Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » любов » Как му викаха тийнейджърките?

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Как му викаха тийнейджърките? « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пон Ное 23, 2009 9:45 pm    Заглавие: Как му викаха тийнейджърките? Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

На час път от хижата се излиза на шосето. Има и автобусна спирка, но рейса никога не е редовен. Общо взето като шансовете ми, изпреварили ме или закъснели. В първият случай – неподготвен за тях, във втория апатичен. Но да не натоварвам думи и съзнания с меланхолия, че ще станем двама на спирката. Висока хубавица в черни, впити джинси и тъмно син шушляк се върти в кръг и говори по телефона:

-А ти, добре ли си? Мислех, че си сменил телефона си. Толкова се зарадвах, че те чух. Нямаше на кого да разкажа всичко това. Нямаше. Винаги съм стаявала, знаеш. И това дори знаеш, че съм стаявала…

Обърна леко глава, към мен ли погледна. Горкото момче, пипнала го е за изповедник и няма бягане. Някои жени не съобразяват, че човека когото засипват с проблемите си, също има свои. И какво лицемерие, на няколко пъти каза, че го обича. Глупчото си пада по нея. Търпи я, защото просто не може иначе. Отегчава го, а и изобщо не мисли как приема тръшкането й по друг мъж. След четвърт час се сети да го попита как е. Но е за етикета, едва ли е чула нещо, ако й е отговорил нещо различно от “добре”.

-И знаеш ли! – продължава – Той ми казва: “Аз бях подготвен миналата година.” Питам го: “Как така си бил! Ти на жена си каза ли? Не каза! Събра ли си багажа? Не си го събра! Каза ли ми, че искаш да живеем заедно? Да, всъщност каза: смотолеви го под носа си, колкото и кураж да си беше дал с онези чашки рано сутринта. Повторно отвори ли въпрос: не!” Това му казвам, казвам му, че и не искам да го виждам повече. И аз съм жена, не съм коте за утеха. Да, обичам да бъда галена, да се галя. Обичам да мъркам сладко, да драскам леко, обичам да търкам глава по корема и скута. Да пъхам глава под длан и да плъзгам бузка или гръбнак по нея. Обичам! Но не съм само коте за утеха. Исках…всъщност бъркала съм. Бъркала съм човека, но повече няма. Казах му: никога повече…Боя се, страх ме е като се обади дали ще имам сили да тръшна слушалката. Да натисна бутона, де. Слушалки можех да тръшкам докато бях едва на тринадесет и имаше още от онези телефони. Трябва да бъда толкова зряла, колкото в детството си. Този ми е слабост, порок, наркотик някакъв. Не е онова което искам, онова дава живот, това го изяжда. Не съм аз. Зомбирана кукла съм. Той изобщо не зачита чувствата ми. Лъже се сам, че ги зачита. От лицемерие пред самия себе си. Толкова е суетен, че дори сам отрича истината си, когато тя не му е приятна. Като, че ли само той има чувства…



Иде ми да хвана ръката с телефона, да дръпна мацето така, че да ме погледне в очите и да я попитам:



“А ти? Като, че ли само ти имаш чувства!”



Не го правя. За малко. В друго състояние би ми изглеждала невъзможна подобна, моя постъпка, но сега бях близо да я извърша.



-Ще продължа да уча. И ще мисля повече за себе си. Мъжете са боклуци…



“Чакай, чакай, доколкото разбрах го казваш също на мъж. И той не е забравил какъв е.”



-Извинявай. Нямах предвид теб. Ти си…нещо различно си…



“Току – що му каза, че не е мъж в истинския смисъл на думата. Каза му го жената по която той си пада.”



-Уморих се, приятелю! Много тривиален рефрен, нали! Като, че ли идва часа, в който всеки го изрича. Или поне всяка. За да си седне на хубавото дупе или поне да го научи да се цени повече. И ако само то е пътеката към сърцето й, да се погрижи да отвори и друга, преди да е съсипала и тази…



“Наистина хубаво дупе!”



-Не, не плача. Няма смисъл. Даже ми е свободно. Просто не съм свикнала още. Толкова ограничения си бях поставила сама, че още ме обърква тази панорама от идеи и възможности. И пак те моля, извини ме, че както винаги…Не исках, не исках да те използвам като…Как му викаха тийнейджърките: “кошче за душевни отпадъци”. Друго си за мен, много по-различно. Просто няма човек, няма друг на който да кажа всичко това. Не ми отговори как си…



Автобусът дойде. Седнах на възможно най-отдалечената седалка. Тя пък сложи слушалки на ушите си и отдъхнах.



След малко телефона ми изписка. Извадих го от джоба, беше съобщение, че вече имам връзка.



Сега си спомних, че из тези стръмнини никой от мобилните оператори нямаше обхват.

А на кого беше говорила?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » любов » Как му викаха тийнейджърките?
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com