Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Не чувстваше жега или студ. Не понасяше никакви дрехи, но можеше да командва цветовата гама около себе си. Обличаше се с мисли и настроения, имитираше дрехи. Копринена рокля пърхаше като криле на пеперуда или кожа от никога съществувал звяр, изглеждаше, че я загръща. Сребристо впито трико с тъжен оттенък я правеше да прилича на робот, произведен по поръчка да имитира стара холивудска фантазия с еротичен привкус с пурпурно наметало над тази ексцентрична дреха беше неотразима. Тогава казваше: “облечена съм в изгрев”. Защо изгрев? Не съумяваше добре да обясни. Не умееше добре да си служи с думи, умееше добре да се облича. Обличаше се и в тъга, която изглеждаше плетена от паяжина. Сива, но не официално. Някак повехнала, правеше и лицето й да изглежда по-повехнало отколкото е, но имаше някаква сладост в изкуствената възраст. Обличаше се и в радост, тя не беше бяла, а оранжева, но десет минути след като е изчезнала от погледа на онзи който я е видял, не се ли е съсредоточил да запомни оставаше с впечатление, че е била в бяло и е било слънчево, независимо колко мрачен е бил деня. За да крие истината за себе си, налагаше се да пътува, да сменя местожителства. Беше внимателна потънала в мисли, да не се преоблече внезапно на многолюдна улица. Това все пак се случваше, защото не можеше толкова добре да се владее. За детството си малко разказваше. Не знам как изобщо е живяла сред познати хора. Вероятно дарбата й се е появила по-късно. Може би комплекси от бедност, че не е можела да се облича като останалите момичета, а има изтънчен вкус и е красива. Допускал съм го на глас, тя се е смяла, но ученическата униформа с която тутакси се пременяше, не изглеждаше ни весела като смеха й, нито закачливо секси, както се стремеше да ми внуши с приказки, че й стои. Казваше ми, да не се мъча, защото няма да отгатна, тя сама помнила малко. Не си заслужавало.

Може би изнасилване! Не смеех да я попитам това. Оставена е някъде с разкъсани дрехи. Развиделявало се е, нямала е как да се прибере и се е покрила с фантазията си. Защо си търся изобщо обяснение. А, ако е паднала от космоса? Нищо, че изглежда най-земната жена. Това, че умееше да фантазира само я правеше по-добър реалист. Пътувахме достатъчно дълго заедно, че да се уверя. Знаеше на кой можем да имаме доверие и на кой не. Кога консервираното не е от добро качество, дори да не го е опитвала никога и етикета на продукта да не означава нищо. Знаеше коя улица е опасна и коя не. В кой град можем да останем по-дълго и да съм доволен от печалбата си. Вдъхновяваше ме и си свирех нещо непознато идещо от дълбините ми. Никога не съм си позволявал да композирам, никога преди да се срещнем. Не съм и подозирал, че някой може да хвърли цент на уличен музикант който свири нещо непознато. Казвала ми е, че музиката ми не звучи непознато. Ровила се е в паметта да открие подобието й, но не успяваше. Допусках на глас, че плагиатствам. Това беше без всякакво значение. Каквото свирех и без друго забравях, а за мое парче нямах никакви претенции. Вдигаше рамене, обърканост се четеше в очите й.

“Възможно е, но знам ли: може пък да не съм я чувала, а да ми звучи познато. Както следващият ден от живота ни не сме изживели, а ни изглежда познато. Толкова естествено звучиш напоследък. Като живот са нотите ти, не те лаская, имам нужда от тях.”

Тя предлагаше кройки на фантазиите си из малки ателиета. Понякога успяваше нещо да продаде. Когато много ни притиснеше лошият търговски шанс се обличаше в пъстра циганка, гейша, хетера, индийка и танцуваше, докато свирех. По няколко облекла сменяше, но в такива случаи минаваше за необясним фокус, а не за необяснимо явление. Събираше набързо гмеж, после се забавлявахме. Когато и този номер не минеше, а в града имаше нощен клуб имитираше стриптийз, казвам имитираше, защото не откриваше истинска голота. Това не бяха нейните гърди, нейните са малки с големи зърна, тези биеше на очи, че са онази мъжка фантазия, която се купува от хирург. Изобщо формите й не бяха нейни. По-облечена оставаше, отколкото е с дрехи обикновено, но никой не се чувстваше измамен, освен тези които желаеха да сключат договори с нея, но получаваха откази. Превръщаше дрехите си в пеперуди или птички, разтваряха се като облаци или излизаше като от пламъци от тях, падаха като водопад, разсейваха се като дим, пръскаха се като конфети. Тя беше най-красивата измама, макар да бродеше гола като истина.

Когато останехме сами се обличаше в природа. В цветчета, в кора като дръвче, а оставаше жена. Цъфтеше неволно и когато се любехме.

Казваше, че не е любов, а влечение плюс голямото доверие което имаме един към друг. Отвръщах й, че й вярвам. В убити тонове и облекло на слугиня изчезваше голотата й в такива мигове. Ставаше тъжна, много тъжна:

-Не заслужаваш измамата, толкова си истински. По-добре я срещни, истинската. Но не съм сигурна, че ще те отстъпя.

Веднъж се облече в цяла гора и трябваше да я открия из нейните собствени пътеки.

-Аз съм нимфата на гората...-смя се, закачливо й беше и не можеше да ме излъже, че не е любов.

Обличаше се и в градини, а веднъж в пусто селце.

Не знам липсва ли ми, чувствам я навсякъде около себе си. Месец и половина мина откакто се събудих сам. Свиря онези странни композиции, чувствам я в мелодията. Мисля си, че не е изчезнала. Просто се е облякла в свят и трябва да я открия в дрехата й.

Гола и истинска. Знам коя е тя!