Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » проблеми и политика  » Притча за изборите

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Притча за изборите « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Съб Юни 27, 2009 10:24 pm    Заглавие: Притча за изборите Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Вървят в строй с ритмична крачка. Не са бързи, ако ускориш малко ход и го поддържаш не особено дълго, зависи от това колко си го ускорил, с дни можеш да забравиш за тях и дори да не чуваш звука от маршовата им стъпка. Не веднъж си ги замерял с камъни. Удряли са ги по щитовете, по шлемовете, но виждал си как отрязани тежки стволове са падали върху им, с трясък без да убият никого, без да объркат равномерният им ход. Навярно са милиони. Редиците им свършват зад хоризонта, а си ги гледал и от високо и си мислил, че до там където си, дори не могат да се покачат, но те са го правили, при това без да се забавят. Свикнал си отдавна с тях, въпреки, че те преследват, въпреки, че знаеш, че ще те сгазят или най-малко ще те погълнат за да те превърнат в един от строя си, което ако не е смърт, поне не прилича на живот. Метални ли са или само блясъкът им е метален, така и не разбра. Знаеш колко да се отдалечиш от тях, за да си в безопасност за да се нахраниш, да си поспиш, да решиш някой друг ежедневен проблем, че дори и да помечтаеш или да направиш някоя малка, голяма беля. Опитвал си се веднъж за винаги да се отскубнеш, но уверил си се, че рано или късно пак чуваш позабравеният звук на маршовата стъпка, усилва се, докато видиш силуета на първата редица. Няма бягане завинаги от тях. Това е живота. Войните са войни на времето, под броните им са секундите. Зловещи изглеждат, но в крайна сметка си им благодарен, защото знаеш, че ако не те преследваха, нямаше да имаш този свят и този живот, който видя по време на сериозната ви игра за гоненица.
Идва момент обаче, когато те довеждат до много трудни положения.
Например сега. На седмица път зад гърба ти са, а ти си пред пропаст. И на ляво да погледнеш и на дясно, пропастта не свършва. Не е много широка, най-много четири години. Времето по някога е и мярка за разстояние. Не е много широка, но не можеш да я прескочиш. Опита се да разтвориш криле, но никога си нямал. Имаше чувството, че този път като листа ще се разпукат над гърба ти и разтворят, но не се получи.
Имаш няколко моста. Всички до един нестабилни. Въжени, с прогнили дъски. Пред някои от мостовете са застанали митари с дебели вратове, на други от мостовете са от отвъдната страна и виждаш, че ще трябва скъпо и прескъпо да платиш за да минеш. На други скачат и играят, клатят конструкцията дрипави хлапета с екзотични черти. На друг се разхождат хора с празни погледи, а сред тях има и такива които носят огромни ножици и може да им хрумне всеки миг да преместят въжето. Друг е застлан с охлюви с блестящи, хлъзгави тела и трябва да минеш по тях. Прилитат хищни птици, доста тежки. Кацат ту на единият, ту на другият мост. Изобщо: гледката не е примамлива.
Но войниците настъпват, настъпват, настъпват.
И друг път са те довеждали до подобно положение.
Това е положението на неизбежният избор. Тоест: когато нямаш избор, да не вземеш избор.
Каквото и да направиш го вземаш. Войниците ще те погълнат или изтикат в пропастта. Войниците: тоест времето, което е пожелало избора ти. Криле нямаш, имаш нестабилни мостове.
И друг път настъпващата армия те е довеждал до такова положение, защото в живота е изключено без такива моменти. Не би бил истински живот или най-малко не би бил свободен живот.
Хубавото сега е само едно, че сега поне знаеш, че разстоянието е четири години. Макар и много да са възможностите за погрешен избор, който може да обърне тези четири години във вечност.
Имаш време, една седмица да помислиш, кой вариант е най-добър.
Аз ще мина по един от мостовете, защото по мостовете има някакъв шанс, да оставя пропастта зад гърба си.
Без тяхна помощ, колкото и неблагонадеждни да ми изглеждат, това е невъзможно.
[/u]
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » проблеми и политика  » Притча за изборите
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com