Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » романи или поредица разкази » Убийство в социалната мрежа

Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3
 Убийство в социалната мрежа « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Съб Сеп 04, 2010 1:25 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

30. Второ предложение за бягство

-Струва ми се, че имаме право да си го позволим. Не смеех, за това не смеех да се срещнем, набирах кураж да ти го кажа. – Киберданна шептеше, много по-отчаяно и страстно от Сиамската котка – В мен има много, разбираш ли. Бих могла да съм всяка от тях. Съсипаната майка или жената на духа, превъзмогнала болката си, повярвала в идеята, че въпреки всичко света е добър. Фантастичната екшън героиня, пратена от бъдещето с мисия или отмъстителката. Мога да бъда любовница, седем любовници мога да бъда, всяка с различен темперамент и на различен мъж. Мога и да съм обикновена алкохоличка или да излекувам сина си, като сама се побъркам и му намеря сродна душа или дори го накарам да мобилизира в себе си нормалното, за да е подкрепа на болната си майка. Дори цвета на очите си мога да променям, а фигурата, като дреха, по няколко пъти на година. Мога да се върна към бизнеса и да бъда някогашната делова жена. Шасито на стремежите ми е преобърнато, десетки са пътищата, всеки мога да поема. Всеки ще изглежда истински, а няма да е...Целуни ме...Не по устните, пак по гърдите, нека е по лявата. Обичам устните ти да са близо до сърцето ми. Може и да те измислям и да няма любов. Твърде натоварени сме, обрахме цялата кал на времето, цялата прах и бензин. На воля си пострадахме, всеки ден умираме, различни се пробуждаме. Спиш ли? Чуй ме...
Не спеше. Чувстваше топлината й, но дори толкова откровена и божествена, отново не му се струваше гола.
-Знам, че имаш и друга, по-вероятно други. И аз...и аз мога да избера друг...
Дойде ненадейно, иначе почти беше отказала срещата. Не отговори нито “не”, нито “да”. Блоговест по-скоро искаше само да се видят, не да се любят. Към нея не можеше да си позволи да е неискрен, а искрен не можеше да бъде.
“Душа съблечена в сумрак съм! Също съм поза! Само поза!”-мислеше си горчиво докато смучеше поредния сок, а даже и от това го болеше челюстта. Невероятно беше, но докато целуваше не чувстваше болка.
Позвъни му към двадесет вечерта. Не вярваше, че я вижда, приличаше на част от съновиденията. Разплака се, като го видя, но се мъчеше да се усмихва и скоро се усмихваше, толкова чисто, че усмихна и него, колкото и да го болеше, когато се усмихваше. След прекараната нощ със Сиамската котка се чувстваше неспособен и на любов, а и не се бяха срещнали да се любят, но се получи и беше много по-силно и отколкото със Сиамската котка. Имаше повече. Друго, може би близостта на два различни духа, познали една болка, което ги бе сближило, отдавна преди и телата да потърсят близост.
-Имаме право да си го позволим, да го откраднем за себе си, да откраднем от себе си – продължаваше да говори, гласа й нагарчаше до плач, надигаше звън до екзалтирана песен – Не искам да умираш! А и аз искам да живея. Тази, която откривам у себе си с теб, тази от многото други, които съм, мога да открия единствено и само с теб, а тя ми харесва. Да избягаме. Далеч от социални мрежи. И искам да ти открия, най-голата ти изповед...
Същите думи. Каза същите думи като Сиамската котка. Лицата им сякаш се сляха и превърнаха в едно. Дали под тази маска имаше любов? Паяжините се заплитаха. Паяците се връщаха в главата му по нишките. Сега имаха човешки лица, много и различни човешки лица.
-Тази мрежа те убива. Не искам, не искам да умираш, а аз да се правя на героинята, която поема чужда вина, само и само, защото се преструва, че одобрява постъпката на непознатия посегнал на живота на един зарибяващ деца с марихуана. Знаеш ли, много мислих. Не съм искала да прикрия никого, исках да си намеря мотив за самоубийство, защото до сега съм имала само мотиви за борба и живот, а дълбоко в себе си. Била съм слабата, просто жена. Но тя е една от многото в мен. Искам да сме заедно, за да живеем и двамата.
-И аз го искам. – изрече фразата, съзнавайки, че тя не означава, все още нищо.
-Навярно научи, каквото си искал?
-Един човек е убит от собствения си виртуален профил.
-Като хорър.
-Вероятно зад него се крие администратор от мрежата. – изрече това, макар вече, особено след едни и същите думи, които чу от Сиамската котка и Киберданна, почти напълно отхвърляше подобна вероятност.
-Много мръсна история.
Прегърнаха се, само се галеха, а когато тя все пак си тръгна, той застана зад компютъра. Свърза се с администрацията. Дълго настояваше, но накрая русата прие молбата му. Профилът Тангра беше изтрит, веднага след като беше възможно Блоговест, отново регистрира профил Тангра и от името му писа на всички, които трябваше. Канеше ги на блогърска среща, на която щеше да разкрие, всичко онова, в което вече почти не се съмняваше.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Сеп 07, 2010 7:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

