Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Аз съм русото й перчемче. Онова с което не могат да се справят фризьорките и прилича на извило шия назад, кукуригащо петле. Палаво съм и закачливо, не стоя по прическата й. Убивам сериозният й вид, когато се опита да има такъв. Точно тогава, най-закачливо изглежда благодарение на мен и онзи или онази която се опитва да респектира, едва сдържа смеха си, колкото и сериозна да е работата. Това я вбесява, вбесява я до изчервяване. Мълнии сънува и зли сили на мрака, за стотни от секундата ги сънува. Иде й да експлодира и да ходи по стените и тавана, да има гранатомет на рамо и да пусне снаряда в бляскавия църковен купол, който й се привижда. Тя не знае, но това златистото е само мое далечно отражение, далечно отражение, а усмивката му не е подигравка над нея и безсилния й гняв, а си е самата му природа, която пък е част от нейната. На границата на избухване се засмива:
-Ах, ти! - прави жест, че е безсмислено да бъде сериозна с несериозен човек като събеседника си - Не е никак смешно, но ти няма да пораснеш!
Няма да порасне тя. Поне докато ме има. Ножиците често са се стягали, боляло ме е, чувствала е болката, макар не е разбирала откъде иде. Мислила си е, че е от бъбреците, но гилотините са спирали малко преди да ме посекат. Истински Индиана Джоунс, все на косъм ми се разминава. На косъм ли казах? Смешно да употреби израза, едно русо перчемче. Тя гали любимите си с мене. Аз обичам да бъда галено от тях, докоснат ли ме, тя го чувства като устни в зърната си, топъл дъх по слабините си, нежно плъзгане на длан по бедрата си, лъкатушене с език по гръбнака си, винаги различно, много силно, очи затваря и проглежда с върховете ми, те са вече пламъци, топли пламъци, връзки с един далечен свят зад петнадесет галактики от който получава нежни сигнали, там е само море и пясъци, живи пясъци, златисти перчемчета, дишащи набъбнали пясъци. Кожата й набъбва като песъчинки. Една секунда се разтваря на милиони и я поглъща, преди да впие устни в устните на този, нежния. И да му отдаде същата емоция, която е получила, че и повече. Тя го умее. Тук нямам принос. Аз съм изкушението, не нежността й. По-точно, само част от нея съм. Едно перчемче, а тя има устни и пръсти и чувствена кожа. От тези жени е, които с цяла душа, до сетно атомче се отдава. Е, понякога страда, а аз с моята усмихнатост, само я дразня в огледалото, но в такива случаи блясъка ми е гузен и приличам общо взето на виновен домашен любимец.
Будя умиление и по-скоро от затрогнатост са сълзите й, отколкото от болка, по-онова, което се е случило след другото което сме направили.
Това съм и искало. Трудно плаче, но тръгнат ли й сълзите освобождава се от отровата, а и като се усмихна, разбира, че заради мен си заслужава да си живее.
Вече губя връзка с нея. Дълго след като ме отряза, виждах все още с очите й, чувах гласовете, които чуваше, усещах онова което й кожата й, в устата си нямаше вкус, дори горчилка не усещаше и с очите си не я усещаше, а трябваше даже да налютяват. И ароматите едни, мъчителни, като повяхване, като на погребение. А колко весело започна всичко. Много пияни бяхме, тя не толкова, но аз, изглежда защото за пръв път получавах комплиментите.
-Ех, това перчемче, сладурана!
Гали я, натиска я, целуват се. Няма й от два часа откакто се заговориха. Не е толкова лесна, никак даже. И този не беше кой знае какво. Бира на преустроената като кръчма кошара на плажа, после втора. Приказки за туй - онуй, а той е като хипнотизиран от мен. Не от нея, разбирате ли, от мен. Не е за първи път, аз да съм причината, но всеки назовава друга, всеки за друго говори. Той "перчемчето" та "перчемчето", а гласа му игрив също като характера ми. Просто виждам себе си, в мъжко тяло. Изглежда и тя вижда точно това, а то е онова което в най-горчивите мигове в огледалото винаги я утешавало. И й се иска да е така. Отношенията с мъжа й в най-дълбоката дупка. Той е солиден човек, сериозен, може да се каже, даже готин. Има си странности, понякога е много скучен. Респектиращ, ала безобиден. Най-близките му само знаят колко, а тя най-добре от всички. Не е и много сексуално жарък, а при това условие си беше позволил даже да кръшка. И това мина, ала на негово място настъпи мъртвотата. Все едно нямаше въздух в дома ни. Всички се задушавахме. Усмивките едни стъклени. Все едно сме на работа, не в семейството си. Напоследък нещата малко живнаха, но още дъх на старост се стели, а той пак закъснява, пак уж служебни ангажименти. Плаши го морето, вече не може да се съблече както някога. Няма е емоцията. Плаши го това, че я няма. Не ме гали, лъже се, че някой лъже.
Този непознатият е друго. Само очите му тъжни, иначе целият характер. И все ме докосва, а докоснат ли ме, когато искам, а аз искам, полудява и тя.
Плаша се, че съвсем ще объркам работата. Не знам дали приключенията са уместни за това й състояние, а той, пак:
-Много е секси. Много е секс това перчемче!
Много съм секси! Да. И не издържам, и губя ум. И тя губи. Прави се, че не разбира, защо тръгват на разходка в страни от плажната ивица. После е много секси, гласа й:
-Какво правиш, ти май ме събличаш?
Плъзгат се дланите по краката й, кога е легнала, не помня.
Отново съм връзка с планетата с живите пясъци, настръхналите. Настръхнал и по нас е пясъка, той ме целува. Мен, никога не са ме целували, аз съм просто перчемче и не би трябвало да чувствам...
Срещат се и на другият ден, не е съвсем фриволно. По-дълбок е отколкото изглежда и далеч по-тъжен. Май и болен, нещо. Крие. Не е здрава тази слабост, много е слабичък. И тази болка в очите му. Приличаше на тъга, но е болка. Яде го нещо отвътре, а може би не само едно.
В следващите дни, учудващо е, ала изглеждат по-свежи, избистрени.
Знаех си, че не бива да се забърква в приключения. Вече не е развлекателно. Никак не е. Има и друга болест или може би болести, в този тъжен човек, но най-силната, на която се дължат и останалите е, че я е нямал в живота, а той не разбира и все "перчемчето й", "перчемчето й"...
Мъжът й няма да дойде, вече е ясно. Но тя не е наясно, защо иска да се върне. Мога да кажа само, че постъпи правилно. На седмият ден си тръгна, без мен. Мен отряза и ме подари за спомен.
Гледаше я, ококорен, не може дума да промълви. Иска да й каже: "Не биваше!", а в същото време не иска да омаловажи жеста й.
Разделят се с целувка. Красиво беше.
Още следобяд ме е изгубил на плажа, разнася ме вятър, заспивам. Но по-добре, че ме изгуби. Не ми се слушаше: "Бенката ти, ах бенката ти, толкова е секси!".
Не може да се отрече. Изтънчен естет. Знае и къде и как да докосне. Но не му върви.
А мъжът й, изобщо не забеляза, че ме няма.
Мен, най-голямото й очарование.
Имаше защо да е щастлива.