Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

neslanchice

...
Забързани, сами по пътя стръмен,
откакто с плач и жажда се родим,
в стремежа си да изпреварим времето
понякога сме слепи. Или спим.
...
От страх живеем без да се събуждаме,
като слепци с обречени души.
Крещим - да си щастлив е глупаво,
а слаби сме. Болезнено сами.
...
Не гледаме в очите на живота
и все се мъчим да го надхитрим.
Не щем да знаем за света и Господ -
от избора до края все грешим.
...
А не е ли животът огледало
на мислите, тъгата и смеха?
Не виждаме, защото сме забравили
кои сме и защо сме на света...

публикувано на http://neslanchice.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/10/14/poniakoga-sme-slepi-ili-spim.415888
_________________
* До истината отвъд разума се стига само с любов...