31. Блоговест разплита паяжината

Скоро “Мезозой” щеше да открие и официално, но имаше няколко малки ремонтни дейности, повече в закритата част от заведението и много не касаеха градината, в която Блоговест, събра блогърите. След като получиха бележка от самия Тангра, много от тях се и издадоха, дори не забелязаха, че това е друг профил, макар с този номер, отдавна трябваше да са свикнали. Собственикът на заведението, дължеше една малка услуга на Блоговест, че е унищожил едни снимки, които нямаше голям интерес да видят партньорите му. С радост се съгласи да отстъпи двора за частно парти, още повече, че все пак Блоговест плати поръчката и щеше да се лее уиски, водка и бира на корем.
Още преди обявеното начало почти всички поканени блогъри се събраха, като последен дойде Медиума...С двете си кучета! Живи и ужасни! Облечен със светъл костюм, погрижил се за фасадата си и най-важно свалил зверската физиономия от лицето, отново беше превърнал демона в едно духовно, при това много харизматично същество. Усмихваше се благо, почти детински със същия израз, като явно добре познаващия, макар и отричал, че го познава Тотем. Подобно него пък Пеперудка – първата жрица на Тангра, беше свалила от лицето си фалшивата мимика. Леката олигофрения я нямаше. Сега се виждаше една много добра и отработена професионална актриса.
-Заради теб взех Фобос и Деймос. – Медиума стисна ръката на Блоговест- На страхът очите са големи и онова улично куче, горкичкото ти се е сторило някой от двамата. Жалко за него, но ти просто побягна и то се втурна след теб. Беше много опасно. Нямах избор, колкото и да ми беше тъжно за кучето...
-Благодаря ти. – сърдечно му отвърна Блоговест и погледна дали всички са се събрали.
Киберданна и Сиамската котка бяха седнали една до друга и с една и съща усмивка го гледаха. Мойра пушеше сама на единия ъгъл на масата, на другия ъгъл беше Пепелявата – Фата Моргана, със съпруга си.
Блоговест напълни чаша. Вдигна я високо, но преди да реагират останалите я изля на земята:
-За мъртвият, за Тангра. Както разбрахте Тангра вече е напълно мъртъв. И като профил. След отговорите на предложението ми няма защо да се съмнявам в това което подозирах, а вие знаете, че и аз знам. Оттук – нататък: всеки ще води живота си. Ще оцелее. Иска ми се само да попитам, от името на трола, който вече е при Тангра: Хареса ли ви, хареса ли ви това, което се случи? Не ми отговаряйте. Въпросът е за вас.
-Как се досети? – попита Тотем.
-Деси – Сиамската котка, не ми даде случайно имената ви. Лесно ме заплетохте.
-Ти сам се заплете. – рече Пеперудка и изписа подигравателно мимиката на леката олигофрения – Сладка съм така, нали? Виждаше нещата такива, каквито искаше да ги видиш. Но наистина, как се досети.
-Единствената към която се насочих сам беше Киберданна. Стана покрай онази статия за марихуаната и шизофрениите.
-Не трябваше да намесваш и Дана, тя има малко общо! – реагира Сиамската котка.
-Тогава – продължи Блоговест, все едно не я е чул – много ме впечатли, че блога пуснал материала за марихуаната е колективен. Свикнал бях да приемам профила, като нещо лично.
-И това те накара да се досетиш? – прояви недоверие Медиума.
