Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

neslanchice

Обичам да докосваш пеперудено
тъгата ми, когато се събуди
в онези кътчета, в които тайно
прибирала съм късчета от истини.

И сред безцветните парченца спомени
да видиш самодива омагьосана.

Обичам да приспиваш много нежно
най-уморените ми мигове и тези,
неосъзнато скрити в най-дълбокото,
да ги превърнеш в няколко усмивки.

Чудовищата ми да станат питомци,
приспивна песен вятърно да пеят.

Обичам дълго, дълго да ме галиш,
когато съм объркана и плача,
не знам защо и как, но ти разбираш,
целуваш болката, готов да я изпиеш.

Прегръщаш грешките, дори вините ми,
а онова „обичам те” осмисля дните...
_________________
* До истината отвъд разума се стига само с любов...