна възраст, средна класа одеколон и маниери. Просто е подготвена за него, разбира го със закъснение. Няколко безкрайно решителни минути, в които без да мисли е взела решение, а осъзнаването му я учудва. Смутена е от себе си, а смущението усилва тръпката.

Мол и блъсканица. Тя пред щанда за червила. Нещо завъртя главата й на страни. Той й се усмихна. Тя му отвърна. Нищо повече и достатъчно. Защото се запита, защо го е направила? Защото си отговори. При това правилно.

Той не носи нищо, което да я впечатли, което би я превлякло. Пропускала го е от поглед, гледала е през него. Той е непознатите, чуждият. Този който ще забрави. В същото време носи има от чертите на всички онези най-малко десетина, а може би повече, на които би се отдала, ако нямаше онези силни задръжки, които да не даваха, дори да си го помисли.

Имаше добър семеен живот и никакви причини да търси друго извън него. Изкушенията са на всякъде, но те са просто украшение, панаирджийско, да е шарено. Нарисуваният индианец със стрелите на въртележката или чудовището с вълчи зъби не могат да застрашат живота на детето, тъй и ухажорите й, макар голяма част от тях чаровни, стабилността на принципите й.

Натрупвали са се усещания. Не го е разбирала. Попивали са под кожата й, дълбоко в клетките й са прониквали. По-скоро са я зареждали за по-енергичен любовен сеанс със съпруга й, отколкото са представлявали риск за отношенията им, но този който съвсем случайно видя, а представите й отхвърляха, се яви като обобщение на всичко което отхвърляше от живота си.

-Познаваме ли се? – пита я.

-Не си ли спомняш, толкова скоро беше, миналия живот.

Засмиват се, разговора потича. Излизат от мола. Сядат в по-тъмните сепарета на първото изпречило се кафе. Бързат, разменят си телефони. Тя чака да й позвъни. Той изглежда чака да му позвъни. Опита се да си спомни какво си говориха в кафето. Глупаво беше, нищо особено. Вадеше като с телфер от дълбините си, думите. Тежки, ненужни, а искаше да звучи весело. Нареждаше ги като дете, играчки на масата. Стари заучени, вече тривиални остроумия. Едва когато пусна ръка по коляното й, заприлича на нещо истинско. Тя се засмя, каза му едно “недей”, излезе по-кокетно, отколкото, ако се беше старала.

Не излизаше от главата й.

Грешно си направих сметката. Помислих си, ама че глупост. Помислих си, че дори да спя с него, ще го забравя веднага. Той наистина си е нищо за мен.

Пиха две малки. Той водки, тя коняци.

Не разбра каква музика слуша. Отговори и с блудкавото: хубава.

Ако не й беше минало през главата да го зашлеви за този отговор, нямаше да се разсмее. Много весело, после да й стане сладък като дете и бързо да се целунат.

Само тази целувка беше, със затворени устни.

Трябва да изтрия този телефон, но изтрия ли го, няма да го разпозная като ми позвъни. Ще вдигна и няма да знам какво да му кажа. По-добре да го пазя!

Минаха седмици, не й се обаждаше. Все повече потъваше в мислите си по него.

Ще вдигна телефона, ще трябва да го разкарам. Имам сили, имам и страхотен мъж.

Като си го каза, не си повярва. Приемаше го за факт, но напоследък живееше по-скоро с непознатия, отколкото с този мъж, който реално многократно го превъзхождаше, във всичките видими качества.

На няколко пъти краката й сами я отвеждаха до онова кафе. Случайно го откриха, едва ли и той му е чест посетител, а може като нея да е влязъл за първи път. Правеше си сметка за това, но въпреки това се надяваше, надяваше на обратното.

Не ми трябва. Защо ми е да го срещам! По-лошо ще стане. Зле прецених, дълбочината в която мога да го допусна. Добре, че не стигнахме по-далеч. Но видим ли се: неизбежно е. Аз никога не съм се потискала, не ми се е налагало, наясно съм била със себе си, какво искам, а то е изключвало изневярата.

Пиеше винаги по две малки водки. Като него.

Докосването му, не издаваше добър любовник. Не беше кой знае колко умело. Напротив. Доста дървено. Неловко.

Влизаше в мола. Все до щанда с червила.

Една вечер вдигна телефона. Откри номера му. Искаше да му позвъни, но пръстите й сгрешиха и взеха решението, което после й се стори правилно. Изтриха номера. Като че ли й се присъни същата нощ, няколко дни още й се въртеше в главата, но отслабваше. След тях, изглежда го забрави.

Половин година по-късно, на един банкет телефона й позвъни. Видя непознат номер. Не можеше да говори пред колегите си. Втурна се навън. Стори й се безкрайно дълго, след всяко позвъняване очакваше да е последното, а после не беше сигурна дали ще набере търсещият я. Успя да излезе в градината, едва не изпусна телефона, толкова силно трепереше, а когато натисна телефона, изпита оргазъм.

Беше грешка!