Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Тъй сладки са тези сигнали,
промъкват се в мен
и се галят,
гръбнаци по
котешки търкат,
извиват
в наслада
и мъркат,
побъркват се,
пръскат в стотици
подобни камшици
езици,
които със връхчета
бягат,
разпадат се в зной
и прохлада...

прохлада и зной,

зной - прохлада,
вълна благовонна
помада,
потича,

и лази
с талази

и моля се
Бог, да ме пази,
че вече самия не мога...

Сигнали със поглед,
със мирис,
лек намек във пъстрия
ирис,

със въздух
настръхнал в заряди
и смях
на фриволни
дриади
в гласа ти,
едва го подтискаш,
и близко си,
още по-близко...

И моля се
Бог да ме пази,
че вече самия на мога.