Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

спонтанно продължение, без сюжетна връзка, на "Седемте ми грешки в секса"

Знаеш ли, аз не съм пеперуда, имам хубави крака, разголвам ги. Не спя само с мъжа си, признавам ти го. Той знае, примирил се е. Всъщност, не съм сигурна. Да кажа, че не ми пука, ще те излъжа. Пука ми, ценя го високо. В дадена ситуация бих се пожертвала за него, поне така мисля, но да не дава Бог. Не, не е естествено руса косата ми и мислите ми са изрусени. По-светло се усмихвам, отколкото ми усмихнато. По-наивно говоря, така трябва. Харесва се, а аз обичам да съм харесвана. Дори обожавана, понякога тялото ми е само награда за поклонник, а не любов или дори привличане. Спя с обожанието за себе си, не с мъж. И не съм огън, просто съм съзнание за краткостта си. Честно ще ти кажа, доста опустошена съм. Не мога да пия, прилошава ми. Наркотици не взимам, страхлива съм. Искам да ти кажа повече…Не знам, какво впечатление имаш за мен, но аз си имам принципи. Седем принципа, които спазвам в секса. Вярна съм им.

Първият: никога не се събличам напълно гола. Полата си около кръста ще увия, обица няма да сваля, гривна. Най-често оставам ластика, който стяга косата ми. Не обичам да я пускам, иначе полудявам. Няма да махна медальона или колието, часовника или ще остана с чорапите. Никога, никога напълно гола. Страх ме е, че тогава погледа ми ще се бронира и няма изобщо да почувствам докосване. Трябва да има нещо неразкрито, иначе жената заприличва на природа, а дарбите на природата, кого възбуждат. Погледни я, унищожаваме я. Повече гледаме да печелим от нея, отколкото да я имаме. Пълната голота лишава от възбуда. Разкрива уязвимост. Тя е за рисуване, тя е за снимане, за философстване. Да бях натрупала излишни килограми бих я разкривала, те са секси, но пазя линия. Харесва се, а казах ти, аз обичам да съм харесвана. Най-важното: докато имам нещо по себе си и не се чувствам напълно съблечена, знам, че съм оставила нещо за себе си, потенциал, към любовника. Негласно обещание за повече, отворена вратичка за следващо. Друг е въпроса, дали ще я използваме. Секси е да не си напълно съблечена. Секси е!

Вторият: никога не го правя от първа среща. От втора може, а втората може да е само след няколко часа, но трябва да си оставя правото да не отида, да пожелая да отида. Да остана сама с дявола си и да си поиграя с него. Първо да ме изкуси той, да му се опирам, да се боря с него, а понякога и дори да го преборвам и да не отивам на срещата. Мога да си позволя тази волност. Все пак жена съм. На делова среща съм часовник, аз чакам, мен не. Никога не съм пропускала. С грип и пневмония съм отивала, точно на секундата, затова пък срещи от интимен характер, мога да пропусна. Зависи от дявола ми, моя, не онзи който ме чака. Наясно съм с това, сама поемам отговорност за последиците, аз съм взела избора. За това толкова държа, да не е още като се срещнем. Случвало ми се е да чакам и месеци за втора среща. Не съжалявам.

Третият: никога не го правя с напълно непознати. Човек за когото нищичко не съм чувала, нито съм зървала, нито съм имала време да си създам впечатление. Аз съм страхлива, но не е страх, макар и той да е основателен. Кой знае на какъв психопат мога да попадна, нали! Или кой го знае дали не му е хоби и какъв здравословен проблем крие! Или е някакъв с който връзката може да предизвика скандал. Не са ми добра реклама, скандалите! Но не, не е страх. Друго е. Твърде възбуждащо е като фантазия. С непознат: разтапям се само като си го помисля. Току – виж, съм нарушила и останалите принципи, ако наруша този.

Четвъртият: Никога в моят град. Не, че съм толкова популярна и е толкова мой, аз съм постоянно на път. Движението е истинският ми град. Движението от град на град, но все пак, но все пак. От дете съм го научила. Имам си принципи, но фриволен характер съм. Точно за това ми трябваха и принципите, за да го овладея. Пред любовници не се събличам напълно, а клюкарките да ме разсъблекат в приказки, едва ли ще е най-красивото ми преживяване. Пък и без друго по-често съм по командировки и мога да си позволя на всякъде другаде.

Петият: Никога сред природата, освен с мъжа си. На него му дължа и повече, но да ме съблича друг на открито…Твърде много ми е, да не говорим на него.

Шестият: Сега ме чуй много внимателно и си направи сметката. Никога и по уважителни причини, не споделям тези принципи със свои любовници. С мъже на които не държа: да. С мъже на които твърде много държа: да. С мъже за приказка, за работа: може би. Но шестият принцип ми е да не споделям принципите си с мъж на който съм открила или имам намерение да открия тяло. Ясно?

Нищо не ти е ясно. Нищо, накара ме да наруша шестте си принципи, до един. Къде сме сега и кога се запознахме? Какво има по мен и какво ти говоря сега?

Какво направи с мен? А?!

Не ми се усмихвай. След като наруших шестте принципа, не виждам причина да не наруша и седмият.

Знаеш ли, какъв е? Никога не зарязвай мъж по който много, много си падаш.