Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » диаболо, хорър, трилър » Заедно! Завинаги...

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Заедно! Завинаги... « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пон Ное 30, 2009 6:27 pm    Заглавие: Заедно! Завинаги... Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

1.



Години ми трябваха да го забравя.

Разранена съм цялата. През къде съм тичала. Не помня. Имам следи от клони по лицето. Някъде съм захвърлила обувките. Счупила съм изглежда токчета. Мразя изобщо токчета. Той ги обичаше.

Харесваше му и кървавият цвят на обувките и ноктите.

И очите му бяха кървави тогава.

И сънувах още кръвта му дълго.

Никой не ме е обичал. Никой друг.

Един ме обожава, не смее да ме докосне. Стихове ми посвещава, цветя с бележки по момчета. Израза в очите му на стар поклонник, спестил в края на живота си достатъчно, за да посети Ерусалим. Кара ме да се чувствам богиня, а богинята е дух. Презирам тялото си с него, макар той именно него обожава. Не знам как става тъй, то претръпва, решено е преди срещата, а изведнъж престава да чувства, струва му се блудкаво всяко усещане. Искам да чувам думите, да виждам този поглед, но не и да бъда докосвана, което ще ме приземи в други реалности. Води ме за ръка. Понякога се и целуваме.

Спя с друг. Дава ми точно обратното. Чувствам се разгонена кучка. Дори ми и харесва. Но не съм цяла. Честно, не мога да го търпя извън леглото. Тъп е, лигав е, гаден е. Крайно ограничен, безцеремонен.

Не се лъжем. Не се обичаме.

Винаги е било така. След смъртта му, винаги. От шестгодишни сме заедно. Бях с половин глава по-висока, после той с цяла глава по-висок от мен. Имах плитки, после къса коса, а той ходеше с плитка. До четвърти клас на него не му вървеше в училище и му помагах, от шести обратно.

Като, че ли бяхме родени женени. Още навършихме пълнолетие и се случи.

Чувствах го като крепост, оказа се и затвор. Супер луксозен, с градинки и басейн, но заключена врата.

Заблуждавала съм, че съм щастлива. После разбрах, доста съм се бояла от него.

Слънчев ден, прав път. Целувахме се преди това на завои. При това изпреварваше. Дремех когато се случи. Не видях добре, май е пробягало животинче. Нямаше превишена скорост, сигурна съм. Доста пъти се преобърнахме. Истински късмет, че не бяхме сложили колани. Изхвърчахме през моята врата, а колата се търколи още няколко пъти преди газовата бутилка да избухне.

Кървеше после видях камъка в който си е ударил тела. Наведох се над него, когато стисна шията ми. Горяха очите му. Буквално. Виждах същите пламъци каквито обвиваха и експлодиралата кола.

-Заедно! Заедно! Идваш с мен!

Би ми се искало! Би ми се искало, ако не го направи така.

Друг го видях. И ужасих се, но такъв беше истински.

Дълго после носих нашийник заради прешлените. Издържала съм секунди повече от него. Наблизо имало любеща се двойка. После разбрах подробности. Доста си е бивала гледката. Момичето се опитало да ми прави изкуствено дишане. Както било – голо. Разказвали са ми го на чашка и сме умирали от смях. Приятни хора, но всичко на всичко се срещнах с тях два пъти. Връщаха ме в онзи спомен, макар да бяха толкова далечни по характер от него.

Имах усещането, че е жив и ме преследва. Често съм търсила някой през нощта, само за да не остана сама, че не можех да спя. Доста емоции и чувства разстроих. Не съм онази която е способна на безобидни контакти. Освен него, друг мъж не бях имала. Хубава съм, много даже, но не знаех, още не знам как да се държа с друг.

Посещавах психолози. Помогнаха ми. Мислех, че съм го забравила. Тази вечер го видях. Не, припознах се! Всъщност, дали! Да, той е мъртъв! Вече седем години, скоро ще станат осем.

Липсва ми, това е всичко. Няма мъж като него. Не и за мен. Бояла съм се от него, обикнала съм да се боя.

