Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Короната на сатаната

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Короната на сатаната « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Окт 20, 2009 9:08 pm    Заглавие: Короната на сатаната Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Крача си из гората, бутилката ми е в джоба, но няма смисъл да я отварям. Не съм в час, тържество на разрухата съм. Отдавна съм се изгубил, все тая. Ще се мръкне, навярно ще паднат температурите. Едва ли и под нулата, но достатъчно, скоро едва преживях пневмония. Не, не съм отчаян. Нито ми се мре, но не ми се и живее. Искам само да се разхождам и да тананикам, да забравям, че забравям и потъвам в забрава. Искам да заспя и да сънувам. И май, спя и сънувам. Някакъв блус си тананикам. Все повече се смрачава.
Хрупкат листата под краката ми. Изпотен съм. Дали да не легна. Дали да не съблека дрехите.
Както с нея тогава. Беше просто закачка. Тя ми изповядва душа, аз се правя, че я слушам. Усмихвам се отнесено. Не, не съм лапнал изобщо по нея. Нито беше типичното мъжко самолюбие, и това някога съм изживявал. Става въпрос за това, когато твърде обичаш жената, която имаш за да ти е притрябвала друга, но все пак...Случва се! Не, не беше точно тъй. Стана ненадейно, глупаво. Пак из тези пътеки, не същите: наблизо трябва да са. Приличат си, но сега не съм в състояние да ги открия. Просто от умора, сгънахме крака. Тя ми говори, аз не съзнавам, че се усмихвам. Тя също се усмихва. Диша тежко. Това е заразяващо, предава се телепатично. Не винаги е следствие от сексуална възбуда, а често сексуалната възбуда е следствие на тежкото дишане предадено от субекта на сексуалното желание. Личен опит. Няма да го прочетете в медицинските учебници. Сигурен съм, макар не чета медицински учебници. И любовни романи не чета. Преживявам ги. Дали? Тя също се усмихва. Диша тежко и ме пита: “Какво има, защо се усмихваш така?”. Има някаква тръпка. Приятели сме, но не толкова добри. Тя си има мъж на който са отдадени мислите й. Аз си имам жена, на която са отдадени моите. Стиска ми пръстите, опитва се да отдалечи ръката ми, но се бои да го направи.
“Май сме само двамата и друго няма!” – това каза, сигурно се е отнасяло за мига, за състоянието й.
Спряхме да се срещаме повече, никой и не научи. У дома нещо се строши, не знам какво. Най-вероятно илюзията, че намирам всичко. Нещо липсва. Жена ми е все тъй, мила. Даже е по-мила. Далеч по-страстна е от онова момиче. И не е слабост, не е. По-силно я усещам даже, по-силно ме завладява, изпълва. Това, че е излъгана я прави само божествена в очите ми. Не е съжаление, нито чувство за вина. По-скоро е разстоянието, което е създала тайната ми, от по-далеч е само по-желана. Вече има грях и в отношенията между двама ни.
Вече е тъмно.
Разстоянието напоследък започна да усеща и тя. Вероятно се съмнява, че си имам друга. Не и сега, не и сега. Ако имам друга, то е тя самата. В нея всеки ден откривам все по-далечна и далечна непозната.
Глупава постъпка, просто, нищо друго.
Става студено. Вече не може да се вижда, препъвам се, търкалям се дълго. Нещо ме удари в челото. Светна.
Когато се събудих помислих, че съм мъртъв. Пипнах пулса: имам.
Гора е, но не е онази гора из която вървях. Нито е есен. Не знам какво е. Имам чувството, че зреят две слънца. Точно така: не греят, а зреят. По-светло е, отколкото очите биха възприели без болка, но не боли. Дърветата напъпили, но има и плодове. При това непознати. Изглеждат доста екзотични.
Може би има зверове. Оглеждам се за оръжие. Един паднал клон ми хареса. Доста дебел е. Не е пушка, но пушки не растат по дърветата.
Минути след това ми свърши работа. Видях я, огромна и шарена, би трябвало да е отровна. С все сила стоварих клона по главата й. Тогава видях търкалящата се златна корона, а змията успя да обърне глава и да ми изрече:
-Абе, глупак, ти знаеш ли кого уби!
Плесна два пъти с опашка и умря. Взех короната, толкова предположения минаха през главата ми, че се отказах да мисля. Каквото се случва, случва се: и толкова.
И тогава разбрах. Змия с корона, с човешка реч. Най-невинните и най-красивите мъжко и женско голо тяло край плодни дървета. Спрях се, надявах се да правят любов и да видя играта им. Щеше да е доста красиво, но отпъдих мисълта като извратена. Излязох от гъсталаците. Видяха ме, учудени бяха, но не и смутени. Усмихнах им се, те също ми се усмихнаха.
Не грешах: нямаха пъпове.
Върнал съм се в Едем. Не се и съмнявах, че някъде из Родопите има все още отворена пътека към рая. Изтърколил съм се по нея. И ето ме, преди грехопадението.
Виждах виновниците, за всичките ми радости, но и онова което не можех да преживея. Толкова са красиви, толкова глупави.
Убил съм сатаната, но с това не и изкушението.
Както прекъсвайки изневярата. Точно това направих. Убих сатаната, не и изкушението. И се почувствах длъжен да спася света.
-Вижте – посочих дървото – От кое дърво Господ ви е казал да не ядете?
Ева плахо го посочи.
-Чуйте ме внимателно. Вие не вярвате много на Господ, но той ви казва истината, разбирате ли! Слушай ме добре Ева, в никакъв в никакъв случай не пипай плода!
Нещо познато прочетох в погледа на Ева, май недоверие.
-О, не си го и помисляй, чу ли ме! Никакво пипане на плода, иначе ви очакват много нещастия!
Лицето й стана сияйно...от гняв. Сви устни като дете.
-Не го прави! В никакъв случай! Лошо е! Знам, че ти се иска, че е в теб, но е лошо!
Не мога да опиша изражението й.
Млъкнах, защото съзнах, че не съм улучил тона. Опитах се да я помоля, но с това само я направих непоколебима.
Грабна плода. Изгледа ме в очите, изсмя се и го отхапа.
И създаде отново света, озовах се на пътеките сред които изгубих съзнание.
Разсъмваше се, чувствах се глупаво. Можех да живея в рая, но сам си го направих. Разтърках отока на главата си, още ме болеше. Тръгнах към дома си, имам проблеми за разрешаване. Не е рай, но в рая, сам бих ги предизвикал.
Определено не беше сън. Още държах в десницата си...короната на Сатаната.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Короната на сатаната
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com