Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Иска ми се да поговоря с луната на "Ти",
по въпросите за слънцето,
колкото и тривиално да е,
че са го правили милиарди пъти поетите,
а аз дори не съм такъв,

бих оценил откровението й,
дори гръдта й, да е мъртвият камък
от учебника по физика
или напомнящата за нея блондинка,
хванала среднощният влак,
за своето никъде,
а преди това продала,
чест и душа, и любов,

може би, за свобода,
а може би, за нищо си,
което да звучи свято,
но истината не е винаги в звучението,
ако изобщо има такава,

тази, която е толкова объркана,
че съм я срещал само на сън
и не е от плът и кръв,
а слънчево зайче,
отразено от последният нокът лак,
останал по повехтели вещи,

на минало загубило усещане за самобитност,

тревожна част от мен
от която едва ли ще науча нещо,
но чието откровение бих оценил

и дори бих пожертвал много,
за да я изтръгна от това мълчание,
ако беше възможно,

за щастие, нито тя,
нито приличащата на нея луна
която искам да заговоря на "Ти"
могат да ми дадат онези отговори

и ми оставят безумното ровене
в небесата, докато пиша
и крилете, докато те целувам,
които ме спасяват от падане.