-Не. Просто имах едно на ум. После Тотем ми каза за неговия мистър Хайд. Профилът с който се е нападал сам, за дискредитира нападателите си. Правеха ми впечатление стиловете на много от вас. Вижте, аз имам усещане за поза и за естество. Тангра не имитираше, беше естествен във всяка идиотщина. Просто трябваше да изключа, че има един единствен човек и да се съсредоточа върху самия профил. Тук ми помогна самата Сиамска котка, с онези думи, че е възможно само позата, външната страна да е истинската и под нея да няма нищо.
-Ако се питаш кой регистрира профила, веднага след първия бан на създадения от седемте W – та, бях аз. Досетил си се добре за причините. Един вид мистър Хайд, на Тотем.
-Препечатвали сте от книгите му. Нарушили сте му авторските права.
-На нарушителя на авторски права! – остро изрече Медиума – Хубаво беше да се прочетат фалшификациите му от повече хора, за да познаят повече от къде е крал. Тук седемте W – та беше напълно прав.
-Когато опитах да се запозная с този, като виновника за състоянието на сина ми – намеси се Киберданна, Медиума ми призна всичко и се превърнах в част от Тангра.
-Само, че преди това, вече част от Тангра бях аз. – прекъсна я Тотем. – Просто се досетих. Дори кой е, по някои типични грешки в правописа, които допускаше Медиума. Дискутирахме дълго, накрая ме увери, че мисли право. Вече имах проблеми със своят мистър Хайд, но сега щяхме да създадем по-смешното чудовище. Сам посветих Пеперудка и Мойра, добри приятелки са.
-А аз бях приятелка на една от тях! – рече Пепелявата – Фата Моргана и изгледа на кръв Мойра. – И тя ме заплете в цялата история.
-Играхме си на интимни приятелки на Тангра, колкото да предизвикаме ревност.-обясни Мойра – За да го намразят дори тези, които се връзваха на глупостите му. Тези, които подкрепяха смешника, иначе са завистливи и ревниви.
-Създадохме идеалното зло. – добави Медиума.
-В най-смешния му вариант. – допълни Тотем – Той плагиатства, а обвинява в плагиатстване.
-Жалък и болнав – засмя се хладно Пеперудка – а се надсмива над физическите слабости над останалите в мрежата.
-Претендира за морализъм, а само дебне да вкара някоя в леглото си – рече Мойра.
-Ругае тролите, а е трол. Пропуснахте! – почти се провикна Пепелявата, Фата Моргана.
-Графоман, който убедено квалифицира почти всички като графомани – горчиво се усмихна Медиума.
-Жесток към душевните слабости – намеси се накрая и Киберданна – а сам психически лабилен. Като много, много из мрежата.
-Но в един момент променя облика си. – забеляза Блоговест.
-Създадохме идеалното зло. – повтори Тотем – Но въпреки това, то пак беше прието от мрежата. Именно такъв Тангра се харесваше. И решихме да овладеем ситуацията, чрез профила му, който си беше създал със скандали, необяснимо доверие, бавно започнахме да създаваме позитивен образ.
-От злото добро. – направи гримаса Киберданна.
-Получаваше се, получаваше се. – продължи Тотем. – Просто овладявахме злото, както исках, чрез мистър Хайд. Колективните усилия, доведоха до резултат.
-Но в един момент вбесяват трола.- заключава Блоговест – И той отнема живота...На един напълно невинен човек.
Някои каза нещо, но толкова крещящо беше мълчанието, че то го заглуши. Блоговест помълча малко, после рече:
-Тангра е мъртъв. Той беше убиеца. Но и вашето божество, без което не искам и да си представя, как ще понесете вината си.
Вдигна чаша, ръката му трепереше. Отново имаше петна пред очите и не можеше да види дори Сиамската котка и Киберданна в които се беше взрял. Губеха се зад мръсна паяжина.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Сеп 07, 2010 7:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

