Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

papadok

Тя, прекрасната!

Тръгвам.
Усмихнат.
Горд.
Нали човекът е човек, когато е на път.
Правя голяма крачка напред.
Някой отзад подкосява краката ми.Падам.Яростно поглеждам наоколо. Хора. Много хора. Добри. Усмихнати. Съчувстващи. Не може да е някой от тях. Не може.-Съдиятаааааааа!!!-ръмжа обидено/***бел.на героя: В последствие авторът ми обясни, но това в последствие, тогава още не знаех, че съдиите са ограничени бройки, или ограничени-не разбрах. И затова не се намесват за дребни неща, или пък за дребни хора, или пък за дребни пари-и това не разбрах. Само за големи неща, или пък за големи хора, или пък големи пари. Винаги „За”, никога „Против”. „За” големите хора, купуващи ги с големи пари. Ама това го научих в последствие, тогава още не го знаех.***/.Станах. Изтупах калта от себе си. Наведох се. Взех си гордият поглед. Пратих го на химическо чистене. После си го сложих.
Погледнах гордо.
Видях високи върхове, достойни за покоряване.
С бял сняг и кристално чист въздух.
Изпъчих се.
Тръгнах.
Направих гигантски скок напред.
Полетях.Сякаш докоснах върховете. И белият сняг. Вдишах кристалният въздух. Някой отзад подкосява краката ми.
Приземявам се.
Всъщност падам.
Пак.В калта.
Поглеждам смутено наоколо. Хора. Много хора. Добри. Усмихнати. Съчувстващи. Някой от тах ще е. Някой от тях, сигурен съм. Изправям се бавно. Не взех гордият си поглед. Обърква ме.Виждам върховете. Не протегнатите да ме спънат крака. Пък и химическото чистене е скъпо. Оставих го. В калта. Приведох се. Ниско. Прегърбен. Още стърчах. Приклекнах още. Изравних се с другите.
Станах човек.
Като другите.
Усмихнат.
Съчувстващ.
Приведен.
Бе добър човек.
Тръгнах.
С плахи стъпки напред. Ставало бе. Не било трудно. Почнах да изпреварвам останалите приведени. С плахи стъпки. От време на време усмихнато и съчувстващо протягах крак и подкосявах краката на някой горд, крачещ с големи стъпки. Въбще всичко, което трябва да прави добрият усмихнатият съчувстващият наведеният- човекът. Вече бях в челните редици. Вече виждах изворче с кристална вода в подножието на върховете. Мамещо. Вече вкусвах водата. Спънах още един. Имаше шанс да бъда даже първият, напил чистата вода. Измил калта от лицето си. Някой отзад подкоси краката ми.
Паднах.
Пак.
В калта. Прегазиха ме няколко добри хора. Не успях да видя дали са съчувстващи. Лицето ми бе затиснато в калта. Но щом са добри..... Нали отличителният белег на добротата е съчувствието, така че със сигурност са съчувстващи. Прегазиха ме съчувствено. Въобще не гледам наоколо. Няма да ставам.
Легнал имам широка база.
Стабилност.
А и ниска опорна точка.
Стабилност. Не могат да ме спънат.Не могат да подкосят краката на падналия. Не мога да падна.
Тръгнах.
Полазих с лакти бързо напред. Запровирах се между краката на добрите усмихнатите съчувстващите наведените-абе хората бе. Като змия. Лактите изчезнаха някъде. Заприличах на змия. А ужасените добрите усмихнатите съчувстващите наведените-абе хората бе, се отдръпваха и ми правеха път да мина. О, страхотно е. Пак съм в първите редици. Доста змии наоколо. Или май не са змии. Усмихнах се широко и добро.
Някой обърка усмивката ми със зинала змийска паст и жесток ботуш натика главата ми още по-дълбоко в калта.
Меката, влажната, лепкавата, нежната като кадифе улична кал. Попи във всяка моя пора. Обви ме в нежната си прегръдка.Няма да тръгвам вече.Ще се заровя в калта. Ще стана кал. Ето, ето-обувката на политик. Забързан за Парламента, или за далавери. Или за далавери в Парламента. Все тая. Залепих се за подметката му. Сега съм вече кал под политически чадър. Или под подметката на политик. Все тая. Сега вече се нося бързо. Правя огромни скокове напред. Със самолет. Правителственият май. Не ме интересува с кой. Важното е, че е луксозно и бързо. А и е практично-евтино излиза. Минавам над високи върхове. Високо над белите снегове. Влизам в чисти стаи. Цапам току що изпрани килими. Но не може. На запада е така-влиза се с обувките. А западът ееееееееееее. Западът. Виж в къщи политикът сваля обувките си и не ми дава да цапам много. Само в антрето. Бе запад запад, ама политикът си е балкански. А на Балканите у дома се събуват. За да не цапат. Добре е да си кал. Кал под подметката на политик. Кал с достойнство някак. Неприкосновена някак. И бизнес ще завъртя. Та нали политиката е бизнес. Най-печелившият. С голяма рентабилност. Почти без загуби. Е, тук там ще оставя малко кал от себе си, но това е разумна инвестиция. Не може без разходи. И никой не се сърди, че го цапам бе. Благодарят ми. Разкош. А върху бая гърбове на молещи стъпи обувката. Бая гърбове и задници изцапах. Благодарят ми. Гърбовете и задниците. Нали съм властимеюща кал. Един ми рече, че и политиците ги препъвали. Много важно. Даже е добре. Ще вирне падналият политик краката си и тогава вече ще бъда кал над подметката на политик. Ще бъда отгоре бе. Може и политик да стана. Що не. Та нали хората от кал сме направени. А политиците са хора. Що да не стана политик. Тъкмо да не развалям традицията.Добре е да си кал. Покоряваш върховете. ......................................................................................................................................................... Събудих се цял в пот.Изтръпнал.-Скъпи, кошмар ли сънува. Врътя се, бълнува?-дочувам в просъница гласът на благоверната.-Не зная скъпа. Сънувах, че тръгвам. Усмихнат. Горд. Нали човекът е човек, когато е на път.Правя голяма крачка напред.............!-Значи кошмар. Скъпи, това е било само сън. Не се тревожи скъпи!- после тя се свива на топка и блаженно заспива. Погледнах я и ми става мило.Толкова е красива. Нежна. Мека като кадифе. Лепкава.ПрекраснаЧистокръвна.И аристократична.Улична кал.

********
За мене това си е едно продължение на темата:

http://papadok.blog.bg/izkustvo/2008/08/21/pryski-kal.225157

И нале си е мое-харесва ми бе Smile

))))))))