Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

hristam

Ще бъда нощ. Беззъба и проклета.

С олющена луна и със звезди,

забити като гвоздеи в небето.

А долу в тъмното реката ще кърви

и като вени ще се стичат бреговете,

попили непокорния ми мрак.

Очите ми проляха цветовете -

до бледо сиво ги изплаках чак.

Не те очаквах. Но ме пожела

до дъното на всяка моя тайна,

и ме съблече от тъмата. И изгрях.

Не знаех, че съм толкова сияйна.