32. Година и половина след епилога

Напоследък се случваше все по-често. И тази сутрин, а тя и без друго, и както я нарече циганския барон в себе си: “една дрислива”, сина му изглеждаше твърде замислен. Предложи му да дегустира от новото, а той точно това и направи, без желание, изплакна устата си, с уискито, а то истинско постижение на манифактурното производство, надвишаваше по качество, дори много от марковите.
-Провесил си нос. Защо не оставиш тъгата на музикантите. Те са волни сърца. Могат да я разпилеят в небесата, но ние живеем тук на земята. А тук и сега не е време за музиканти.
Младият циганин, не отговори. Виждаше баща си някога, много, много отдавна. Събаряха старата къща, къща с която е свързвал детството си, детството и на родителите си. Голяма беше, но не толкова колкото замъка, който издигнаха после на мястото й. Тогава за пръв и последен път видя в очите на баща си сълзи. Баронът в този ден беше прекалил и с чашките, но се държеше. Благодарение на тях, май изобщо беше трезвен от емоцията:
“Стара е. Обичам я, не знаеш колко я обичам, но е стара. За да не рухне на главите ни и за да даде път на младата. Тъй трябва да се постъпва, че да има време.”
Каза точно: “за да има време”, а не “бъдеще”. Бедният му речник си направи шега и фразата прозвуча, доста по-поетично и въздействащо. От тогава, не се беше просълзявал, не бе изписвал изобщо емоция.
-Защо не плати на хакерите?
-Защо, защо, защото не поисках. Не се притеснявай за достойнството си, те не са наши.
-Те ни зарязаха, можеше да си имаме и проблеми.
Някога след като тролите получиха бан, като ответен удар, младият се обърна към хакерите, които беше издирил, за да ударят социалната мрежа. Нанесоха много щети, които бързо бяха овладени, но баща му се отметна от думата си. Не беше за пръв път.
-Все пари искат. Като цигани се пазарят, но не знаят как да го правят на цигански, а и не говорят езика ни.
Вън спря бозавото бусче, с което преди години беше отвлечен Блоговест.
Излезе великана, скоро го бяха пуснали на свобода.
-Ето и този, и той пари ще иска. Ти застани на мястото си. Да не те вижда, но бъди готов.
Младият циганин влезе в нишата от която виждаше ясно всичко и можеше да реагира бързо.
Той виждаше само рухващата сграда на старата къща.
“Така трябва да се постъпва, за да има време. И с хората, защото къщата е човек.”
Великанът дори не отвори дума. Просто хвана главата на барона в длани и я завъртя бързо. Младият циганин излезе спокоен от нишата.
-Това беше! – рече Великана.
-Това. – отвърна наследника – Сега?
-Онази дупка е още отворена. Дето я изкопа онова момченце детектива – блогър.
Циганинът кимна. Качиха се на бусчето и скоро стигнаха.
-Хайде да го вадим и хвърляме. – рече Великанът.
-Така не се погребва цигански барон. – отвърна младежа – Той ще си отиде в най-хубавия ковчег, с почести, а на гроба му ще има паметник.
-Но...
-Тази дупка е за този който е убил цигански барон.
Великанът се стресна, но се изсмя. Очакваше циганинът да извади оръжие, което да избие, но по-ниския с глава и по-лек с над тридесет килограма мъж, просто тръгна към него, удари първо с ляв, после с десен крак главата на великана и той падна направо в трапа.
-Все се чудя, дали това завъртане на глава е винаги смъртоносно. – рече циганина, хвана главата на великана и я завъртя.
Чу се изпукване, а великана се разкрещя:
-Не мога да се движа!
-О, значи не се е получавало винаги. – хвана лопатата и нахвърли набързо пръст върху великана. Скочи няколко пъти върху мястото, после си оправи възела на вратовръзката.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Сеп 07, 2010 7:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Епилог

