Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Колко ли са мъдрували градските големци, представа си нямам, но взели накрая решение: Тяхната богиня, нови цици ще си има. Името на майстора не се губи във вековете, никакво културно наследство не е, че да е табу да бъде пипната. Някакъв пияница, преди няколко мандата я спечелил на карти от друг пияница и баш пред алеите, зад които започват пътеките към хижите я тропнал. Градчето курортно, нагоре ски писта има, лифтове, а надолу сто и нещо си хотелчета, кухни със съмнителни етно – традиции...и сещате се, знаете как е по тези градчета. Да, ама това по-особено. Хубавицата, не че е хубавица, но с такова самочувствие застанала и разголила малки цици на възлова позиция, привлича камери, щракат я апарати. Насам – натам, славата на градчето носи. Даже я видели в някакви си чуждестранни блог – платформи, хвалят се момче и момиче, как са прекарали уикендите. От двете й страни я гушнали, все едно за тройка я изкушават. Показват ми снимката, гълтам си езика. Само бях чувал за малката планинска мръсница, то славата й навсякъде й се носи. Казвам, категорично “Не, не я пипам!”. Това ми прилича страшно на оригинал и не е правен вчера или онзи ден. Нямал съм представа, че така изглежда. Те: “Не било, правили експертизи”, казах им за какво да използват експертизите си. Камъкът бил нов. Побеснявам, няма друг освен мен, който да вложи толкова чувство. Не и жив. После се хиля на суетата си, имам нужда от две, три бири.

След четвърт час съм по-склонен да ги изслушам. Голата хубавица била някаква измислена богиня на плодородието. Не върви да е такава, много мършава, голямо дупе и така нататък. Питам ги, сериозно ли ме хващат за пластичен хирург. Мисля, че се заяждам, но те най-спокойно ми отвръщат с “Да” и размазват самочувствието ми, като нахална муха върху чужд монитор.

Не била културна ценност и толкова. И като не е такава, няма право да представя родината ни, като занемарена мома, която не признава фитнес и не е чувала за студия за красота. Ясно, ако ще си разголва циците, следва да е по стандартите. Другото е неблагоприлично и не, че могат да намерят думата, но действа упадъчно.

Глупост, глупост, но обичам си глупостите. Хващам се на купона.

Веднага ми осигуряват модели със силиконови цици, както пожелах: седем. То, не че имам нужда, ако такава форма не мога да докарам по памет, по добре да се обеся на тавана. Като ми се е паднало, що да не се възползвам да погледам малко и не само да гледам, а да ги и карам да правят всевъзможни неща, като например да ми се разхождат, да ги поклащат, с длани да ги покриват, с кал да ги мажат и поп-фолк да ми пеят, не че го обичам, даже си го мразя, ама щом е за идиотщината, отива.

Просто се забавлявам. Честно когато доближих статуята ми се дорева. Кой ли брат по съдба...Абе, пука му на него...Хубава е, вече не е негова...Може и да не помни...Как няма да помни...Много е хубава...Ама продал я е...За това е създадена красотата му...За продажба и чуждо разпореждане...Ей, такива объркани мисли ми минават, на помия правят мозъка ми.

Трябва да направя една средно статистическа рекламна дунда. Мечтата на повечето мъже и модел за подражание на повечето момичета. Колко му е, ще я направя. Седем ги имам около мен. Карам ги да ми правят панаир и да ме забавляват. Много внимателно пипам, имам чувството, че се гърчи. После, че съм при любовница. Гледам да не я нараня. Всеки момент очаквам съпруга й с пушка в ръка да влезе и преди да съм видял хладната усмивка на смъртта, изписана по лицето ми, да се превърна в маскара и приложно майсторство по шарените му тапети.

Харесвам циците й. Как да им кажа, че са уникални. Има нещо животинско, някакъв порив на природата. Има индивидуалност, има себе си. Възбуден камък, това докосвам. Започвам да работя, не ми се плаща за мръснишки помисли. Трябваше да махна направеното, че да поставя, формите напомнящи силиконови. Много работа, а когато откъртих лявата гърда...

Изкрещях. Кой няма. Едва не паднах от стълбата...

Нещо изпищя и срещу мен. Над дясното ми око мина, чух пляскане на криле.

Минути ми трябваха да събера мислите си в подобие на разум. Видях дупката, под мишницата. От нея е влизало.

Някакво малко птиче. Врабче или нещо подобно.

Това е било гнездото му, това е бил дома му. На мястото на сърцето. Всъщност, било е сърце.

Сложих циците. Снимах се до тях. И си тръгнах.

Гледам ги навсякъде се поклащат такива, а богинята я няма.

Дали е излетяло нещо от сърцето им?

Цялото небе е в пискащи птици. Хиляди, десетки хиляди бездомни птици.