| |
  |
|
| Почакай |
« Предишната тема :: Следващата тема » |
| Автор |
Съобщение
|
| neslanchice |
 Пуснато на: Съб Май 09, 2009 5:55 pm Заглавие: Почакай |
 |
|
Регистриран на: 08 Май 2009
Мнения: 40
|
Почакай
Не ме превръщай в спомен, още не.
Почакай да узрее житото.
Да почернее синьото небе.
И да задремят уморени птиците.
Не ме превръщай в спомен, още не.
Почакай слънцето да избледнее.
Стихийно да се върне самотата.
И да поиска да си сам със нея.
Не ме превръщай в спомен, още не.
Почакай да завластва тишината.
Цветята да изгубят аромат.
Земята да се сгърчи като рана.
Почакай красотата да изтлее.
Да спре да диша, да изгуби глас.
Бездушна ще е болката, без цвят очите ми.
И ще е лесно - сън ли бях или магия, ничия...
Тогава. Но сега недей...
27.03.2009
_________________
* До истината отвъд разума се стига само с любов... |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
| qbylkov^cvqt |
| Пуснато на: Нед Юли 12, 2009 1:24 am Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 15 Май 2009
Мнения: 32
Местожителство: Русе
|
Няма никога за теб да бъда спомен -
аз съм усмивката на слънчевото цвете,
росата натежала в очите на птица,
топлината и доксването на ръцете...
Няма никога за теб да бъда спомен -
аз съм сладостта на медената капка,
разляна върху аромата на хляба топъл,
разпиляла самотата като кръпка
на риза стара... Аз съм жива, истинска
реалност, музика във тишината,
музика от струните на твоята душа,
изтляла от пепелта и събудила искрата
на Живота... Няма никога да бъда спомен -
аз живея в теб и в тебе дишам,
аз съм ти, тъй както ти си мен
и в тоя свят безумен винаги ще бъда с теб. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| Slava56 |
| Пуснато на: Нед Юли 12, 2009 9:23 am Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 11 Май 2009
Мнения: 91
Местожителство: Ямбол
|
И двете стихотворения са просто невероятни!
Поздравления! |
|
| Върнете се в началото |
|
|
|
|
|
| |
|
Страница 1 от 1 |
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|
