Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Дишам те,
откакто ме е имало,
макар да си била на месеци,
а аз за първи път проплакал съм,
преди зърно да ми изпълни устните
друга обич утеши до времето,

преди да повелят сезоните,
ферментите изпълнят клетките,
идеите изгубят се сред формите,
изчезнат също великаните,
отворят се през приказки шосетата,
хартията добие друга дикция,

изгубя удивление в разбиране,
настроя си машината на тялото,
във строй да крачи със роботите,
в режим на седем или по тринайсет часа,
/зависи и от време и условия/
а иначе оставил съм да пие сатира,
в гръдта ми да пирува и да пее,
изпада в бяс и съществува,
забива нокти във разумното,

а аз те търся,
без надежда, вярвах,
ето,
че те срещам
и прегръщам,
и целувам,
любя...

теб която толкова години
дишам, дишам, дишам...