Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

neslanchice

***
Беззвездно, в притъмняла тишина
догаря бавно есенният ден.
И уморени късчета усмивки
заспиват и сънуват вместо мен.

Вали, дъждът подрежда нотите,
а вятърът припява с тъжен глас.
И дните черно-бели на душата ми
безцветно дишат и безсънно спят.

Закичили с цветя коси, мечтите ми
отлитат в онзи омагьосан свят -
там пяха и се любиха душите ни,
останахме. И връщаме се, пак...
_________________
* До истината отвъд разума се стига само с любов...