|
 |
|
За мъжете, за жените, за грешките...просто за хората... |
« Предишната тема :: Следващата тема » |
Автор |
Съобщение
|
zaycheto |
Пуснато на: Съб Май 09, 2009 10:28 pm Заглавие: За мъжете, за жените, за грешките...просто за хората... |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009 Мнения: 25
|
Седя си тук в този късен час, нощна смяна съм и вече наближава 3 сутринта...
Всъщност защо започвам да пиша и какво бих искала да ви кажа нямам никава идея в този момент. Задавм си въпроси на които не мога да си отговоря...и това заглавие от къде пък го измислих се чудя...както и да е, заглавието си е заглавие.
всъщност не знам дори дали на някого бих искала да кажа нещо с това "творение", по-скоро се опитвам на себе си да кажа
Мисля си защо нараняваме хората на които най-много държим, защо постъпваме егоистично...Аз винаги казвам че в тоя живот трябва да си "перде". На това се опитваше да ме научи предния ми шеф (много готин човек между другото), но аз сега не работя за него защото май не е успял да ми налее целия урок в главата, а само една част е успяла да влезе.
Замисляме се за нещата винаги когато вече са се случили и няма връщане назад. Не знам, това явно е като някакъв неписан закон, като някакво првило което е така по презумция...Пиша си аз тука, ама май съвсем избягах от заглавието, което в крайна сметка самата аз написах. Абе странно нещо е живота - учат ни на едно, ние правим друго, мислим трето, чувстваме четвърто, знаем пето...нараняваме себе си и най-близките си хора...мислим се за велики, недостижими...
Е да ама не, нито сме вилики, нито сме недостижи или пък най-малкото сме незаменими.
Питам се защо првим нещо, след като знаем какво би последвало от това...Питам се защо понякога здравия разум отстъпва на усещанията, на желанията...какво толкова би станало ако се лишим от едно удоволствие за момента, ако подтиснем егоистичното си същество...да всеки човек е егоист по природа, това е нужно за да оцеляваме, това е инстинкт. И все пак дали бихме загубили много?!?!? Колкото и да мисля, колкото и да оглеждам нещата от различните ъгли аз мисля че бихме загубили и то неподозирано много. Въпроса ми тук вече е, дали това е правилния начин да живееш пълноценно този кратък и цветен живот, който ни е даден!
Не знам кой ще го прочете това нещо, не знам защо го пиша изобщо...но бих се радвала някой ако успее да намери себе си между редовете или ако някой започне да се замисля или ако някой започне да обича живота, по начина по който аз го обичам - със всичките му радости и нерадости.
Да темата се измести незнайно къде, но мисля че заглавието ще си остане там където си е, защото в мен е такъв хаос, че едва ли бих могла да родя в този момент нещо по-смислено и свързано... _________________ Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая... |
|
Върнете се в началото |
|
 |
cefules |
Пуснато на: Съб Май 09, 2009 11:01 pm Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009 Мнения: 557
|
Ако тези въпроси си ги задаваха по-често и повече хора, света щеше да бъде по-добър.
И ако света не можем да променим със себе си, можем да променим поне себе си и своя свят, а подобни разсъждения го правят.
Усмивки, Зайче. |
|
Върнете се в началото |
|
 |
|
|
 |
|
Страница 1 от 1 |
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|