Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Облечена
във пепелта на времето
на черна мисъл,
черна дреха,
опитваща
се да заключи
сякаш,
наивна
плът
на същност -
восък,
разтапяща
се в собственото слово,
подобно
върхове
на пръсти,
които
галят,
могат
също
да одраскат,
невинно,
свято и порочно,
поезия
без часове
и дати,
извън
пулсиращият
делник,
в самия
пулс,
началото
творящо...

което
носи тя
във същността си
восък бяла,
заключена
сега във
черна мисъл -
рокля.