Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Народът ни е горд и външен дълг не направихме. Спряха да раждат жените ни, а и мъжете тъй уморени се прибирахме при тях, че рядко ги любехме. Но те понасяха изпитанието както и ние участта си да работим по четиринадесет или шестнадесет часа и при изключително богатите ресурси които има страната ни, да живеем в оскъдица. Мислехме си, че ще трае месеци. Докато спестим и си купим Политически уред какъвто имат цивилизованите народи. Без него колкото и богати да бяхме отвън ни гледаха като варвари и се държаха с нас като с варвари. Минавахме за първобитни, а корпорацията ни предложи изгодно политически уред ново поколение, сигурен и надежден, при това на изплащане. Медиите из цял свят зашумяха, че ще си имаме и ние такъв. Така територията ни щеше да влезе в глобалната мрежа, покажем стандарт гарантиращ сигурност и надеждност, а това щеше да отвори границите ни и за нови пазари и културен обмен. Без съмнение щеше да вдигне и самочувствието ни. Като всеки горд народ сме и малко суетен. Стегнахме колани, напрегнахме гърбове и мозъци, старите дрехи носихме, пестяхме от сън време, а от секс енергия. Бузите ни хлътнаха, очите ни пламнаха. С щедри реколти ни дари земята, гладувахме. Успяхме да си купим политическият уред и очаквахме да заживеем в благоденствие. Време е да кажа, че придобиването му за нас беше най-вече въпрос на престиж. Има слаба и нестабилна телепатична връзка между нас, едва се усеща, често се разпада, но е достатъчна да живеем координирано и да се справяме с проблемите си. Без политика обаче няма държавност и за да имаме такава, достатъчен ни е доста изобретателния прокурор, който винаги ще намери начин да уличи двеста и четиридесет човека в дребни нарушения и да ги накаже с дремане в построената преди векове пленарна зала. Най-често криминалното нарушение е миришещи чорапи на публично място или оплакване от съпруга за сексуален отказ. Доста сурови наказания, като се има предвид, че в пленарната зала монтирани камери и всеки който скучае и иска да си прави сеира може да наблюдава закононарушителите. Тази жестокост щеше да отпадне когато си внесем електрически политически уред какъвто имат най-цивилизованите страни. И за да има повече доволни хора от промяната, осъдихме някогашният прокурор който съвестно си беше гледал работата да стои сам в парламентарната зала като символ на мрачното ни минало. Няколко дена му се забавляваха млади и стари. Той изрече обвинение към всички, после умря и му направихме паметник с който да плашим децата които вече не се раждаха, но започвам да изпреварвам събитията. Защо спряха да се раждат? Не можехме да си ги позволим. Всички бяхме настроени, че монтираме ли политическият уред нещата ще тръгнат по мед и масло. И наистина в началото така изглеждаше, но след по-малко от месец се повреди. Имаше гаранционна карта, но пък дежурният му интелект продължаваше да работи и твърдеше, че повреда няма, просто в момента основната част на интелекта работи трескаво и е в състояние подобно на транса на хората, но стигне ли се до повреда ще сме виновни ние сами и корпорацията няма да поеме разноските. Какво се случило ли, в програмата на политическите апарати е заложено да работят за по-голямо благоденствие на масата, да се справя с конфликтни ситуации, сблъсъци на интереси, социални проблеми от тип какъвто при нас нямало. Докато търсил как да подобри нещата за страната в която работи блокирал. Това успя да ни разкрие дежурният интелект преди да изключи и той. В чудо се видяхме, ужас. В този момент имахме нужда от блокиралият политически апарат защото едва не се стигна до бунтове. Телепатичните ни връзки колкото слаби и нестабилни да бяха все пак ни помогнаха да овладеем ситуацията. Разработихме вариант за откриване на резервни части. Корпорацията не разрешаваше бъркане в апарата, но друг начин не виждахме да го приведем в действие. Разкриехме ли, че сме го повредили ще трябваше да пестим за нов, а бяхме твърде изтощени от усилията си да се сдобием със стария. Всъщност, трябваше да го направим и отдавна щяхме да сме забравили за кризата, но можехме ли тогава да знаем какво ще последва. Резервните части също се оказаха скъпи за изтънелият ни бюджет, свързахме се с тайни организации, престъпни канали, терористични мрежи. До този момент нямахме разузнаване, защото не само е безсмислено, а и невъзможно съществуването му при телепатичната връзка между нас. Пак заради нея, целият ни народ се превърна в един световен шпионин, който изпълняваше сложната си мисия със сдобиването на необходимите резервни