Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

hristam

Просто ден като ден -
избледнял като снимка
с поизмачкани сенчести ъгли.
Черно-бяло по вятъра
пърхат снежинки -
капки сън по момичешки мигли.

Здрач. И вечер -
познати детайли. До синьо.
По пътеките - стъпки изгубени.
Нощ с цвета
на кипящо къпиново вино
с всички екстри за сън. И за влюбване.

И докато в просъница
капят звезди,
и по лист се откъсва от времето кротко,
някой мълком нанизва
отминали дни
и по малко прелиства живота.