Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

wonderland · Пуснато на: Съб Май 16, 2009 7:03 pm Заглавие:

Вчера беше ден за размисъл и аз - също като Одисей преминах през цялото подземно царство на противоречия, страх, шок, болка...ужасна, разкъсваща, непреодолима болка...
За пореден път реших да прекося най - крайната от всички граници - зарязвайки глупавата гордост и разчупвайки всички писани и неписани правила, просто да послушам сърцето си, което отказва да повярва на всички ужасяващи мисли и опасения, обзели го неведнъж..., което не иска да приеме, че тази завладяваща, разтърсваща приказка е била химера, красива илюзия, чрез която някой е успял да се докосне до най - съкровените кътчета на душата ми...и че същият този някой е способен изведнъж да замлъкне, имайки сърце да издържи на това мълчание, дори с цената на убийствената агония, която то причинява...

Прехвърлих наум всичко, което си казахме...припомних си и всички онези моменти, в които макар и несъзнателно съм улавяла недоизказаните ти, витаещи в пространството мисли...
Вече не зная кой си ти - истинският. Грубо събудена, осъзнах, че човешката природа е непредсказуема, че нищо не е сигурно ...и че щастието е опасно начинание, защото когато секне за миг, болката е така прерязваща, че ти се иска просто да спреш да дишаш...Някак неусетно времето се превръща в твой враг, докато накрая – закъснял и прашен - се пробужда най - първичният ти инстинкт – този на позабравеното самосъхранение...

Изкушението да стигна до крайности никога не е било толкова голямо...Само че после обикновено съжалявам, тъй като язвителността помита всичко по пътя си и не оставя много място за друго..
Някой някъде беше казал, че не е необходимо да се влагат страст и емоции, там, където мълчанието и безразличието хващат повече място...Друг някой пък твърди, че където има истинска любов, гордост не съществува...
Не зная кой път да следвам и Бог ми е свидетел, че не исках да променям живота ти, нито да го обърквам или усложнявам....
Прости ми, не издържах! Думите сега са като отприщен бент, изригващ стихийно поради непосилното напрежение да бъде овладяван повече...

В съзнанието ми нахлува онзи любим момент от „Малкият принц”, в който лисицата казва: "когато опитомиш нещо, после завинаги носиш отговорност за него".... Повече не е и нужно да казвам.

Всички карти са на масата.
Това съм аз, цялата - разголена и уязвима, затаила дъх....чакаща да и върнеш душата....
_________________
Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.