части. Струваха една трета от цената на апарата, а поставянето им още една трета. При това дежурният интелект не можеше да се включи и карахме само на основният. Известно време беше забавно с него. Разказваше приказки и вицове, въведе модата на традиционен бой с ритници между старици. Състезания по наднормено тегло. Обяви награда за целуналият публично най-много дупета. Чудихме се на мъдрите му решения, а после ги разбрахме. Прирастът бил паднал и трябвало да се вдигне адреналина като стимулиращ сексуалния живот на народа ни. Разбира се наивно от негова страна, всички му се смеехме телепатично. Сексуалният ни живот беше в ред, но как да му кажем, че заради него прираста е паднал. Можеше пак да се повреди. Той е предвиден да прави живота по-хубав, а не по-лош. За това и играхме играта му, приемахме я като много забавна, но пак започна да проявява признаци на блокиране. Тогава решихме да му създадем работа, тоест да вижда проблеми с които трябва да се справя. Беше си чист спорт от наша страна. За нас два отбора, за него две враждуващи групировки. Трудно е обаче да враждуваш когато с врага си улавяте част от мислите си. В повечето случаи не приличаше на нищо. Превърна се в нещо като мач със залагания момчетата с бухалките да се бият по улиците. При това и залаганията не бяха като залагания, защото и те са затруднени при телепатичната цялост, блъфа отпада. Не усещахме как връзката между нас отслабва, разпада се все по-често. Беше добре дошло за всеки от бандите да се откъсне за кратко от общото мислене, защото така имаше възможност да нанесе тайният удар. До този момент не знаехме, че е възможно волевото изключване от телепатичната среда, но постепенно много хора придобиха умението. Друг беше въпроса, че включването се оказа далеч по-сложно, а изключените създадоха нова класа. Само така мога да я нарека, защото те владееха положението. Постепенно завладяха масата. Трябва да ви опиша чувството при изключване. Първите мигове са смазващи. Опомняш се сред мрак, все едно загубил говорна реч, но измамно е. От този момент нататък започваш да я подобряваш. Измъчва те дълго мисълта, че останалите имат тайна от теб и затова са те изолирали. Надига се вълна омраза, която разума овладява. После идва чувството за свобода. Страховито е и прекрасно. Напълно си себе си, имайки свои тайни. Използваш ги. В състояние си. Все още си в състояние докато си измежду малцината изолирани. Неусетно проблемите които създавахме за пред уреда станаха истински. Владеехме ги в началото. Помагаше ни и той често да ги решим. След бандите дойдоха групите които се стремяха да накарат политическият апарат да работи в техен интерес. Ту едните, ту другите печелеха правото да го ползват. После разбрахме, че това е част от играта му, но вече мислеше вместо нас и когато повторно се повреди имаше частични бунтове които жестоко бяха потушени. Необходими бяха нови резервни части и вече разбрахме какво е истински криза и глад. Докато го поправихме вече не пращахме престъпниците в парламента, а в затвори каквито до този момент не бяхме имали. Назначихме си и истински депутати каквито също не бяхме имали. Понякога бъркахме местата на престъпниците и депутатите, но се говори, че така е навсякъде по света, така, че приехме го нормално дори и с чувство за хумор. Все пак напомняше ни за доброто старо време да има някой престъпник в пленарната зала, макар сега нарушението обикновено беше по-сериозно от миришещи чорапи на публична място или сексуално незадоволена съпруга. Направихме си политически апарат от хора, който да се грижи за електрическият политически апарат който респективно да се грижи за нас. Често се повреждаше. Не винаги имахме възможност да му намираме оригинални части. Научихме се да ги правим и сами. Възстановеше ли се, празнувахме, защото при всеки ремонт очаквахме да не тръгне, а пробудеше ли се, държеше се като дете. Обявяваше налудничавите състезание. С радост се биехме с торти и екскременти пред очите му. Раздавахме си юмруци или мерехме природни дарби. Вдигаше се адреналина ни, както желаеше, но с това не се вдигаше прираста както очакваше. Той ни беше детето, за което се грижихме и което връщаше радостта в очите ни.
И когато един ден дойде представител на Корпорацията, поднесе ни извинения, обясни ни, че неволно ни е бил продаден дефектен апарат, за което ще ни доставят безплатно нов и ще ни платят умопомрачително за състоянието на икономиката ни обезщетение, ние го прогонихме.
Нямахме други деца освен политическият си уред. Вече го обичахме.

публикувано в www.cefulesteven.blog.bg и www.bukvite.bg