Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » диаболо, хорър, трилър » Кладенецът на страстта

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Кладенецът на страстта « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Дек 15, 2009 11:09 pm    Заглавие: Кладенецът на страстта Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Кладенецът на страстите


Застояваха се наблизо цигански катуни, остатъците храна и трупове на умрели животинки в него хвърляха, после си тръгваха.

Дървари хвърляха бутилки и счупени сапове. Туристи хартиени и найлонови кесийки, части от банички и кифли, остатъци от неизядени яйца и динени кори.

Повръщало се е вътре, куражлии са пикаели, а един се опита и да клекне, но едва не падна, заедно с пияната си приятелка, която го хвана в последният момент за ръката. Няма да повторят номера, съвсем не са еквилибристи, сега са доста улегнали, възрастни хора, добро семейство и си спомнят с умиление какво салто направиха и паднаха от другата страна, един върху друг, той с гащи до коленете, без в тази паметна поза да има проява на интимност, а само върховна глупост, за щастие, за тях: без фатален характер. Падна му само смачкания пакет цигари, за което той дори не си спомняше. Нито пък тя, защото не бяха интензивни пушачи и им беше все едно дали имат или не, цигари.

Веднъж падна елен, със счупен крак агонизира четири дни и четири нощи.

Щеше да е по-дълго, ако не се случи нещо, което никой нямаше как да научи.

Изпод кишавата повърхност се подадоха две ръце, а едната имаше нож и му преряза шията.

Това не беше все още проява на разум, нито живот, спазъм на бездната, до която беше проникнала болката. Кръвта на елена се пръсна, подейства като вино и съживи за кратки секунди гърлото. Витаеха цветни пламъчета, които никой не видя.

Имаше легенда за този кладенец, че някога са се събирали около него нимфите и са пиели вода, а водата: жива и отровна. Пие ли нормална жена от нея, превръща се нимфа. Забравя и дом и мъж и хуква из гората да прави любов със сатирите и останалите нимфи.

Един стар циник, като я чу, пусна приказката, че явно кладенеца се е изчерпал, защото цялата му вода се е бутилирала и пуснала в обръщение и цял свят от нея е пил.

Легендата се обърна на виц, а дали са пили някога нимфи, няма кой да напише. Кладенецът не дава вода за пиене. Набира се малко, повече кал, а боклуците се трупат от векове.

Иначе е дълбок, над четиридесет метра. Бездна, не дупка.

Не е станал туристическа атракция заради кариерите и вече изчерпаната мина от всички страни. Освен това местността е самата оскъдица, откъм природа и е може би най-жалкото място в тази малка, бедна, но иначе прелестна страна. Има една неголяма гора наблизо и нищо друго: само печал и бит.

Постепенно взеха да замират и двете селца. Краищата им останаха: къщи без обитатели. Падат сами прозорците и черчеветата.

Разказваше ми за тези места приятеля. Реши да иде, че да чуе и някоя друга автентична приказка, че да напише по-различна от неговите истории. Казах му, че е излишно: въображението му е уникално като народното, той ми каза: “благодаря” и все пак отиде. На два пъти говорихме дълго по телефона. Май си пийваше пак, както някога е правил. Попитах го, но той отрича. Исках да му повярвам. Не го познавам от онзи период, но по думите му разбирам, че е било ад. Понякога го виждам изписан в очите му. Точно в този период имах много ангажименти, а и делата по развода, съвсем ме бяха разбили психически. От една страна, доволна бях, че не ме вижда такава, от друга: исках да е до мен. Наложи се да затворим и предприятието. Във всеки един от работниците виждах баща си. С бръчките и мазолестите ръце. Прости хора, само душа, мускули и едно голямо измъчено сърце. Криза, нищо не успях да направя. Добре, че намерих пари поне да им платя последните седмици. Много ми дойде, отивам при него.

