Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Една нощ видях страха си -
като малко кученце пред вратата,
и най-добре беше да го изгоня,
както се постъпва със страховете,
но то скимтеше премръзнало,
гладно беше и търсеше някого,
направих му попара
от корите хляб за хвърляне
и малко гореща вода,
на другия ден му купих мляко
и го хранех,
макар да виждах с очите си
как малкият ми страх расте,

стана голям рошав звяр
и ближеше ръцете ми,
не го научих да носи обувките ми
и все се чешеше, и когато няма бълхи,

нощно време лаеше,
често не ме оставяше да заспя
и най-добре беше да го изгоня,
както се постъпва със страховете,
но твърде се беше привързало към дома,
трябваше да го убия, за да не се върне,
нещо, което ми се струваше зверски,

както и това да го вържа на двора,
а то все по-здраво ставаше,

пази ми дома,
седне ли пред вратата ми
с отпуснат език,
задиша ли учестено
и те погледне косо,

последното, което ще допуснеш е,
че това е просто мой страх.

Съзрял, вече съзнаваше какво пази!

Умно куче са
добре отгледаните страхове...