Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Тя беше красива, но особена.

Веднъж както си вървя в гората, видя прелестни, непознати цветя. Спря се възхитена край тях. Стори й се, че й се усмихват. Усмихна им се и тя и дълго се взира в тях, но когато реше да си тръгне, през главата й мина тъжната мисъл.

“Те ще са тук и ще са все така щастливи, а мен ме очаква сивия живот!”

Обърна се и реши: Хубава съм като тях, защо да не бъда и щастлива като тях.

Седна в лотос, потъна в съзерцание и от страни наистина приличаше на едно малко по-голямо и тромаво подобие на цветята. Когато вятъра крадешком, като стар похотливец, успяваше да се провре през дървета и клони за да развее косата си или да пъхне своя част под ефирната й рокля и да я издуе, беше по-красива и от тях, дори. Когато започнаха да я жилят и хапят мравките, почувства го по-скоро като възбуда, а небето разкъсваше облаци над върховете на дърветата, бавно настъпваше здрач, а с него и разочарованието, че съзнанието й няма да я напусне, че дори да я напусне и тя полудее, най-много да изсъхне от глад и жажда, горските насекоми и зверове да оглозгат тялото й и вместо красота, да остане грозно.

Никога не можеше да има щастието на тези цветя. И това още повече я натъжи. Зарида, заговори им на непознат и на себе си език и още й се струваше, че те й се усмихват, а сега това й приличаше на присмех.

Изправи се рязко. Изсмя им се и тя. И за да им докаже, че тя има преимуществото, свали обувките си и затанцува като самодива отгоре им.

Докато ги унищожи.

С това не стана по-щастлива, но цветята не й изглеждаха вече, по-щастливи от нея.

Това бяха последните потомци на един стар и изчезващ вид.

Никой повече не ги видя.

Хубавото е, че става въпрос наистина за една особена жена. Изключение.

Лошото е, че по същият начин много хора изявяват желанието си: да бъдат красиви или популярни, да бъдат писатели или обичани, богати, славни и т.н.

Но най-ужасно е, че най-често по същият начин се изявява желанието да си просто човек.