Намирам го в крайната барака. С тази пишеща машина на коленете е разбиващ. Прегръщам го, побърквам го от целувки. Късам му ризата, от живо глезене се разплаквам, просто съм размекната. Хлопат прозорците, няма ток, в печката, талпи от строшени къщи, газова лампа. Изобщо: декора е веднъж!

Все едно съм в душата си напоследък. Казвам му го после, докато допрели рамене, лежим и пушим, а той ми отвръща:

-Никога не съм напускал това място!

Натъжи ме. Не бях съгласна:

-Понякога си и такъв, но от красивата му страна. Само понякога.

Заговори ми за кладенеца. Много мръсен бил. Уби ме, като каза, че от него черпил вдъхновение.

-Моля?

-Само нощем, оглеждам се. Не виждам нищо, но се помирисвам. Като носител на времето, на ценностите ми. Затрупаната с мърсотия легенда, която вадя навън...За да страдам!

Прегърнах го, не му давах да говори така, но да го оборвам излишно. Не го мисли. Не си тръгна с мен, но нямаше да стои вечно. Дори не го попитах, до кога ще е.

На следващата седмица, пак отидох, но беше късно. Оставил ми бележка под нощната лампа. Малко ще постои и ще се върне.

Да, но се бавеше. Защо пък и аз да не видя този прословут кладенец!

Опитах се да прогоня тревогата която ме обземаше, но колкото повече се доближавах и несъзнателно ускорявах крачка, докато накрая тичах, сълзите ми течаха, все по-силна ставаше.

На няколко пъти се препънах. Имах само светлината от двете нещастни селца, фенерчето на запалката си и ясното небе, а пътеката обрасла буренясала. Някъде изгубих и обувки, а с него ще си поговоря, сериозно ще си поговоря, че не може така. Че не бива да се поддава на натиска на душици, които нямат ръста му, нито таланта му, само житейската агресия и умението, за разлика от него, да се борят с нокти, зъби и лакти. Вярвах му и мислех, че ще намери необходимата духовна сила и сам, а не че ще бяга от света и ще потъва в бездната на едно чуждо внушение.

Лоши сценки се разиграха около книгите му. Нищо особено за живота, ако знае какво е в строителния бизнес. Но няма да му махам с пръст, достатъчно го правят и без друго. Но ще поговоря.

Този негов кладенец! И онази къща. Не е той! Не е!

Стигнах, вече пищях. Нямаше го.

Тогава чух гласа му от гърлото.

-Как си! – питам.

-Ти ли си? – от близо е гласа му, няма ехо.

-Какви са тези дивотии? – запалката ми се търкаля, грабвам я, но я изпущам, пада до него. Свети ми. Близо е. Няма и метър. Това не беше ли по-дълбоко?

-Някакви коренища.-спокойно отговаря.

-Добре ли си?

-Мога да движа само ръцете.

-А така! – хладно отвръщам, май си е счупил врата, ще имам жребец, който не го вдига и ще му бутам количката, това е.

-Спокойно, не съм се ударил. Заплел съм се.

Нещо да му спусна. Какво, няма!

Протягам ръка.

-Ще те повлека. – отвръща ми.

-Хайде! – крещя му.

-Остави ме, не можеш!

-Хайде!

-Не, можеш!

-Стиснала съм здраво в бедрата си нещо. Знаеш колко сила има в тях, нали. Мисля, че е пън. Няма да ме изпуснат. Ще се хванеш за ръката ми и ще се набереш.

Впи пръсти. Това не бяха неговите ръце, а нещо огромно, влажно, лепкаво, много по-силно. И ме издърпа надолу!

Паднах от много по-високо, отколкото ми се стори, че е.

И го видях. Само от кръста нагоре беше той, но това не беше плът, а мърсотия в неговите форми, които се разпадаха, а аз се превръщах в същото в което и той.

-Казах ти, не можеш! – рече ми за последен път виновно, с онзи негов тон, който единствено не обичах в него.

-Млъкни! – рекох му.

И за последен път се любехме. Преди да се разтворим и превърнем в мръсна каша.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » диаболо, хорър, трилър » Кладенецът на страстта
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com