Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Представи си, че той има любовница, че ти знаеш за нея, че той почти знае, че ти знаеш, но не е сигурен трябва ли да си наясно. Все още балансира между две реалности, пред дилема е. Тя му харесва и нещо повече. С теб е свързан...и много повече. Рутината е на твоя страна, ако можеше би хвърлила с презрение подобен коз. Дори да спечелиш си наясно, че винаги ще ти горчи съмнението, че си спечелила благодарение на нея. Пушиш твърде много напоследък. Гадно ти е да му отмъстиш, иначе лесно би му сложила рога. Не ти е до интимности, не и до интимно споделяне на тяло. Искаш истината, макар с нея да си наясно. Представи си, че не я мразиш. Задушава те. Образът й, пълзенето на нейната проекция: от мисъл, чувство и отрова, подобно змия и тежко заболяване навътре, навътре в същността му. Сега го опознаваш по-добре от всякога, изпитанието изостря мислите ти, разтърсило е всички навици и неочаквано си се събудила, разбрала си колко време е минало, на колко въпроси не си получила отговор, а си забравила да си ги задаваш, защото си се чувствала защитена в дома ви крепост. Сега и той е открит, по-открит и уязвим от когато и да е било. Той е болен, неосъзнато влюбен, греховен е, къса се отвътре: рухват моралните му структури, свикнал е с тях, като беззащитно дете е. В същото време пиян сатир, напълно омагьосан от нея. Неспособен да устои на привличането. Той пада и така пада, че е все едно да обвиниш катурнал се от терасата, в мига на краткия полет, че не може да се спре и ще се разбие.

Представи си, че си обсебила тялото й. Както се случи на онази съпруга, която изживяваше всичко което по-горе, може би, се опита да си представиш. Тя се опомни съперницата си. Премери се удивено в огледалото и реши, че е твърде мършава. Погледна се в очите, тоест за пръв път срещна онзи поглед, който желаеше да види. Нищо, нищо по-особено нямаше в очите й. Никакво безсрамие, никаква дързост на кучка, която отнема чужди мъже. Никаква глупост на жена, която се оставя да бъде играчка в ръцете на семеен. Никаква божествена искра, която би си заслужавала. Нищо, просто женски очи.

Лице, като лице. Хубаво, даже красиво. Но красивите днес са толкова много, а тя не е от фаворитите. Би могла, но не й достига ни характер и й липсва малкото очарование / може би изкривено зъбче/, което би придало на красотата й дух. Няма и стил...Не е онзи, който би могла да има...Примери лицето й, затвори очи. Представи си как би изглеждала, ако имаше онова усещане което й липсваше. И като си представи: намрази я. Хрумна й да нареже лицето й. Можеше! Стори й се недостатъчно. Прииска й се да я отдаде на първият срещнат. На първите сто срещнати. Да проституира с тялото й. Сладост я обзе, опияниха я фантазиите. Смесица на отмъщение с възможността да изпълни всичките си най-забранени сексуални желания. Не можеше да задържи дъха си, едва се държеше на краката си, трепереше. Тази която развали живота й, можеше да си получи заслуженото.

Съблече я, започна да я облича, за да е по-привлекателна и да направи повече глупости за една нощ. Спря се...

Потърси къде да седне, намери креслото. Разплака се. Представи си, че на нея правят това, което тя се готви да стори с любовницата му. Не беше способна, не. И в крайна сметка, толкова ли е виновно горкото момиче. Затърси в телефона й запаметени номера, които да изглеждат като бивша връзка. Имаше много мъжки номера. Дали да поговори с някого, да му чукне среща. Можеше да тръгне на добре живота й. Можеше просто да й липсваше кураж или може би беше прекалено горда за да потърси насъщното си щастие и се задоволяваше с временната измама, че има някой макар и женен.

Запита се има ли право да се бърка в избора й.

Не, но пък имаше право да спаси себе си, брака си, дългогодишният, стресовете на децата, срама от хората, а и не на последно място...

Ридаеше вече. С глас, високо, високо ридаеше. Обичаше го. Въпреки всичко или именно поради всичко. Понякога прекаляваше с бирата, не винаги се и представяше на висота в леглото, не че не беше способен, напротив: биваше си го, но ума му другаде, алкохолната концентрация висока, умора, чист мързел и семейно отегчение. Гадна смесица и мазен корем. Поне преди имаше коремна преса като статуя.

Кикотеше се истерично. Лъжеше често, не сериозно, даже не се усещаше. Лъжеше и му личеше. Не му пукаше, че закъснява. Връзката им е била разбита преди появата на това му хоби. Връзката им е била разбита, а още го обичаше. Даже повече, за това не й правеше впечатление, че връзката им е била разбита и живее с един приятел с който ту се забавляват, ту си играят на съпрузи, но най-вече играят по-бизнес правилата на предприятието наречено семейство. С дребните “прееби другарче”, кой пес ще захапе скришом от другия общият кокал към който уж и двамата не проявяват кой знае какъв апетит, с доверието което нямат към други, но своето предават. Връзката им е била разбита, но на нейно място имат делова протеза, напомняща действителната връзка, която беше помежду им. Но тя още, още го обичаше и още, още имаше шансове да пробуди чувството и у него. Ако не беше тази пречка, тази пречка над чието тяло сега имаше воля.

Представи си, че си на нейно място.

Телефонът звъни. Тя вдига, чува гласа на съпруга си, как се лигави на любовницата си. Може да го отреже, може да го отреже и комедията да приключи. Той и без друго търси само бягство у малката, тя и без друго в него: само утеха.

Ако тя четеше тези редове, а не беше изживяла всичко, би рекла:

“Щях да го отрежа, да му наговоря такива неща, че повече да не я потърси!”

Само, че вместо да стори така, уговори среща за след два часа.

-Ама, че съм луда! – не се разбираше.

Застана пред огледалото. Изгледа критично, заби й се кама в сърцето, като си представи как ще я направи да изглежда. По-хубава, значително по-хубава щеше да изглежда и от нея.

-Девойче, девойче! Не знаеш как...

Започна да “редактира” с грим лицето й. Така му казваше, умееше го. Предаде своят характер на усмивката й. Концентрира се върху блясъка на очите й и малката го придоби.

-Сега вече си го отнех! Завинаги си го отнех, но за последен път, така бурно ще го любя...

Изкикоти се.

-Побъркана съм. Но и лудостта й отива. Това е истинската любовница.

Напарфюмира я твърде сладострастно. Отпусна един подгъв на роклята, така че да е по-дълга, но пък изряза по-дълбоко цепката. Изправи стойката й, вирна дупето й. Още грим сложи.

Тогава той позвъня. И като я видя, зяпна като шаран. На влюбен анимационен герой приличаше, не на мъж от плът.

“Ама, че смешник!”

Вместо веднага в леглото, той пожела да излязат. Призна си, че се смущава, че не е очаквал, че може да изглежда така. Разби му се словореда. Искаше да каже нещо, не можеше да върже добре мисли. Жалка картинка.

В краят на вечерта, когато чашките вино станаха повечко, а тя започна да се притиска в него, той се дръпна.

-Ти си чудесна! Не го очаквах! Съжалявам! Не искам повече да те мамя.

Целуна я по ръката и прояви нещо, което сам не беше го очаквал от себе си, но и съпругата му, която явно го познаваше, по-добре, отколкото той сам се познаваше, не очакваше да го стори. Той рече:

-Женен съм. Държа на семейството си. Не искаме да се срещаме повече. Беше прекрасно!