Като родителите ми, към режима в който някога са живели.

Страхували са се, признават, а все какво било тогава.

Ама и аз, едни сравнения намирам. Любов, като историята на родината ми.

Раздрала съм си лицето. Как е станало. Много се уплаших като го видях. Сега разбирам, че не е било случайно. Аз не обичам токчета. Кърваво червени обувки, също. Сложих ги, за да бъда както някога. Не мислех, просто исках да изглеждам както някога. Било е със скришната надежда да срещна мъж като него. За това и обикалях от заведение в заведение, все из места каквито не посещавам. За това и пиех съвсем по малко. За да имам повече време и шансове да го срещна.

А когато видях онзи. Все едно беше той.

Не издържах. Побягнах, а май не биваше. Глупава съм. Не знам какво искам. Ще отида пак.



2.



Забавен е. Жалък и женен. И има сини очи. Не тъмнокафяви като единствения, който беше в живота ми. Евтин заместител, но все пак нещо е. Казах му, че това кожено яке му е отивало преди десет години. Не ми вярва, но иска да ми угоди. Въздъхвам, не се възприема за толкова зрял, колкото е в действителност. Това не го прави да изглежда по-млад, но го лишава от тежестта на възрастта. Липсва му стил, в това най-вече не може да замени милия ми демон.

Иначе в леглото, точно толкова страстен. И гласа му напомня на неговия и най-вече аромата.

Иде ми да го убия, че лъже жена си. Не обичам такива неща, въпреки, че се възползвам от положението.

Ако очите му не бяха сини, щях да й го взема. Казвам му го, а той обидено ме пита, какво му е на очите. Не съм му разказала всичко. Щеше отново да ме разочарова. Предвиждам реакцията му. Щеше да се примири, че е нечие бледо подобие. Оригинала, никога.

Едно е факт: откакто сме заедно, започнах пак да се смея. Пак се чувствам в замък, макар, аз, да съм му ключаря.

Много неща не съм му разказала. И не бива.

Иска ми се сам да достигне до желанията ми. Наскоро си намали косата, махна обицата, остана да сложи и онова сако което толкова му отива.

Тогава ще му дам възможност. Не, ще го накарам да я открие. Тя си е пред него. Дала съм му я, просто ще му помогна да я види.

Той не е щастлив. Можем да бъдем.

Няма да го моля.

Защо закъсня? Ще му позвъня. Никога не съм го правила. Но ще му позвъня. Не вдига. Майната му! Майната му…



3.



Три седмици ми трябваха, за да го накарам все пак да се срещнем. За последно.

Уверих го, че няма да е интимна среща, че зачитам избора му.

След като бяхме разделени, по-точно: след като нищо не се получи, можех да бъда откровена.

Нямаше много време. Гледа ме и виновно. Ужасно е сини очи да те гледат виновно. Казвам му с усмивка, че сама съм го поискала, че не съжалявам. Смигам му и му казвам: “приятелю”.

Можем да хванем такси, но предпочитам автобуса. Обикновено е пълен със старици. По-спокойно е, ако не пътуваш сам към гробището.

Вдига рамене, усмихва се на приказките ми.

Не очаквах, че приликата толкова ще го впечатли. В крайна сметка, не беше и толкова голяма. Но той се наведе над плочата, за да види от близо снимката.

Изруга нещо, кощунствено като за мястото, след като възкликна: “наистина”.

Приближи лице.

-Хайде, видя го. Това е негодника на който те оприличавах. Хайде да си вървим.

Не знам защо за кратко ми стана весело. После ме изпълни неясен ужас.

-Хайде! Хайде да си вървим…

Дръпнах го за ръкава. Сако, най-после сако. Порасна детето. Жалко, че е на друга.

Бавно се изправи. Обърна се към мен.

И тогава видях тъмнокафявите очи на мъртвият си съпруг.

Ръцете му стиснаха гърлото ми. Последното което чух беше:

-Заедно! Нали ти казах, че ще бъдем заедно!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » диаболо, хорър, трилър » Заедно! Завинаги...
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com