Никога петната пред очите не са били толкова гъсти и траеха значително, по-дълго от всеки друг път. Гръбнакът ли го болеше, корема ли, бъбреците ли го срязваха, черепът ли му се пръскаше, не можеше да разбере, а напоследък освен възглавница и женски устни, нищо друго не беше докосвало главата му. На няколко пъти, по една или друга причина, отлагаше да се прегледа. Не беше изминал и триста метра от дома си, когато от слабост се сви на една пейка, след още петстотин седна направо на бордюра. Поръча такси въпреки, че не му се правиха разходи и то го заведе до залата в която трябваше да се проведе премиерата на “Дванадесетте камъка в Давидовата корона”. Интересно му беше да види как се провежда премиера без автор, но не можа. Колкото и голям да беше капацитета на залата имаше поне стотина човека, чакащи отвън пред вратата.
Сравни я с премиерите на свои приятели или хора с които си беше имал работа, добри автори, някои дори класа, а събираха по седем – осем човека. Усмихна се кисело и тръгна обратно. Едва не се сблъска с една жена, която също се беше отказала да чака за ред, но беше успяла да се сдобие с книгата.
Странно лице. Много голо. Възмутително почти. Грим, нямаше грим, а се нуждаеше. Но точно в това имаше симпатично неприличност. А луничките напомнящи пръски кал изглеждаха много, много секси.
Да, това е жената от пролога. Тази, която по-късно стана блогърката Чаена утрин.
Погледите им се срещнаха, той я заговори за книгата. Говореше общи приказки, тя му отвръщаше с общи. По нещо я оприличи с хубавицата Киберданна, макар и не разбра по какво. С нея се срещна само още веднъж. Опитаха се да бъдат любовници, но след блогърската среща и изричането на истината, нещо между тях се беше счупило и след като имаше между тях и нещо истинско и двамата не се задоволиха с имитацията.
Каза му тогава, каза му и тя една болезнена истина.
“Това, което не разбра е защо те наеха. Проверих рейтинга на социалната мрежа. Падал е главоломно, нищо общо с милионите посещения на ден, със стотиците хиляди активни профили. Историята с убийството на Тангра, малко я съживи, наели са те, защото не са очаквали нищо да разкриеш, защото си изглеждал в очите им неудачник. Само за да се пусне слуха, че някой някого следи, което да предизвика реакции и да привлече интерес. Щастлива съм, че успя. Ти си най-силния мъж, макар и в толкова слабо тяло.”
Досещал се беше, не смееше и да си го помисли. Прегърнаха се за последно и си казаха съвсем честно, че няма да се срещнат, а това приличаше на онази гола изповед, която нямаше как да заснеме, но за момента му беше достатъчно, че поне я е изживял.
Друга виждаше по петнистото лице на жената с която, сега нещата се случваха, по-бързо дори и от мисълта. “Пролетна чистота през пръски кал” – каза ли и това, не си спомняше. И къде. В бистрото, кой предложи кафето, кой първи се отказа от кафе и поръча коняк.
Кожата й беше леко повехнала, така че да намеква, че времето тече, че красивото се случва сега и не може после. Очите й говореха повече, макар излишно и не казваха нищо съществено, просто много познати неща от живота.
Тя предложи, при това много прямо да правят любов. Каза си го направо: “секс”, макар не можеше да докара фриволната лудетина, каквато й се искаше да бъде дори на поза и по-скоро го изрече сковано. В което имаше същото онова необяснимо предизвикателство каквото и в калните лунички, а това, което се случи, без двамата да посмеят веднага да си признаят беше далеч повече от секс.
На сутринта изгони мислите, че трябва да се прегледа, изрече го почти на сън:
-Да заминем някъде далече от компютри и социални мрежи.
Още напълно не беше напълно събуден и ако му е отговорила нещо, не чу какво.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница Предишна  1, 2, 3 Страница 3 от 3

Странстващият медиум и приятели Форуми » романи или поредица разкази » Убийство в социалната мрежа
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com