|
 |
|
Малини |
« Предишната тема :: Следващата тема » |
Автор |
Съобщение
|
cefules |
Пуснато на: Чет Май 14, 2009 6:23 pm Заглавие: Малини |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009 Мнения: 557
|
Понеже й се целуваше и понеже нямаше с кого и понеже малините сами изникнаха пред очите й и понеже много приличаха на устни и понеже, понеже….
Усети отмала в коленете, бавно се снижи и легна, разтвори устни, замижа и зацелува малините, като устни ги зацелува. Искаше й се да може да ги отхапе като устни, но нали не бяха устни, а малини и щеше да ги сдъвчи. Играеше с език по тях, виеше тяло, разкопча се, на места разкъса дрехата си. Затърка зърна в тях. И не смееше да отвори очи, тъй като фантазията й ставаше все по-ярка, придобиваше плътност на реалност. Виждаше го през затворените си очи. Виждаше го как я вижда. Стои сред дърветата й я гледа озадачен. Не смее да мръдне за да не изпука клонка, иска му се да наведе глава, но не може. Иска му се да се приближи към нея, а не смее. Устните му се разтварят, мъгла обвива ирисите му. Трепва, движението е неволно. После придобива увереност и тръгва към нея. Бори се с клепачите си, те желаят да се отворят. Тревата прошепва през непредпазлива стъпка. Истински е. Не е фантазия. Улавя мириса му, остър е. Запотен е. Усеща близостта му. Престава да мисли, иска да го види, но не с очите си, за да не го изплаши. Плахо приближава устни към нейните, но върха на езика му първо заиграва по малината по която играе и нейният. Тя се засмива. Избутва малината в устата му. Отгризва я и зъбите му леко застъргват върха на езика й. После бавно започва да обира сиропа от размазаните плодове по тялото й, а той е навсякъде. Чува го как се съблича. Пипнешком му помага. За миг замръзва. Срязва я мисълта:
„Какво правя!”
Прогонва я:
„Който и да е той, ще му се отдам. Няма и да разбера кой е, защото няма и няма да отворя очи…”
Изстенва когато влиза в нея и от този момент нататък съзнанието й потъна в дълбок сън, а тялото й лудува ли, лудува. Стискаше очи дълго след като си тръгна. Мързеливо се изправи, дълги минути се обличаше. После си спомни за какво е излязла. Набра една кофа малини и тръгна към дома си.
Напали огнището, приготви казана, напълни бурканите и остави компота да ври.
Унесе се наблизо. Още алените плодове играеха пред очите й. Сега й се присъни, че е отворила очи и на мига той е изчезнал, превърнал се е в малини, а малините са устни. Първо невинни, но изкусени от голотата й се подават на похотта и я целуват ли, целуват, докато, тя, получи това което иска от тях. Наслади им се, а след туй вече непотребни и стават неприятни, че вече са й дали всичко което могат и повече не могат да й дадат. Тогава ги събира и хвърля в казана както и направи, но разликата е, че между малините е и тя. А тази която ги бере е едновременно и тя и не е тя. В червена рокля е, такава каквато си е представяла блудницата от Апокалипсиса. Хвърля и себе си в казана, а в казана ще ври вечно. Разбира го.
Събужда се от собственият си вик. Иска й се да обърне казана, да строши компотите.
Част от нея още е под въздействието на съня. Знае, че е в казана и ще гори в този казан вечно. Друга нейна част ридае. Друга крещи: „Знам, но си заслужаваше!”
Разкъсва се, гърдите й врят. Не може да заспи до сутринта. Върти се из двора, не иска да поглежда към огнището, но хвърля несъзнателно погледи през рамо. С огнището сякаш утихна и болката.
Пренесе компотите в килера.
За по-малко от седмица мъжът й пресуши компотите, сутрин за отрезняване. И изми бурканите в които вряха желанията й и греха й. |
|
Върнете се в началото |
|
 |
|
|
 |
|
Страница 1 от 1 |
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|